Изучавайки литературата за метода на Мария Монтесори, която е преведена на руски език и се намира в изобилие по рафтовете по книжарниците, с учудване забелязахме, че в тези книги липсва самата същност на метода на Мария Монтесори. Говори се за психологията на детето, за сензитивните периоди, за особенностите на възрастовите периоди, но основата на метода, духовната съставяща на метода не се споменава никъде.

Необходимо е да се върне това изгубено звено в метода на Мария Монтесори.

Обърнахме се към педагога Мери Елен Манц от щата Монтана, САЩ, с молба да освети това изгубено звено от метода на Мария Монтесори и изразяваме огромната си благодарност, че Мери Елен намери време и възможност да дойде в Сибир и да прочете лекция за духовната съставяща на метода на Мария Монтесори. Ние преведохме тази лекция на руски език и я предлагаме на вашето внимание в това издание на “Сириус”.

Президент на МОО “Сириус”

Микушина Т.Н.

 

 

Духовната съставяща на метода на Мария Монтесори[1]

(По материали от лекцията на Мери Елен Манц[2], Омск, март 2009 г.[3])

 

 

Въведение от Мери Елен

 Преди да започнем да говорим за духовната съставяща на метода на Мария Монтесори, е необходимо да потърсим отговора на въпроса какво означава обучение и образование и как се разбира това в Русия. Какво искат руските семейства за своите деца? За да отговорим на този въпрос е необходимо да се отдръпнем от сегашната ситуация, да помислим за приятелите, за семейството, но не от гледна точка на това, какъв е духовния идеал, а от гледна точка на това, какво искат руските хора като цяло за своите деца. Необходимо е да помислим за ценностите и целите на обучението и образованието в Русия.

 Задайте си тези въпроси и се опитайте да им отговорите.

 В много случаи хората имат доста възвишени виждания по отношение на духовната съставяща на метода на Монтесори. Но за да се помогне на родителите да разберат как този метод ще им помогне, трябва да се говори на техния език. Трябва да се разбира какво те искат за децата си и да им се помогне да разберат как Монтесори ще им помогне да постигнат това, към което се стремят.

Вижданията на руските и американските родители много си приличат.

Първото, за което говорят родителите, е безопасността и здравето.

Второто – за успешно учене в училище[4].

Родителите искат децата да бъдат приети в обществото.

Родителите искат децата да бъдат щастливи.

Родителите се надяват, че училищата ще помогнат на децата им да открият техните специални таланти и да развият тези таланти.

 Какво означава обучение и образование? Какво говорят за това родителите и педагозите?

 Първо това означава да бъдеш културно развит, а това е непосредствено свързано с нивото на развитие на родителите. И това е характерно за целия свят.

Второ – това е умението да общуваш и да бъдеш любим. Това е много важно.

Детето трябва да чувства и да се отнася добре към самото себе си, да чувства вътрешна увереност

За съжаление, не е много голям процента на хората, които са съзнателни родители, които осъзнават своята роля като родители. И тази ситуация може да се види по целия свят.

 

Из живота и опита на Мари Елен:

 Помня, че на следващия ден след като се роди моето първо дете, то беше до мен и не плачеше. Чувах как другите новородени деца плачеха и викаха. И аз си помислих, че то е единственото дете тук, чиито родители го възприемат такова, каквото е. А то – това е света. Спомних си цитат от Библията за онова време, когато се родил Христос. Мисля, че всички наши деца са Христови същества и голяма част от хората в нашата цивилизация не подозират кои са тези деца. И техните души са дълбоко опечалени, защото никой не може да ги познае.

 

Духовна подготовка на учителя

 

Колкото по-подготвени са учителят и родителите, толкова по-голяма ще бъде възможността детето да прояви възвишената природа на своята същност.

 

Из живота и опита на Мери Елен:

Много години подготвях педагози. И виждах колко често хората идваха да се обучават за педагози Монтесори с прекрасни идеали и стремеж да служат. Но те не винаги имаха вътрешния потенциал за такава работа. Аз мисля, че са необходими специални качества за работа с малките деца. В това отношение трябва да бъдете честни със самите себе си. Когато започнете да работите с деца, вие трябва да сте изяснили за себе си, дали действително това е любимото ви нещо? Действително ли ви подхожда тази работа? Имам голям опит от наблюдения. Много хора мислят, че искат да правят това. Но когато разберат, че трябва да бъдат в клас по цял ден и всеки ден, на тях това вече не им харесва. Това е едно малко предупреждение за много голямата отговорност. Трябва да имате огромен стремеж да служите. Истинска любов към децата. Трябва да ви харесва да бъдете до тях.

Работата с малки деца по системата на Монтесори – това е преди всичко духовна подготовка. Тя включва физическия аспект, необходимост от забавяне на вашия ритъм, което се подразбира като някакво опростяване на дейността, и възможност за концентриране върху един материал за дадено конкретно време.

При представяне на материалите може да се наблюдава, колко бавно и точно се прави това. Част от този процес се нарича анализ и контрол на движението. Анализът предполага осмисляне на това, какво движение имаш намерение да извършиш. Например хващаме, повдигаме, преместваме, поставяме, пускаме и правим пауза. И започваме отново.

В това има определена самоотверженост, смирение и умение да се отпуснеш, да се забравиш за своите проблеми и да ги оставиш зад гърба си. Можете да не се съмнявате, че когато излезете, проблемите, все едно, ще се върнат.

Ако сте готови да отдавате всичко от себе си на всяко дете, на всеки урок, на вас ви е достатъчно просто да бъдете.

Едно от най-сложните неща е това, че ние като възрастни сме свикнали постоянно да контролираме всичко, нашия дом, нашето семейство. А когато се намирате в клас Монтесори и преподавате урок, вие отделяте внимание само на детето, което седи до вас и вече не е възможно изцяло да контролирате останалите деца. В този случай учителят трябва да може да отпуска контрола и да знае, да бъде уверен, че с децата всичко ще е наред. Те всички ще направят своя избор. Някои може би ще ходят из класната стая малко по-дълго, но ще намерят това, което ще им хареса.

Да си представим например, че в класа влиза директорът. При много учители това предизвиква усилено сърцебиене. Те смятат, че ако с дадено дете се е случило нещо неприятно, вината е тяхна. Те скачат, прекъсват урока, прекъсват изцяло концентрацията на детето, защото се страхуват, че ще имат неприятности и за това прекъсват представянето.

Тук въпросът е, доколко сте неегоистични: ”Това е моят клас, той е такъв, какъвто е. Ако се вижда, че някой е палав, въпреки това, аз съм длъжна да изпълнявам своята работа”.

 

Из живота и опита на Мари Елeн:

 За да почувствате доколко добре може да изпълнявате своята работа духовно, можете да си представите, че сте в центъра на класа и се настройвате към всяко дете. Аз правя това сутрин, преди, да дойдат всички деца. Моля Майка Мария да обучава чрез мене. Тогава потребностите на детето ще ме насочват при вземане на решение за това, какви уроци трябва да се дадат.

Отделям време да се убедя, че всичко е идеално разположено по рафтовете, добре е подредено. Отделям време, за да избърша праха и да подредя класната стая. Децата ще подминават прашните рафтове.

Ако детето вземе молив, който е счупен или не е подострен, неговият интерес се блокира. Ако детето има намерение да получи урок за миене на ръце, а крема, с който си мажем ръцете след миене е свършил, интересът пропада.

 

Всички детайли са част от урока и осъзнаването на детайлите е много важно. Това е работата, на която педагогът трябва да отдели достатъчно внимание. Необходимо е да се погрижи за средата и да отдели време да се убеди, че всичко е на мястото си, разположено е правилно и е готово.

Много често се дават уроци, към които децата не проявяват интерес. Това може да се приеме много лично. И може да се появи вътрешна реакция: “Аз отделих толкова време, за да ти предложа това, а ти не го искаш”. Педагогът Монтесори не се държи така. Работата на педагога Монтесори напомня Пътя на Буда, пътя не непривързаността към плодовете на своя труд. Педагогът трябва да бъде много търпелив.

Мария Монтесори казваше, че има две неща, които сме длъжни да преодолеем – това е гордостта и раздразнениято. Макар че, може да си мислим, че ние ги нямаме. Мария Монтесори казваше, че трябва да станем като учения и свещеника.

Свещеникът изцяло е заменил гнева си с търпението. Няма значение по какъв начин детето или родителят ни проверяват. Ние трябва да останем спокойни. Трябва да съхраним в себе си баланса. И трябва винаги да отговаряме с добрина.

 

Из живота и опита на Мари Елен:

Понякога се случва да сте много разстроени от това, което става в класа. Ако имате асистент, просто уловете нейния поглед и покажете, че ви е необходимо да излезете. Излизате, поемате дълбоко дъх, броите до 9 и влизате обратно с усмивка. Понякога това е много трудно. А понякога нямате асистент. През първата година на моята работа аз нямах помощник в класа си. В моя клас имаше 17 деца, никой не  беше учил в клас на Монтесори преди това и аз не бях работила в клас Монтесори преди това. И някои дни бяха много трудни. Понякога ми се налагаше просто да седна, да затворя очи и да вдишвам дълбоко, тъй като не можех да изляза от класа.

Монтесори казваше, че докато децата не си причиняват болка едно на друго, в класа всичко е наред.

 

Сега да се обърнем към качестватата на учения в педагога. Ученият се ражда във вас, когато преодолеете гордостта.

Гордостта се появява, когато си мислим, че знаем отговорите, мислим, че сме нещо повече от детето и знаем по-добре. Когато действително станем смирени, ние се превръщаме в учени, които извършват наблюдения в своя клас като в своя лаборатория. Няма такива детайли, които да не са важни за нас.

Да си представим, че се намираме в обсерватория и гледаме през телескопа. Колко е прекрасно това! Но ние не разбираме и половината от това, което виждаме. Молим астронома да ни разкаже какво има там в действителност. И осъзнаваме, че много неща дори не сме забелязали.

Да си представим мощен микроскоп, с помощта на който може да се разгледа структурата на клетките. Ако не сте се учили за това, ще кажете, че виждате някаква симпатична картинка. Нямате никаква представа за това, което разглеждате. А биологът ще започне да ви разказва какво има там. Вие не знаете за това и не сте го виждали.

Да си представим сега, че сме в класната стая с децата или наблюдаваме в къщи своето дете или племенник. Да помислим какво наистина прави детето. Ние може да не виждаме това, защото не сме тренирани. Може би виждаме, но разбираме ли, какво виждаме? Ето защо първото качество на добрия педагог Монтесори е да стане добър наблюдател.

В една от книгите си Монтесори разказва историята на едно момче, което имало неприятности всеки ден. Трябвало постоянно да бъде поставяно на място, тъй като се биело с другите деца. То често крадяло неща и материали от масите на другите деца. И ето веднъж то се приближило до масата на малко момиченце и й взело молива. Мария Монтесори вече едва издържала и имала намерение да отиде при него, да вземе молива и да го спре. Но нещо й подсказало, че трябва да изчака. Тя видяла, че момчето взело молива, подострило го и го върнало обратно на малкото момиче! Това била първата конструктивна постъпка, която това дете извършило за тези три месеца. А тя едва не провалила този момент! Ако се беше намесила, вероятно, е щяло да се наложи да се чака още три месеца до следващата конструктивна идея.

Така понякога ние наблюдаваме и си мислим, че разбираме какво става. Говорим нещо и се опитваме да поддържаме дисциплината. А детето реагира, сякаш чувства огромна несправедливост. И се налага да мислим, че навярно това наистина е било несправедливо. Възможно е да сме мислили, че разбираме, но да сме наблюдавали недостатъчно внимателно. Монтесори смята, че в крайна сметка това е недостиг на смирение. Ето защо тя се опитвала да се успокои, да забави действието и да наблюдава, наблюдава, наблюдава.

 

Из живота и опита на Мери Елен:

Повярвайте, когато вземете за обучение детски клас и трябва да давате много уроци, става много трудно да наблюдавате, но вие трябва да правите това и е необходимо да намерите начин. Така, духовно преминаваме през промяната в сърцата. Ние преразглеждаме нашето разбиране за това, какво трябва да правим.

Трябва да сте убедени, че не сте вие, които обучавате. Че вие само предоставяте материала на децата за самостоятелно обучение.

 

В една от своите книги Монтесори говори за слугата и неговия господар.

От старите филми си спомняме как слугата на един възрастен човек му носи палтото, храната и т.н. Слугата му носи чай, но не казва: “Сега трябва да пиеш чай”. Може да му донесе гребена, но не казва: “Ти трябва сега да се срешеш”. Чрез този пример Монтесори показва, че детето е господаря, а учителя - слугата.

 

Ние даваме на детето това, от което има нужда, но не изискваме от него да го вземе, преди да е готово.

 

Монтесори казва, че детето – това е Христос, който идва в света. Всяко дете е месия, който ни води към по-добър свят. А ние като влъхви или мъдреци му носим нашите дарове - тези прекрасни материали, тези прости начини за обучение. И ние смирено свеждаме глава пред вътрешната светлина на този човек.

Но в същото време, когато чувстваме признателност към душата на детето, трябва да разбираме, че на детето му е нужно ние да си оставаме възрастни. Често възникват много проблеми, когато възрастните започват да разбират, че пред тях стои дете на Светлината. Те смятат, че детето е с по-големи духовните достижения, отколкото са техните. И свалят от себе си ролята на родители.

Да, децата идват с велики дарове. Но те трябва да се учат да живеят в този свят. И те трябва да разберат и да приемат йерархичния порядък. Когато със смирение разбираме, че на детето му е необходим някакъв конкретен урок, ние поемаме върху себе си отговорността да научим детето на определени норми на поведение, които нашите деца са длъжни да научат.

Ние също така трябва да разбираме, че душите идват в света с най-разнообразен натрупан потенциал. Вие мислите за душа, която е изминала много голям Път, която е била на тази планета много дълго време. Тази душа може да е достигнала много голям потенциал в Служение, а може и в егоизъм или в причиняване на вреда. Да, ние трябва да бъдем честни към самите себе си и своите собствени качества и трябва също да бъдем честни и към на качествата на децата, за които се грижим.

 

Из живота и опита на Мери Елен:

Чела съм книгата за английския крал Хенрих Втори и неговата жена Елеонора. Те имали много деца. Имали и четири сина, всеки от които искал да стане крал в бъдеще. Сред тях били и Ричард Лъвското сърце и други, имената на които, вероятно, знаете от историята. Родителите на тези момчета много ги обичали,  глезели ги и се отнасяли снизходително към тях. Те не могли да проследят негативните тенденции и последствията, тъй като ги обичали безумно. А тъй като не виждали тези тенденции, те не могли да ги поправят. След време, когато момчетата порастнали, трима от четиримата се обединили против баща си и тръгнали на война срещу него, за да завладеят трона. И дори тогава бащата им простил заради любовта си. Те отново постъпили по същия начин. И бащата пак им простил. След това синовете отново въстанали, а бащата просто не искал да види липсата на преданост в тях.

Моят духовен учител използваше интересен термин – аватар. Тя наричаше това “синдром на сладкия малък аватар-монстра” в нашето общество. Защото някои деца са били  смятани за много високи души и те били мили, прекрасни, обожаеми, но много непослушни.

Ние не искаме да възпитаваме манипулативните страни на детето, макар че то е толкова мило и обожавано. Ние трябва да осъзнаваме, че нашите деца – това са възрастни души, намиращи се в детски тела. И те са ни дадени, за да се грижим за тях. Ние сме тези хора, които ще ги научат.

 

Монтесори говори и за полярността на нашата цивилизация. Това е полярността между детето и възрастния. Ние живеем в цивилизация, която е концентрирана около възрастния. Животът в много семейства е концентриран върху нуждите на възрастния. Детето е на второ място. Ако майката и бащата трябва да излязат, хващат детето и го избутват навън без всякаквоо уважение към това, че то се опитва само да си завърже връзките на обувките или самостоятелно да си облече палтото. И поради това, че възрастният се поставя на първо място стават така, че развитието на детето страда много. Когато развитието на детето се подтиска, това води към много дългосрочни последствия.

Както се надяваше Монтесори, все някога ще стигнем до развитието на такава цивилизация, която би разбирала, че нуждите на детето са много важни. Ако отгледаме дете, което има възможността изцяло да реализира своя потенциал, светът ще се измени само за едно поколение. Но духовно ние, като възрастни, трябва да помислим за нашия живот по друг начин. Трябва основно да променим отношението си към детето, признавайки изцяло и уважавайки неговото всекидневно изменение и развитие. И тази фундаментална промяна става само веднъж - през първите 6-7 години от живота.

 

 

Из живота и опита на Мери Елен:

 Аз се опитвам да ви предам съкровенността на нашата отговорност, почитането и уважението към детето, а също така осъзнаването на това, че сме длъжни да научим детето как да се държи в света.

 Има една чудесна част в сферата на практическия живот, която се отнася до етикета.

Ето, имам молив и мога да продемонстрирам този урок.

-Позволи ли ми, моля те,  да взема твоя молив.

-Да, моля, - ще прозвучи като отговор.

Или имах урок от същата сфера на практическия живот, когато наливах сок.

И тогава аз бих дала на децата следния урок:

- Мога ли да ви предложа чаша сок?

- О, да, благодаря! - Така трябва да се научите да отговаряте.

Ако случайно се сблъскаме, то би трябвало да се учим да казваме: ”О, извинявайте”.

Или да кажем, ако Таня и Катя разговарят, а аз трябва да поговоря с Катя, то трябва да изчакам, докато се появи пауза за да кажа ”Извинявайте, моля, Катя, може ли за една минута?”

 

Уроците по правилно държане са част от всекидневния живот на класа. В много класове има обяд, който приготвят самите деца и сами подреждат масата. Децата изнасят от кухнята големите фруктиери с плодове и ги разпределят по масите. И те с голямо усърдие и акуратно се грижат един за друг и си помагат взаимно.

Така, Монтесори ни дава разбирането за това, че когато се освобождаваме от своето его и започваме да участваме в живота на децата, по силата на това, че се учим да наблюдаваме, ние преминаваме посвещение, и както казваше тя, ние ставаме посветени в съкровения живот на детето.

 

 Учителят, трябва да бъде абсолютно освободен от всичко, което не е чисто. Учителят с цялата си чистота трябва да се посвети на огъня на вътрешния си живот. Ако не поддържа този огън, той ще угасне и никога няма да може да се разгори отново.

 

Изданието подготви Екатерина Резниченко

Следва продължение...

 


 

[1] Мария Монтесори (1870-1952) е известен италиански педагог и психолог. Още в началото на 20 век тя създава педагогическа система, която няма равна на себе си в света. По целия свят са отворени хиляди училища Монтесори. Смисълът на метода Монтесори се състои в това, да се подтикне детето към самовъзпитание, самообучение и саморазвитие. Задачата на възрастния е да помогне на детето да реализира своята индивидуалност, да тръгне по своя уникален път.

 [2] Мери Елен Манц е преподавател в щата Монтана, САЩ, и сертифициран преподавател по метода на Мария Монтесори, с опит в работата повече от 30 години и, според нас, най-чисто предава методиката по обучение на децата чрез този метод.

 [3] Поканата на преподавателя и обучението на специалисти е на благотворителна основа при посредничеството на Междурегионалната Обществена Организация “Сириус” през март 2009 год.

 [4] В Америка детските градини Монтесори се наричат  училища на Монтесори, децата там се обучават от раждането  си до 12 години.

 

  

 


 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко mtv757@yandex.ru

Мир, Светлина и Любов!