Скъпи приятели,

В това издание предлагаме на вашето внимание продължение на статията “Влияние на музиката върху съзнанието на народите”. Началото на статията е публикувано в Сириус №1 за месец август 2009 г.

 

 

 

Влиянието на музиката върху съзнанието на народите

 

Западноевропейската музика

 

В тази глава Кирил Скот разглежда влиянието на музиката на известни композитори, върху съдбата на народите на Европа.

 

 

Хендел

 

Хендел прекарва голяма част от живота си в Англия. Скот твърди, че на него се паднала високата мисия да възстанови състоянието на английския морал. В онези времена нравствеността в Англия била много силно разклатена. Ораториите на Хендел, с тяхната възбуждаща благоговение музика, били силна противоотрова и оказвали, особено сред народа, благоприятно влияние. Скот смята, че именно тази музика е способствала за възникването на Викторианската епоха с такива нейни предимства като съзнание за дълг, чувство за собствено достойнство, стремеж към чистота на живота.

В същото време музиката на Хендел влияела и върху развитието на такива недостатъци като формализъм, дребнав педантизъм, затормозвала оригиналното мислене, което вероятно била и причината Англия, след своя велик композитор Пурцел(1658 – 1695), да преживее най-непродуктивната епоха в своята музикална история.

Причината за това лежи в построените от Хендел музикални фрази. Хендел явно имал предпочитания към повторението на отделни акорди на два или повече такта и секвенции[1]. Оттук музиката на Хендел, независимо от нейното емоционално съдържание, била формална по вид  и, следователно, имала формално значение. Секвенцията не е нищо друго, освен прослава на повторението и подражанието и ако пренесем всичко това от ниво музика към начина на действие на човека, то ще открием предпочитание към външната церемониалност и традиционната условност.

 

 

Бах

 

Бах започва и завършва музиката, защото тя включва в себе си всичко, което би могло да се желае от нея в бъдеще: мелодия, ритъм (той дава представата за вечния ритъм), полифония и хармония. Бах имал силно влияние върху начина на мислене, особено на немците. От времето, когато музиката на Бах започнала да се разпространява много силно, в немския народ значително се  повишило интелектуалното мислене. По това време в Германия живеели някои от най-великите мислители. Със своята музикална логика Бах способствал за усилване на заложената в немеца тенденция към философия.

За кулминационната  точка в музиката на Бах трябва да се смята  “Страсти Господни по Евангелието  на Матей”. Всеки, който някога е слушал  изпълнението на това произведение и е почувствал благоговението и дълбокото вълнение на слушателите, той, без съмнение, трябва да повярва в магическата сила на музиката и в това, че тя може да ни потопи в по-висше състояние на съзнанието. Кирил Скот смята, че ако не бяха задържани сто години  двете най-велики произведения на Бах (“Страсти Господни по Матей” и “По Йоан”), немците от 19-ти век не биха били такива еснафи и културната пошлост не би навлязла в техния живот.

За основа на този възглед Скот смята обстоятелството, че в тези две произведения често се срещат дисонанси, които имат значително влияние върху менталното състояние на организма, правейки го по-гъвкъв и поради това мисленето му става не толкова обичайно.

 

 

 

Бетховен

 

Бетховен бил избран за съвършено друга задача. Той бил, изглежда, един от най-своеобразните характери в историята на музиката. Но ако би бил друг той, неминуемо, не би се оказал в състояние да изпълни своята мисия, състояща се в това, да предаде чрез звуци всевъзможните чувства на хората. Подобно на Бах, който бил най-великия полифонист, Бетховен може да бъде смятан за най-великия музикален психолог. Поради тази причина му било дадено да страда и да се бори с най-тежки външни и вътрешни затруднения. Това му давало възможност да изрази в музиката всички тези чувства и даже да вложи в своята музика дълбоко скритите в подсъзнанието чувства.

Скот го нарича “баща на психоанализа”, тъй като неговата музика направила възможно по-нататъшното развитие на тази наука. Може най-общо да се твърди, че музиката има тенденция да разкрива многото чувства, скрити в подсъзнанието и да освобождава човека от тях. И ничия музика не е направила това в такава степен, както музиката на Бетховен, защото именно той бил способен да изрази чрез музиката най-дълбоко скритите чувства и мисли и по този начин да освободи от тях  другите хора.

Друго особено свойство на музиката на Бетховен се явява нейната способност да пробужда състрадание в хората. “Да се разбере всичко, значи да се прости всичко”. В онези времена било необходимо да се даде на човечеството средство за изразяване, което би  го накарало да разбира другите. Това средство била музиката на Бетховен.

Кирил Скот смята, че под влияние на музиката на Бетховен се усилило проявлението на  съчувствие към другите, увеличил  се броя на благотворителните учреждения, появили се книги, в които се твърдяло, че престъплението представлява  форма на духовна болест, а не е просто стремеж към злото. Смъртното наказание започнало да среща все по-голямо съпротивление.

 

 

Шопен

 

Шопен е посланник на вдъхновението. Той бил музикален поет с изискана префиненост и одухотворение в превъзходна степен – “Поет на звука”. Доколкото оживена, весело-окрилена и даже страстна може да бъде неговата музика, дотолкова тя се явява грациозната елегантност на стила, поетичната сдържаност, която не може да се намери в нито едно от произведенията на предишните композитори, с изключение може би само на неговия съвременник  Менделсон, който в този аспект бил най-близо до него от всички.

Шопен бил не само поет, но и музикален аристократ в най-префинения смисъл на тази дума и той  изразявал всяка от своите емоции като аристократ, с най-изискан език. Неговата музика не била нищо друго, освен идеализирано копие на него самия: той ненавиждал всичко силно и рязко, всичко, което имало привкуса на “неестетичното”.

Музиката на Шопен оказала влияние на новите направления в живопистта и литературата. В областта на живопистта тя косвено послужила за инспириране на “Братството на последователите на Рафаел”. Духът на творчеството на влизащите в Братството художници бил съвкупност от култивирана изтънченост, естетизъм и скрупульозни поетични подробности.

Ако сравним Шопен с Хендел, то при Хендел всичко, което е насочено към грубостта, се разглежда като фалшиво и невярно, а при Шопен - като “не фино” или некрасиво. Това, което подбуждало срещу условността и, следователно, заслужавало порицание, сега се смятало за неестетично. Трябва да бъдем благодарни на Шопен най-малко за крачката във вярната посока, тъй като той изменил и уточнил мотивацията: много по-добре е да не се направи нещо, защото е некрасиво, отколкото да не се направи, защото нарушава  условността.

 

 

Шуман

 

Музиката на този композитор се отнася към изключително важна област – детето. Именно по това време става голяма промяна в отношенията на родителите към децата и във възпитанието. Около 1840 година се появяват първите детски градини. И, според мнението на Кирил Скот, тяхното разпространение трябва да  се припише на влиянието на Шуман. Даже системата на Монтесори, която се появява значително по-късно, Скот също приписва на влиянието на Шуман. По това време постепенно изкристализира ясното разбиране на това, че, първо, децата са различни, и за това те трябва да бъдат възпитавани индивидуално, а не общо; второ, че децата, по същество, не трябва да бъдат възпитавани от други лица, а в тях самите трябва да се зароди импулса към учението; трето, децата са вече такива, че в съответни условия те с желание се възпитават сами. Ако си спомним “Детските сцени” на Шуман и неговите “Рождественски албуми” за пиано и много други неща, посветени на децата, можем да разберем, че тази музика насочва вниманието на възрастните към децата и пробужда в тях недостигащото разбиране на душата на детето.

 

 

Вагнер

 

Музиката на Вагнер била във всички отношения революционна и имала колосално влияние върху поколенията преди нас.

Основният тон във вагнеровата музикална  драма е единството в многообразието и разнообразието. В операта от стария стил всяко изпълнение било затворено, съществуващо отделно, само за себе си. Независимо, че Вагнер имал внушително количество теми, мелодии и лайтмотиви, те, за разлика от това, се преплитат едни други така, че представляват взаимосвързано цяло. И така, трябва да се признае, че в основата на общото композиторско построение на Вагнер бил заложен дълбоко духовен принцип: Единството в многообразието. В социален аспект музиката на Вагнер била прототип на  основния принцип на кооперацията и съвместната работа като противоположност на конкуренцията и съперничеството. В духовен аспект тя станала, образно казано, онази мистична истина, според която всяка индивидуална душа е обединена с Всеобщата Душа, с всепроникващото Съзнание.

Вагнер разрушил много традиции, съществуващи по-рано в музиката. Майсторите на школи внимателно търсели толкова почитаните от тях правила на хармонията и изящно изведените, жънещи аплодисменти арии. Също така, те напразно търсили и предписани модулации, разрешаване на дисонанси и другия технически арсенал на деветнадесети век. Вместо всичко това те намирали неразрешени дисонанси, фалшиви съотношения и преходи в тоналности, които не разкривали ясна връзка с основната тоналност. Всичкото това привидно беззаконие, преднамерено нарушаване на правилата и предишните образци – това е скандална свобода! По този начин Вагнер достигнал единството, разрушил ограниченията на това единство и освободил музиката.

Най-голяма сила на темата за обединението е достигната в трите произведения на Вагнер: “Хвалебната песен” в “Майстерзингерите”, ”Смърт от любов” от “Тристан и Изолда” и “Вълшебството на страстния петък” в “Парсифал”.

Но вагнеровата музика има и обратна страна, която не би била така опасна, ако в нея не беше толкова силно подчертана германската нотка. Тази нотка, свързана с такива силни романтични и героични елементи, пробудила в германския народ интензивното чувство за власт и склонност към национализъм, чието разрушително  влияние ние изпитахме. Най-силно изразяване на любовта към силата и стремежа към властта е достигнато в цикъла от митични опери “Пръстена на Нибелунгите”.

 

 

Скрябин

 

Скрябин станал първият руски композитор, който свързал теоретичните знания за окултизма с музикалното изкуство. Скрябин знаел, че трябва да предаде на света духовна  вест и че тя трябва да бъде предадена посредством музиката.

През 1910 година “Прометей” или “Поема за Огъня” била завършена. В нея изцяло била отразена хармонична система, която по своя строеж била в голяма степен създание на висшите сфери. Това се възприема чрез слуха като почти фалшиво съотношение на тона, което се нарича “появяване на хроматично преместване в различните партии, изпълняващи се едновременно”. Но все пак само този начин, от който се ужасили в справедливо възмущение педагозите от ранната епоха, навярно е съхранил това чувство “между нотите”, което съществувало, за да представи музиката на висшите сфери.

Друга важна заслуга на Скрябин е въвеждането на цветомузиката. Музиката извлича интензивно очарование, което не е земно. И в своята най-висша точка (апогея) тя проявява неизразима с думи възвишеност, която не може да се сравни с нищо, което някога сме виждали или преживявали на земята. Това е разкошно великолепие на мощни същества, които избухват в невъобразими цветове и изпълват със своето пеене безкрайното пространство на космоса. Скрябин бил толкова одухотворен, че почувствал необходимостта заедно с оркестъра да използва “органа на светлината”, и по тази причина се проявило и неговото ярко изразено предпочитание към трелите.

 

Обзор на други композитори

Вебер оказал по-голямо влияние на самата музика и другите композитори, предимно на Шопен и Вагнер, отколкото на оформянето на характера и етическите принципи.

Въздействието на музиката на Шуберт, ако и да е отговорна за това, че внася в живота любезност, кротост и мекота, е било не така силно изразено.

Музиката на Брамс е най-вече вариант на музиката на Бетховен и Менделсон, което означава, че тя изразява по-високите пориви на човешката душата и действа на съчувствието.

Кирил Скот малко или по-точно, почти нищо не казва за влиянието на музиката на Хайдн, Моцарт и Шуберт. Това навярно може да се обясни с факта, че тяхното влияние се отразявало предимно в Австрия. Ако продължим хода на мислите на Скот, то можем да кажем, че музиката на тези трима австрийски композитори е оформила днешния австриец с всички негови силни и слаби страни и по този начин той се явява огледало на тази музика.

 

 

Ултра-дисонанси и тяхното въздействие

 

Установен факт е, че силните, непрекъснати и страстни движения на чувствата, особено масовата истерия, създават множество мислеформи в по-низките от невидимите планове на битието и че тези мислеформи се запазват в продължение на много години, преди да бъдат разрушени от някакво въздействие.

Началото на актовете на насилие и жестокост  (революции, религиозни разпри и т.н.) във всяка историческа епоха е било поставяно именно от такива мислеформи, движещи се от един народ към друг, от една страна към друга. При това, епицентър на техните нападения е винаги някаква емоционална размирица.

Едно специфично направление в музиката, която е съществено причастна към разрушаване на тези нежелателни, завладяващи мисълформи, възникнало едва през 1906-та година и това е ултра-дисонансната музика.

Дисонансът, или дисхармонията (неблагозвучието), употребен в морален смисъл, може да  бъде разрушен само чрез дисонанс, тъй като вибрациите на прекрасната музика са много префинени, за да достигнат до относително грубите вибрации, принадлежащи на по-низкия план на съществуване.

Задачата за тяхното разрушаване била в определена степен предназначена за Стравински и най-вече за австрийския композитор Шьонберг и на един или двама негови последователи. Все пак колкото и силно да въздействат произведенията на тези ултра-дисонансни композитори на нервите на любителите на музиката, предпочитащи по-приятни образци за изкуството на звука, от езотерична гледна точка те са нужни не само за споменатата цел, но също така за да направят пробив в задържащото действие на традициите, което било и едно от страничните въздействия на музиката на Хендел. Само дисонансите притежават силата да изменят строгите контури на менталните тела на самоуверените или затворените в условности хора и да ги направят по този начин  по-податливи и възприемчиви към новите идеи.

Има и една друга страна на медала: ултрадисонансите оказали също така нежелателно въздействие и на самата музика. Следващите композитори, принадлежащи към какафоническото направление, не могли да използват дисонансите по правилния начин и съответно тази музика донесла само дисхармония и не изпълнявала ролята си на разрушител на нежеланите мислеформи.

Духовната Йерархия дала да се разбере, че ултрадисонансната фаза на музиката няма да продължи дълго и че това също така никога не е било преднамерено.

 

Джаз

 

След като джазът продължил да се разпространява, станало възможно да се установи явния спад на сексуалния морал. Вакхическия (несдържания) елемент в неговия синкопен ритъм, който бил изцяло отделен от всякакво възвишено музикално съдържание, води до изключително силно възбуждане на нервите и разбалансира силата на самообладанието. Оттук възниквали неестествената веселост, мнимата стабилност и ненаситност, които довеждали до морални и телесни щети.

Ако мелодичната музика от старото време извиквала приятни усещания, то изполваните в джаза силни и оглушаващи ушите ударни инструменти имали грубо, насилствено влияние, опияняващо и провокиращо човешката натура към низши инстинкти. Та нали в своя апогей джазовата музика наподобява музиката на примитивните диваци. Вълнуващите впечатления от тази музика по-късно били приети от много хора.

Следващият симптом на сензационните настроения бил все по- разпространяващия се и увеличаващ се интерес към платените състезания по бокс.

Въпреки негативната страна, която внася  джаза в обществото, появяването на такава музика било необходимо. Джазовата музика способствала за това науката за овладяване на сексуалната енергия да стане необходима за духовната еволюция, тъй като необходимостта от преодоляване на трудностите  възниква тогава, когато тези трудности се появяват. Имайки възможност за избор, хората са длъжни да изучат науката за самообладанието.

 

 

Музиката на бъдещето

 

Разбалансиращият нервите шум, на който са подложени хората в големите градове, с времето само ще нараства. Шумът от спирачките и резките сигнали на автомобилите, клаксоните и т.н. оказват кумулативно нарастващо и разрушаващо въздействие върху здравето на целия организъм. Като противодействие на това, предназначението на определени композитори ще бъде в това, да създават такива благозвучни музикални произведения, които да са насочени към лекуване там, където неблагоприятните шумове са рушили. За тази цел е необходимо ефирно зрение или най-малко, голяма вътрешна възприемчивост, което ще позволи да се покаже полезността на всяка нотна композиция и нейното въздействие на фините тела на слушателите.

Цветомузиката е друго важно направление на развитието. Ще дойде време, когато в концертните зали в атмосферата на полумрак, на екран ще се проецират такива цветове, които съответстват на съдържанието на музиката и го изразяват. Ще се осъществи мечтата на Скрябин за единството на звук и цвят, и чрез това осъществяване музикалната публика на бъдещето ще изпита върху себе си неговото лекуващо и оживяващо въздействие.

Междувременно, дисхармоничния елемент на съвремието ще отстъпи място на съзвучието, хармонията и мелодичното благозвучие, без което никоя музика не може да преживее праха на вековете. Музиката от последните 20 години има в голяма степен разрушително и разлагащо действие, пише К.Скот, но музиката, която можем да предвидим за бъдещето, ще бъде творческа и конструктивна.

Ние живяхме в епохата на разрушения, когато беше използвана даже ултрадисонансната музика за унищожаване на определени пагубни мислеформи. Този тип музика е изпълнил своята задача още преди няколко години и сега отново става дума за създаване на благозвучие и хармония.

Дори днес въодушевлението и огромната заинтересованост към новите идеи представляват ясно изразена характеристика на хората с фина чувствителност и ги правят особено възприемчиви към новите звукови трептения. В най-близко бъдеще ще се появят много декламатори, ще бъде изобретен нов вид цигулка, чрез която ще могат да се предават много по-фини подразделения на тона и да се извлекат по този начин максимално потенциалните възможности. От страна на музикантите-изпълнители пък ще е необходима много по-голяма интуиция, отколкото в днешно време.

Музиката ще служи също за прокарване на мостове между нациите, способствайки за хармонията и сътрудничеството и истинския мир, който ще се основава не само на прибиране на оръжията. Като следствие на това, на мястото на старата военно-милитаристична форма ще дойде национален химн от нов тип, който настойчиво ще призовава нациите към братство. Хората вече започват да осъзнават, че разделението, враждите, прикрити зад думата “национализъм”, са неизгодни и бездуховни.

 

 

***

 

И така, музиката има внушаващо въздействие върху мислите и емоциите на човека. По закона на съответствията, определен вид музика предизвиква в нас и съответното настроение. Освен това, не само емоционалното съдържание, но и музикалните средства и формата на произведенията водят към подражание в живота. С помощта на музиката, на човека се внушават устойчиви емоционални състояния. При повторение те отново леко възникват, което води до изработване на емоционални навици, които, в края на краищата, стават част от характера.

Музиката въздейства не само на емоциите, но също на мисленето и на духа. Музиката може да създава и разрушава, да внася хармония и дисхармония. Музиката може да възвисява съзнанието, но също може да бъде и вредна, разлагаща и да действа убийствено на психиката и на нервната система на човека. Ето защо държавата трябва да стане защитник на народа от вредната музика, която разрушава неговото съзнание, здраве и равновесие.

 

Материалът е подготвен от Жана Новичева, г. Москва

 


 

[1] В учението за хармония и композиция, секвенция се нарича преместването на мотив по стъпалата на гамата нагоре или надолу. Известният музикален учен на 18-19 век Фетис посочва, че секвенцията  не e хармонично, а мелодийно образувание и че напротив, хармоничното развитие спира за цялото това време, докато продължава секвенцията.

 


 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко mtv757@yandex.ru

Мир, Светлина и Любов!