Скъпи приятели!

 

Продължаваме публикацията на материала “Духовната съставяща на метода на Мария Монтесори”

В това издание на “Сириус” предлагаме на нашите читатели гледната точка на Мария Монтесори за религиозното възпитание на детето.

 

Духовната съставяща на метода на

 Мария Монтесори

(По материали от лекцията на Мари Елен Манц, Омск, март 2009 год)

 

Религиозното възпитание

 

По цял свят, особено в днешно време, много хора дават на своите деца възможност самостоятелно да избират религия. Това е в разрез със сензитивните периоди на развитие на детето. След време, когато детето порасне, то ще има възможност да избира. Необходимо е да се даде на детето понятие за Бога такъв, какъвто вие Го виждате независимо дали това е Христос, Буда или Слънцето.

 

Из живота и опита на Мари Елен:

Ще ви разкажа за едно малко четиригодишно момиченце. В училището Монтесори то научило за молитвата и към кого може да се обръща с молитви чрез картини, фотографии и скулптури. В нейното училище имало прекрасна скулптура на Майка Мария. Веднъж малкото момиченце започнало да пее пред тази склулптура. То пяло в продължение на един час и 20 мин. Как смятате, дали момиченцето е пеело на статуята или е имало в предвид Светлината на реалноста, извън пределите статуята?

Ние не искаме да пречим на разкриването на истинската природа на детето, която има своето време за развитие. Мария Монтесори казва, че ако детето чувства някаква потребност, ние сме длъжни да му предоставим възможност за нейното удовлетворяване. Ако на детето му е необходимо да докосва различни неща, ние му предоставяме специални материали, за да му дадем възможност да ги пипне. Ако има стремеж да усъвършенства своите движения, ние му даваме възможност да се движи и му даваме материали за развиване точността на движенията. Ако иска да изрази своя религиозен стремеж, ние му даваме символ, чрез който може да изрази своята преданост. Ние трябва да помогнем на детето не защото си мислим, че е слабо, а защото то е надарено с велики творчески енергии, които са толкова фини, че изискват любяща грижа и защита. Длъжни сме да помогнем не на слабостта, а на тези енергии и на самото дете

Когато наблюдаваме детето, виждаме спонтанния му интерес ту към едно, ту към друго нещо. Тези точки на интереси показват цикличното духовно разкриване на детето. Развитието на детето върви от един цикъл на усъвършенстване към друг, това е непрекъснато завоевание. Всеки път, когато детето празнува поредната победа на своето развитие, то чувства повече радост, повече сили.

 

Духовното развитие на детето се извършва чрез работата.

 

Малките деца имат своите сензитивни периоди на духовно развитие. В първия период - от раждането до 6 години, става духовното формиране. Това е много естествен процес. Много деца са способни да преминат този период даже и в негативна атмосфера. А какво ще стане тогава с детето, възпитавано в благоприятна за духовно развитие среда?

В школата Монтесори основната идея е да се представи в конкретна форма това, което съответства на вътрешното Аз. Когато мислим за духовното развитие, ние предлагаме различен опит и материали, които съответстват на развиващата се духовна природа на детето. София Ковалети, която дълги години е работила с Мария Монтесори и разработвала програмата за духовно развитие, казва, че работата на детето се състои в това, да се “влюби в Бог”.

 

Из живота и опита на Мари Елен:

Нашата работа се състои в това, да дадем възможност на детето да получи опита на умиротворението и медитацията. Ние можем да вземем детето на ръце или да се разходим като го хванем за ръка, можем да помогнем на детето да се научи да забелязва красотата на природата и да изживява прекрасни мигове.

Възможно е да ни се прииска да се занимаваме с детето с йога. В нашето училище ние често провеждаме такива занятия. Децата много обичат това! На тях лесно им се отдава да седнат в поза лотос. И тогава може да започне играта, наречена тишина. Всички сядаме удобно, правим много дълбоко вдишване и издишаме. Аз казвам: “Вижте, дали вашите крачета могат да останат напълно неподвижни?...Сега сложете ръце на колената и вижте могат ли те да останат в пълен покой?...Сега следете, вашия език също да остане в покой...В тишината можете да чуете всичко...Какво чувате?...Вие виждате светлината във вашето сърце...Представете си, че тази светлина непрекъснато се разраства и става все по-голяма и по-голяма....”

В едни от класовете правим това в продължение на 2-3 минути, в други класове децата могат да останат в тишина по-дълго време. Когато почувствам, че започват лекичко да раздвижват, аз произнасям името на всяко дете от класа. И моля всяко от тези деца да седне до мен. Това удържа тишината в класа за още известно време, защото всеки иска да си чуе името и да дойде и да седне до мен. Когато завършваме, ние правим кръг и пеем песничка. Песента се нарича “Аз съм любящ и добър”:

 

«I am loving and kind,

I am loving and kind,

I am loving and kind all the time…

You are loving and kind,

You are loving and kind,

You are loving and kind all the time…

We are loving and kind,

We are loving and kind,

We are loving and kind all the time…»

Аз съм любящ и добър,

Аз съм любящ и добър,

Аз съм винаги любящ и добър...

Ти си любящ и добър,

Ти си любящ и добър,

Ти си винаги любящ и добър...

Ние сме любящи и добри,

Ние сме любящи и добри,

Ние сме винаги любящи и добри...

 

 

По този начин ние предлагаме на децата някакъв духовен опит. Но искаме също така да се убедим, че им даваме възможност да си останат деца. Те имат свой подход за достигане на вътрешната Светлина. Ние наблюдаваме и работим с това. Не можем да даваме на детето метафизически понятия, ние просто искаме да му позволим да усети вътрешния си опит. Детето вътрешно ще се научи да бъде в единство с Бога и Светлината, ако му даваме пример, ако го поощряваме, ако му помагаме.

Веднъж един от родителите попитал Мария Монтесори: “Как да науча детето си на нашата вяра?” Монтесори отговорила:

 

“Вие не трябва да учите детето на вяра, трябва просто да живеете съгласно вашата вяра заедно с него.”

 

В своята книга “Детето и църквата” Монтесори пише: “ На детето трябва да се разреши да проникне в своя вътрешен живот по свой собствен начин. Даже в присъствието на Бог детето има право да си остане дете. Уважавайте природата на детето, това изисква от нас Бог. Бог изисква от нас да търсим условията, с помощта на които детето може свободно да се устреми към Него. Тогава детето само ще ни разкрие най-ценните си мигове и начини за достигане на Бог...”

 

Из живота и опита на Мери Елен:

Всяко дете има свой начин. Например, на моето дете му беше интересно да слуша библейски истории и истории за Учителите на човечеството. Водих го в парка, където имаше много цветя и виждах, че сърцето му там се разтварям така, както никога по-рано не бях виждала. То беше на 5 години. Подскачаше и танцуваше. Бе изпълнено с радост от красотата на природата и ароматите.

Не е важно към каква църква принадлежите, не е важно каква вяра изповядвате или може би търсите... Монтесори казва, че ние трябва да отговорим на главния въпрос: “Каква е най-важната истина в нашата вяра?” Какво искаме да разбере детето (например, че Бог е Любов, че сме единни, че всичко е Бог). И как можем да представим това на детето?

Моделът на общуване с детето да е “помогни ми да направя това сам”. А що се отнася до духовната сфера да е “помогни ми сам да отида по-близо до Бог”.

Ако смущавате детето с вашата вяра, това означава, че вие не сте достатъчно навътре в своето разбиране. Излишните факти не са важни, на детето му е нужно централното ядро на истината.

Каква среда трябва да подготвим, за да помогнем на детето да получи вътрешен опит?

Монтесори се заинтересувала от идеята за създаване на среда, специално предназначена за духовно развитие. И както тя казвала, това би трябвало да бъде най-красивата стая, каквато можем да си представим, където всичко би било подходящо за ръста на детето, прекрасни картини и всичко останало там да впечатлява детето със своята красота.

Монтесори се стремяла да показва на децата Христос. Той може да бъде представен като младенец. Макар, че младенецът не е авторитетна фигура за детето. Може да се представи като момче на 12 години. Христос може да бъде представен в съдния ден. Но това е много трудно за децата до четири години. Образът, който избрала Монтесори е образа на добрия овчар. Това е хубав образ на Христос за деца, тъй като у някои от тях възникват проблеми с бащата, но никой няма проблем с овчар.

Изучавайки Библията, Мария Монтесори разбрала, че Иисус обучавал по определен начин. Той използвал притчи. Например, притчата за това какво представлява Царството Небесно. Духовната истина е скрита в определена форма, във формата на хляба, а закваската е надигащия се дух. Притчата е паралел на въплътената в тялото Светлина, а духовната истина е вътре в случката. При въплътяване на душата, Светлината се облича в плът, а в притчата духовната истина е в самата история, в някаквъв образ.

Когато запознавате детето с притчата, вие не давате определение, нищо не обяснявате, а просто разказвате, например: “Царството небесно е подобно на закваска...”

Заедно с децата можете да направите от тесто два големи хляба, едния с мая, а другия без мая и да ги покриете с платно, а след няколко часа да отидете и да ги видите. Хлябът, в който има закваска, дух, се е надигнал, нарастнал е.

По този начин обсъждането на въпросите за вярата е свързано с изучаването на истинските закони; ние нищо не си измисляме сами.

  

Заключение

 Ако се обучи правилно едно цяло поколение деца с вътрешното осъзнаване на задачата, поради която са се появили на бял свят и да се обучи така, че те да могат да споделят своите дарования и постоянно да се намират във връзка със своето вътрешно Аз при решаването на всички ежедневни задачи, при изборите, които правят в своята работа и в отношенията си, то тогава наистина ще се получи един друг свят.

Важно е да се осъзнае получената информация и да се помисли по какъв начин е възможно практически да се приложи това знание в живота? Как това ще повлияе върху всичко, с което се занимаваме днес? Възможно е да повлияе върху начина, по който ще възпитаваме своите деца и внуци. Може би ще почувстваме вдъхновение и желание да предадем това знание на другите.

 

Училищата Монтесори вече отпразнуваха своя 100-тен рожден ден. И благодарение на своята духовна съставяща, разпространението на този метод сега набира скорост. Тъй като хората започват да осъзнават това в сърцето си, те се отварят за новия метод на обучение и образование.

 

Изданието подготви Екатерина Резниченко

 

 

  

 


 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко mtv757@yandex.ru

Мир, Светлина и Любов!