Скъпи приятели!

В този брой продължаваме публикуването на материала “Духовната съставяща на метода на Мария Монтесори”, започнато в “Сириус” номер 1 за м. Ноември 2009-та година.

От метода на Мария Монтесори, който намери широко разпространение в Русия, е изгубено основното звено: духовната съставяща на метода. Грижата за душата на детето не може да бъде заменена с никаква, дори най-съвършена среда. И никакви курсове за педагози Монтесори и владеене техниката за представяне на материала не могат да заменят духовното ниво на Учителя, с голяма буква.

Без духовната съставяща на метода ние ще възпитаваме вундеркинди, които няма да притежават нравствените, духовните начала и вътрешната връзка с Бога.

Т.Н.Микушина

Светлина и Любов!

 

 

Духовната съставяща на метода на Мария Монтесори

(По материали от лекция на Мери Елен Манц, март 2009 г.)

 

Духовната природа на детето

 

 В книгата ”Религиозният потенциал на детето”, написана от доктор София Кавалети, има няколко примера за това, как се отваря духовната природа на детето. Авторката на книгата, богата дама от Рим, е работила много години с Мария Монтесори и е работила над религиозната програма на школата на Монтесори.

Ето няколко истории от нейната книга.

Живяло някога едно тригодишно момиченце. То не ходело в детска градина и нямало възможност да общува извън дома си, а в къщи никой никога не говорел с него на религиозни теми. Веднъж това малко момиченце отишло при баща си и попитало: “Как се е появил светът?” Бащата бил атеист. Той започнал да разказва за еволюцията и дал на момиченцето материалистичен и земен отговор. Но за да бъде справедлив, той добавил: “Има хора, които вярват, че светът е създаден от могъщо същество наречено Бог”. И изведнаж момиченцето започнало да подскача радостно из стаята и да танцува, пригласяйки си: “Знаех си, че това беше Той! Знаех си, че това беше Той!”

Втората история е за петгодишно момче.

Веднъж то попитало майка си: “Кого обичаш повече, мен или Бог?” Майка му казала: “Теб, разбира се!” Момчето отговорило: “Това е твоята голяма грешка!”

Още един случай.

Малко момиченце тичало и си играело в градината. И изведнъж то забелязало пеперуда и затичало след нея. След това притичало при майка си, започнало да плаче и казало: “Мамо, аз познавам Бог!” По-късно то разказало: “Всичко около мен сякаш се разтвори!  Започнах да виждам по-ясно и тяло ми беше изпълнено с вътрешна радост и топлина!”

И още една удивителна история.

Едно семейство имало две деца, момиченце на около четири-пет години и наскоро родило се момче. Момичето непрекъснато питало майка си и баща си: “Може ли да остана сама с бебето?”. Това тревожело малко родителите. Те били чели за конкуренцията и враждебността на по-големите деца към по-малките и се страхували, че по-голямото дете може да навреди на бебето. Но момиченцето продължавало да умолява: “Моля ви, моля ви, позволете ми да остана сама с бебето!” В края на краищата й разрешили, но започнали внимателно да слушат какво ще се случи в детската стая. Те чули как малкото момиченце започнало да шепне на бебето: “Разкажи ми, моля те, разкажи ми за Бог, че започнах да Го забравям!”

Значи децата се раждат с вътрешното осъзнаване за това, кои са те в същност. И наш избор е, дали ще признаем това и ще го развиваме или нашето поведение ще принуди детето да се отдалечи от истината.

Родителите често питат: “Защо да ходи нашето дете в училище Монтесори, когато то ще трябва да се сблъска с реалния свят?” Детето има вътрешната връзка с Бога и колкото по-дълго успеем да го удържим в пашкула на Светлината, толкова по-силна ще бъде неговата душа в реалния свят.

Да, на детето му е нужна чиста и свежа храна. Но то също така има нужда от внимание към неговата душа. Детето има нужда от хармония, най-много от всичко му е нужна хармония.

В една болница в САЩ изследвали факторите за развитие на здрави деца. Много важни се оказали два психологически фактори.

Първият фактор е отношението между майката и бащата. Жените, които били в нехармонични отношения с мъжете си, правили три пъти по-често аборт. В други случаи, при такива отношения често се раждало непълноценно дете.

Вторият фактор е отношението на жената към нейната собствена майка, което също влияе по време на цялата бременност.

Ето защо бъдещите родители трябва да знаят, че за духовното благополучие на децата може би трябва първо да разрешат проблемите със съпруга си или със собствената си майка и това трябва да стане преди да се е родило детето.

Мнозина смятат, че щом жената е бременна, тя трябва добре да се храни и да спазва диета. Но лекарите смятат, че да се прави това в периода на бременност е вече късно. Момичето трябва да се храни правилно още в пуберитетната си възраст, за да може от този период да захранва тялото си с необходимите за раждането на бъдещото дете вещества.

Има една чудесна медитация, която бъдещата майка може да използва. Може да вземе фотография на молекула на ДНК и да я използва като символ на своята ДНК и ДНК на детето, визуализирайки как мулекулата се изпълва със Светлина, и да моли Бога да премахне всички дефекти от нашата генетична структура, генетичния апарат на съпруга и бъдещото дете.

Така можем да медитираме всеки ден.

Може да се избере за медитация по една от 9-те симфонии на Бетховен и да се медитира под звуците на всяка една от тях през всеки месец от бременността.

Може да използвате фотографии от развитието на плода по месеци или дори по седмици и, поставяйки лявата си ръка на сърцето, а дясната на изображението, да призовавате Светлина за вашето дете и за всяко дете на планетата в този период на развитие.

В древна Гърция и древен Китай разбирали много добре, че медитациите на майката имат силно влияние върху развиващото се дете. В древен Китай знаели, че музиката е един от най-влияещите фактори върху бременността. Хармонията на музикалната геометрия работи над вместилището на душата на детето, точно така както и медитацията върху образите от индийското и будисткото изкуство, където използват формите на свещената геометрия на творението.

Подготовката на родителите преди появата на детето на бял свят може да усили неговото духовно развитие още преди раждането и даже още преди зачеването му. За да оказваме помощ на детето ние, преди всичко, сме длъжни да разбираме законите за развитие на живота и да работим с тези закони.

Мария Монтесори пише в своята книга “Детето и църквата”: “Господ е дарил детето със своята природа и е установил определени закони както за неговото психическо, така и за физическото му развитие. Всеки, който отговаря за нормалното развитие на детето трябва да знае тези закони. Незачитането или игнорирането им означава да се изгуби онова направление, дадено ни от Бог, който води детето.” По-нататък тя продължава: “Откриването на законите за развитието на детето е равносилно на откриването на духа и мъдростта на Бога, който действа в детето. Признаването на божествената мъдрост като необходим елемент в работата на учителя - ето истинския манталитет на педагога”.

Мария Монтесори дава понятие за детето като за духовен ембрион. С развитието на детето, с развитието на неговото тяло и неговата индивидуалност, става, както тя го нарича, въплъщение, душата се въплъщава в тяло. Тук се има в предвид не само физическото, но и менталното и емоционалното тяло.

Монтесори казва, че ние сме длъжни да разглеждаме детето като по-малък брат или сестра на Христос.

От момента на зачеването и до порастването му, детето непрекъснато се изменя. Когато детето завърши преминаването през сензитивните периоди към 24 годишна възраст, то достига това състояние, което Монтесори нарича норма на човешкия вид. Стадиите на развитие на човека са преминати и сега ние просто ставаме по-големи, но повече не се променяме толкова силно. А ключът за разбирането на това, как можем да му помогнем, се намира в самото начало на развитието, по времето когато детето непрекъснато се променя. Монтесори казваше, че ключът към обучението е обучаването на последователно появяващите се личности в едно и също дете. В личността на новороденото и на детето от една до 3 години става интеграция на способността да се движи, да ходи, да говори, да контролира движенията си. От 3 до 6 години детето вече става малък човек, малка личност. Неговата личност постоянно изследва и опитва различни видове дейности. От 6 до 9 години неговата личност се стреми да учи и да придобива разбиране. Извършва се преход от въпроса “Какво е това?” към въпроса “Защо? За какво?” При разглеждането на етапите на развитие, ние се обръщаме към целта на обучение.

Какво означава това?

Детето се ражда и ние го държим на ръце, без да имаме ни най-малка представа каква е тази душа в същност. Детето има своя задача. Преди всичко то трябва да развие огъня на своето сърцето. И втората задача на детето е свързана с дара, с който то се ражда. Ние трябва да му дадем образование, да го обучим, за да може то да сподели своя дар с човечеството. Та нали ние живеем в този свят за да служим. Когато умът на детето е зает с изучаване, и чувствата преживяват някакъв опит на взаимодействие с различни предмети, ако тези предмети съответстват на мисията на детето, тогава става съгласуване.

 

Из живота и опита на Мари Елен:

 

В нашето училище всяка година ние се молим за да разберем какво представлява всяко конкретно дете. Какво трябва да покажем на това дете? В някои от годините в класовете на новородените и малчуганите закачахме картончета с химическите елементи, в други – образите на велики световни архитекти. Ние невинаги знаехме за какво са ни сега тези изображения, но ги оставяхме, следвайки импулса, защото беше нужно да се показват тези изображения на някои от децата. За да има детето възможност да притегли от своето каузално тяло личността, която е имало в предишните си въплъщения, на него му е необходимо някакво свързващо звено от външния свят.

Ние се вслушваме в това, което ни казва детето. Водим го в библиотеката и му даваме възможност да види това, което то иска да види. Водим го в музея, четем му, пускаме му музика, стараем се максимално да покажем на децата цялото богатство на човешкото наследство. Ние не само даваме на детето добър културен опит, но по този начин му даваме възможност да намери зърното на своята собствената мисия.

Някои деца изискват един подход, други – друг. И на мен самата ми беше доста интересно да се запозная с този факт чрез примера на моите собствени деца.

Моето първо дете беше много ласкаво, на него му беше нужно физически да чувства прегръдка и когато заспиваше, то искаше да бъда до него. Така че, когато се роди дъщеря ми аз мислех, че трябва да се държа точно по същия начин. Тя, както много деца, понякога се събуждаше и плачеше нощем. Но много бързо разбрах, че вместо да я взимам на ръце, да я прегръщам и галя, както правех това с първото си дете, трябваше просто да я сложа да легне и да я оставя на спокойствие. И това беше всичко което тя искаше - да е легнала и да бъде оставена на спокойствие. И сега, вече пораснала, тя обича усамотяването, тя има нужда от време да бъде сама. Но още като бебе, само няколко дни след раждането си, тя вече ми показа това.

 Когато мислим, с какво може да ни помогне метода на Монтесори, то, преди всичко, ние мислим за своето дете и за децата около нас. След това си спомняме за децата сираци, които нямат любящи ги роднини. Дете, което не е обичано и за което не се грижат, много често се държи агресивно в обществото. То не може да изпълни това, за което се е родило и за това се стреми да вземе много от обществото, защото не вижда друг изход, то няма възможност да отдава. Ето защо искам да споделя идеите за създаване на Монтесори среда в детските домове. Трябва да се помогне на децата да развиват ума и сърцата си във времето, което е специално отредено за това от природата.

В САЩ нямаме вече детски домове. Ако детето е изоставено от родителите или остане сирак, то се намира под закрила на държавата. Самотни или семейни хора се обръщат със заявление и молба да вземат под своя закрила това дете. При това не е задължително това дете да бъде осиновявано, а вие просто се съгласявате да се грижите за него определен брой години или за по-продължителен срок. Разбира се едни семейства правят това по-добре, други – по-лошо, но всяко едно такова дете попада в семейство.

Детето представлява единство от тяло, ум и дух. В миналото обучението ставаше по следния начин. В къщи се грижеха за тялото, училището се грижеше за ума, а църквата отговаряше за развитието на духа. Но детето представлява едновременно съчетание на всички тези аспекти. И ние трябва да сме уверени, че когато детето се намира в училище, се удовлетворяват потребностите на неговото тяло, ума, а също и емоционалните и духовни потребности.

Още в ранните години на своята работа Монтесори е била против идеята за обучение на децата на умения за ръчна работа откъснато от академичните навици, и обратно - да се дават академични знания без прилагане на ръчен труд. Тя казваше, че това не е пътят по който се развива човека.

Сега това е доказан факт – умът се развива чрез развитието на ръцете. За Мария Монтесори, като антрополог и учен, който изучава древната култура, това винаги е било очевидно. Тя споменава, че в древен Египет, когато са намирали гробницата на някой известен човек с високи художествени постижения, тези гробници винаги също са демонстрирали и високите постижения на характера на този човек. Ако сте придобили някакви постижения в областта на изкуството и ръчната работа, вие придобивате също високо ниво на умствено развитие и високо ниво на развитие на характера.

В много свои книги тя използва термина “синтезирано движение”. Тя има в предвид синтеза на воля, желание и действие. Как работи синтезираното движение?

Например, педагогът вече много пъти е показал на детето как се работи с цилиндрични блокчета. И в един прекрасен ден детето решава, че иска да направи това самостоятелно. То взима материала и го носи на своята маса. И то обединява своята воля и своето желание в действие. Всичките му сили са събрани за тази проста дейност. И няма значение какъв е вида на тази дейност.

Колко често казват на детето в час: “Отворете на 3-та страница!” То няма никакъв интерес, няма воля, няма избор, няма желание, но него го карат да прави това. Контрастът е поразителен.

Преди всичко, синтезираното движение е нужно за поддържане на духа и душата. Второто, за което то е необходимо, е за обучение и за интелектуално развитие. Детето се обучава самостоятелно с помощта на своя собствен избор и на своето желание.

Монтесори смяташе, че традиционното обучение изкуствено занижава способностите на децата и това е трагедията на нашите дни. Тя забелязала това, когато започнала да обучава изоставащи в развитието си деца с помощта на практически материали. След това ги подложила на тест и забелязала, че те се справят точно толкова успешно, колкото и нормалните деца. И тя се заинтересувала от въпроса, какво все пак не е било тогава наред у тези нормални деца, което е спъвало развитието им? Монтесори казва, че става въпрос за наличието на спокойствие и умиротвореност в духовния живот на детето, от който зависи целия му живот. Силата и слабостта на характера зависят от спокойното развитие на детето. Яснотата на ума или несвързаното мислене зависят от спокойствието в развитието, а също така здравето и физическото развитие зависят от уравновесеността. Здравето или боледуването на душата зависят от спокойствието в развитието на детето.

Монтесори казва, че детето е много по-развито духовно, отколкото ние обикновено признаваме. То често страда не от излишък на работа, а от работа, която е недостойна за него. Работата е фактор в живота на детето. Детето иска да работи през цялото време. Децата винаги са заети с нещо. Възрастен, който не иска да работи, се е отклонил от естествената си природа.

Монтесори казва, че най-хубавото трябва да се предостави на най-малките. И на най-малките деца трябва да се дават най-прекрасните материали за тяхната работа.

 Често се случва така, че се наемат необразовани хора да се грижат за малки деца. И тези хора говорят неправилно на своя роден език. А в съответствие с периода на попиващия ум, детето ще говори така, както са говорили хората около него. Ето защо с най-малките деца трябва да работят хора с най-правилен говор и широк словесен запас.

 

Из живота и опита на Мари Елен:

Дълги години ръководих училище, в което се учеха 250 деца. Когато провеждах събеседване с новите учители, преди всичко отделях внимание именно на тяхната реч. Разбира се, сърдечните качества и тяхната подготовка са също важна част, но ако искат да работят с малки деца те наистина трябва да могат да говорят правилно.

 

Виждаме, че нашето общество стана много механизирано. Системата на образование не е фабрика за производство на гвоздеи, където се използва суровината, заложена в детето, то преминава от клас в клас и накрая излиза готово да прави това, което държавата изисква от него. Когато детето преминава по този начин от клас в клас, неговата душа страда.

Когато се отнасят лошо към детето и когато се нарушава вътрешния му живот, това е своего рода аборт. Мисията на детето се прекъсва.

По-рано подходът към обучението беше такъв, че фигурата на възрастния учител беше централна и той диктуваше какво да се прави. И имаше една малка фигурка на детето, която изпълнява ролята на слушащия. Когато принуждаваме децата да се подчиняват, защото сме по-големи от тях, тогава започва да се заражда и тиранията. Детето отначало вътрешно се затваря, скрива се, а после забравя и просто прави това, което го карат да прави, но в него вече го няма онзи вътрешен огън и причината, заради която то се е стремило да действа.

В метода на Монтесори учителят, детето и средата са еднакво важни и свързани един с друг. Учителят подготвя средата, а средата служи за обратна връзка на учителя, чрез която той установява дали тази среда съответства на търсенията на детето. Благодарение на средата детето се обучава самостоятелно и реакцията на детето към средата може да повлече след себе си съответните изменения в нея. Учителят взаимодейства с детето, а детето реагира на учителя. И фактически ролята на учителя се състои в това, да осигури динамичната връзка между детето и средата.

 

Обучението никога не трябва да бъде пълнене отвън, а трябва да бъде разкриване на  вътрешния потенциал на детето.

 

 

 

Следва продължение...