Агни Йога за музиката

 

 

   

Книгите Ученията за Агни Йога или Живата Етика представляват избрани беседи на Великите Учители (Махатми) от Изтока с Елена Ивановна и Николай Константинович Рьорихови, които за първи път са публикувани на руски език през 1924- 1937 г. Това е един от най-високите върхове на духовните постижения на двадесе

ти век, които въплъщават в себе си синтеза на философското, нравственото и поетичното осмисляне на Света. Опирайки се на духовния опит на миналото на цялото човечество, Учението за Агни Йога набелязва пътя за създаване на нашата планета на ново, по-съвършено еволюционно стъпало като органична част от Космоса.

Учението на Живата Етика е записано в 14 книги.

1.      Листа от Градината на Мория. Зов (1924 г.[1])

2.      Листа от Градината на Мория. Озарение (1925 г.)

3.      Община (1926г.). През 1927 г. книгата “Община” е издадена от издателство Урга.

4.      Агни Йога (1929 г.). В някои по-късни издания е била със заглавието “Знаците на Агни Йога”.

5.      Безпределност, част 1 (1930 г.)

6.      Безпределност, част 2 (1930 г.)

7.      Йерархия (1931 г.)

8.      Сърце (1932 г.)

9.      Огнен Свят, част 1 (1933 г.)

10. Огнен Свят, част 2 (1934 г.)

11. Огнен Свят, част 3 (1935 г.)

12. Аум (1936 г.)

13. Братство, част 1 (1937 г.)

14. Надземното: Братство, част 2 и 3 (1937, 1938 г.)

Предлагаме на вашето внимание извадки от книгите, посветени на музиката.

 

 

Песента ни дава здраве, и цветът ще заличи раната. Затова Казвам: щастливи са разбиращите звука и цвета.

От самото начало пророците са се докосвали до звученето и цъфтежа. Древното учение за звука е изпълнено със значения... Цвят и звук – ето Нашата най-добра Трапеза (Листа от Градината на Мория. Озарение, ч.2, гл.3, п.1).

 

И звуците, и цветовете са необходими за бъдещите полети. Звуците на живота на сферите и жизнената еманация на цветовете наистина влизат в рецептите на Амрита (Листа от Градината на Мория. Озарение,ч. 2, гл. 4, п.1).

 

Всяко движение на човека е свързано със същността на стихиите.

Ще посоча още колко е било важно свиренето на Питагорейците при изгрева на слънцето. Светлината е най-добрия очистващ филтър за звука. Само подивяването на човечеството може да затвори звука в праха на тъмнината (Община, п. 26)

 

Опазете децата от всичко фалшиво; опазете ги от лошата музика; опазете ги от сквернословията; опазете ги фалшивите състезания; опазете ги от утвърждаване на себичност, толкова повече, че е нужно да се създаде любов към непрестанното знания. Мускулите не трябва да стоят над ума и сърцето. Кое сърце ще възлюби юмручните удари? (Община, п. 116).

 

Били сме във вашите театри и слабо усещахме тяхната потребност. Песента, звукът и цветовете не трябва да бъдат заключени в изкуствени оранжерии. Тези ценности трябва да съпровождат живота, анонимно обкръжавайки народа с ласката на красотата.

Великият артист Ашвагхоша[2] предпочитал пазара и площада, за да намери пътя към сърцето на народа. Красотата учи на устремяване (Община, п. 180).

 

Вие сте чували музиката и пеенето в Нашата Община. Необходимо е те да бъдат разглеждани като част от работата. Под въздействието на звуците хората обикновено изпадат в психическо бездействие и дори образи не могат да пораждат. Това произтича от навика отдихът да се разбира като затъпяване. Може да свикнете да използвате изкуството за кондензиране на силите. Красотата на произведението дава не само извисяване на дейността, но и изостряне на силите.Трябва да приемете съзнателно това положение и да се научите да ползвате еманациите на творчеството.

Мислимо ли е построяването на община без кристалите на звука и цвета? Наистина, това ще бъде къртича дупка! Носителите на звука и цвета трябва да донесат непокътнато своето умение в общината.. Знанието и творчеството ще бъдат Амритa[3] на Общината.

...Цветът и звукът ще бъдат Амрита на Общината (Община, п. 224).

 

Вие знаете за въздействието на човешките еманации върху растенията. Знаете също за въздействието на цветовете. Необходимо е сега да се напомни за значението на звука. Тъждествеността на тези въздействия е забележителна. Ако за увеличаване потенциала на растението е необходимо отворено, светло звучащо сърце, то при звуковото въздействие са нужни консонанс и всички комбинации на доминантите. Явленията на дисонанса не могат да усилят протичането на енергията. При въздействие върху хората дисонансът може да бъде полезен като противоположност на усилването на ритъма на съзнанието, но при растенията, където съзнанието е минимално, дисонансът се явява задържащо условие. При минералите дисонансът ще бъде разлагащо начало. Наистина, розата ще бъде символ на консонанса, и доминантата на светлината на розата ще се съедини със сиянието на сърцето. Направените опити за въздействие със звук на растенията не са много, но древните са смятали, че най-хубавите цветя са израствали около храмовете, където е имало голямо съзвучие на гласове и музика (Сърце, п. 66).

 

Вие знаете и за музиката на сферите, и за пространствените камбани, и за звънящите струни. Ще попитат: но защо толкова много хора не знаят за тези явления? Защо толкова много хора се задоволяват с фалшивото пеене и изобщо не искат да разберат оттенъците на звука? Между другото, дори шумът от разкъсването на хартия пробожда пространството, но повечето дори и не забелязват това. Същото се отнася и за миризмата. Ароматите на Финия Свят проникват често във физическия свят, но хората просто не искат да ги забележат. Дори димът от пожар обикновено се забелязва от хората, чак когато той им раздразни гърлото. Не само нечувствителността, но и неповратливостта прави хората слепи и глухи. Те нямат представа за основата и по този начин извращават целия смисъл на Битието. Така за тези недомислящи магнитът на сърцето е просто безсмислица. (Сърце, п. 267)

 

Музиката е нужна за всички огнени посеви. Трябва да се избира хубава музика. Тя събира нашите чувства. Но не трябва разсеяно да пропускаме музиката покрай ушите си. Толкова често хората имат пред себе си велик феномен, а не чуват най-силното и не виждат най-яркото. Често хората напълно се изолират от обкръжението, но не искат да разберат, че именно това качество е много ценно, ако е осъзнато мъдро. (Огнен Свят, ч. 1, п. 330).

 

Ритъмът поражда сътрудничеството. От дълбока древност хората вече са разбирали значението на ритмичните хорове, на музикалните движения; така се е натрупвало съзнанието за двигателя на общите работи. Те вече знаели, че ритъмът запалва общите огньове, помага да се избегне раздразнението и разединението. Той утвърждава еднаквия устрем, затова и музиката преди общата работа е знак за единство. Жалко, че новата музика така често е неритмична. Може би тя служи за начало на множество духовни язви, но въпросът за хармонията е необичайно сложен. Аритмичността е разединение, но грубият ритъм е и затъпяване. Така само огненото съзнание ще подскаже изтънчеността на ритъма. Може да се размишлява върху много неща, но винаги ще се връщаме към огненото разбиране. Обителта на Агни се отваря не с разсъдъка, а с хармонията на ритъма. Именно, както съдът не се отваря със сила, а с ритъм. Само верният ритъм ни води напред и ще ни опази от закъснение. Между другото ние знаем цялата вреда от закъснението както в движението, така и в духа. Невъзможно е да има нарушен ритъм, ту отстъпващ, ту настъпващ – така става огромна и безполезна загуба на енергия. Няма да отстъпи този, който е започнал да настъпва с огнен ритъм. Именно този ритъм спасява от тъжните размисли и води напред в духа, затова няма да ограничаваме значението на ритъма само с външни движения, но ще го въведем и в духовния всекидневен живот (Огнен Свят, ч. 2, п. 17).

 

Огорчението е зараза за Света. То действа на черния дроб и поражда някои бацили, които са много заразни. Когато усещал в някого огорчение, император Акбар викал музикантите, за да разбие с новия ритъм заразата. Така дори и физическото въздействие е полезно (Огнен Свят, ч.2, п. 165).

 

Ако земните вещества действат толкова различно на хората, то колко ли по-различно им въздействат висшите енергии! Хората отдавна са разбрали, че за да възприемат правилно тези лъчи, е необходимо да приведат организма си в хармонично състояние. Мъдреците са ни изпратили за това силата на свещенните възвания. АУМ, или като звучене ОМ, бил такъв синтез на звукови стремежи. Молитвата, умните постъпки са превъзходни постижения, оздравяващи състоянието на духа. Всеки по своему е внасял спомагателен елемент за съсредоточаването на духа; някой търсил решението в музиката, някой в пеенето, някой в танца; имало е дори и груби начини за довеждане до опиянение и изстъпления. Имало е много отклонения и заблуждения, но в основата си човекът се е стремял към създаването на специфично възвишено настроение, съпътстващо приемането на висшите енергии (Аум, п.4).

Възлюбете красотата на звученето. Човешкият глас е вече чудо. Може да се види, как гласът въздейства дори без думи. Всеки е слушал хор от разстояние – думите вече липсват, но магията на звука е останала.

Така, нужно е винаги да се напомня колко чудеса са скрити в човека (Аум, п.34).

 

Звученето може да бъде разбрано правилно, но все пак да не даде следствия. Затова да не забравяме сърдечната енергия, която трябва да съпровожда звученето. Би било недостойно, ако само звукът имаше решаващо значение. Много певци тогава биха могли да достигат следствията. Празният звук е като дрънкане на монети. Чували сте за това, как от вибрациите се чупят стъклени съдове. Но дори и такава вибрация трябва да се съпровожда с мисъл. Даже вълната от странична мисъл може да усили следствието. Затова мисълта е толкова ценна, тя е като двигател (Аум, п. 50).

 

Освен изследванията на психичната енергия по цвят, проверявайте я на звук и аромат. Можете да получите показателни въздействия от музиката, при това забелязвайте и разстоянията, и самите музикални хармонии. Много се говори за въздействието на музиката върху хората, но показателни опити почти не се правят. Може да се забележи въздействието на музиката върху настроението на човека, но това ще бъде обща представа. Разбира се, че веселата музика придава радост, а тъжната – мъка, но такива изводи са недостатъчни. Може ли да се провери, каква хармония е най-близка до психическата енергия на човека? Коя симфония може най-мощно да влияе за успокояване или за вдъхновяване на хората? Трябва да се изледват различни музикални произведения. Само качеството на хармонизацията ще даде най-добрите указания за пътя на звука и живота на човека.

Трябва също да се изследва влиянието на ароматите. Трябва да се изследва аромата на ухаещите цветя, така и разните съставки, които трябва да възбуждат или понижават психическата енергия.

В края на краищата, може да се съединят цвят, звук и аромат и да се наблюдава съвместното влияние на всичките три двигателя (Аум, п. 384).

 

Усвояването на ритъма е стъпало към далечните светове. Никой не може да възприеме фините вибрации, ако не е усвоил ритъма и не е разбрал значението на хармонията. За някои тя е празен звук, но има и такива, които вече са хармонизирали целия си живот. Имам в предвид огнения ритъм на сърцето, а не ритъма на лошата музика. Някой, чувайки за ритъм, наел барабанчик и заповядал да му бият в ушите - и от това такъв глупак още повече затъпява (Аум, п. 572).

 

Също така Учителят поощрявал хоровото пеене, тъй като то е най-силното средство за вибрация на хармонията. Но Учителят не настоявал за тази добавена страна на музиката и пеенето. Той само призовавал към радост и вдъхновение (Братство, ч. 1, п. 151).

Лекуването с музика вече се прилага, но резултатите не винаги са осезаеми. Причината е в това, че не е прието да се развива възприемането на музиката. Трябва от ранна възраст да се приучва към усвояване красотата на звука. Музикалността се нуждае от образование. Правилно, във всеки човек е заложена склонност към звука, но без възпитание тя спи. Човек трябва да слуша прекрасна музика и пеене. Понякога самата хармония ще събуди вече за винаги чувството към прекрасното. Но огромно е невежеството, когато в семейството са забравени най-добрите панацеи. Особено, когато светът се разтърсва от ненавист, трябва да се бърза да се отвори ухото на младото поколение. Без да е осъзнато значението на музиката, е невъзможно да се разбере и звученето на Природата. И, разбира се не може и да се мисли за музиката на сферите – само шумът ще е достъпен за духа на невежия. Песента на водопада, или на реката, или на океана ще бъдат само рев. Вятърът няма да произведе мелодии и няма да зазвучи в горите с тържествен химн. Най-хубавите хармонии са изгубени за затвореното ухо. Може ли народът да извърши своя възход без песни? Може ли без песни да защитава Братството? (Братство, ч. 1, п. 292).

 

Урусвати[4] прекрасно е образовала в себе си музикалността. Това качесто се проявява като следствие на много работи в живота. Според завета на Платон музикалността трябва да се приема не в тясното разбиране за музиката, а като приобщаване към цялото хармонично изкуство. В музиката, в пеенето, в поезията, в живописта, във ваятелството, в строителството, във фонетиката и, накрая, във всички проявления на звученето, е изразена музикалност. За разкриването на Елада се извършвало Служение на всички Музи. Трагедията, танците и всички ритмични движения са служили на хармонията в Космоса.

Много говорят за красотата, но малко разбират значението на хармонията. Красотата ще бъде възвишаващо понятие. Всяко приношение за красотата ще бъде вече жертва за равновесието в Космоса. Всеки, изразяващ музикалността принася жертва не за себе си, а за другите, не за човечеството, но за Космоса.

Съвършенството на мислите е израз на прекрасна музикалност. Висшият ритъм ще бъде и най-добрата профилактика. Той ще бъде и чистия мост към Висшите Светове. Така Ние в Нашата Обител утвърждаваме Красотата.

Урусвати отбеляза, че музиката на сферите се състои от хармонията на ритъма. Именно това качество носи на човечеството вдъхновение. Хората обикновено не мислят за такива източници на тяхното вдъхновение, но ако помислят, то много биха облегчили Нашата работата.

Вие знаете и за специалните музикални инструменти, които има при Нас. Урусвати ги е чувала. Изтънчената гама и ритъма на Сестра О. може да бъде признато като висше благозвучие. Неведнаж такова пеене е служило за умиротворяването на света. Даже служителите на тъмата отстъпват пред хармонията на пеенето. Трябва да се изучат всички сили за развитие на музикалността.

Сърдечното чувство се усеща не чрез думите, а чрез тяхното звучене. В хармонията няма да има раздразнение. Злорадството не може да съществува там, където духът се извисява. Не случайно в древността епическите завети са се пеели не само за да се запомнят механично, но и за вдъхновение. Ние не се уморяваме също поради ритъма и хармонията.

Изявата на музикалността трябва да се развива от първите дни (Надземното, п.42).

 

Урусвати е чувала величествената музика на сферите и също и скърцането на хаоса. От тази бъркотия и вопли Великите Учители правят хармонична симфония. Само този, който е чувал двете крайности, може да съди за продължителността на такава еволюция. Само несведущите смятат, че небесните арфи зазвучават при първата заповед. Но от бездната на хаоса до хармонията на Небесата пътят е труден. И затова Великите Учители ще бъдат и Великите Труженици(Надземно, п.152).

 

Мислителят[5] също е казвал “Ритъмът и хармонията са заложени в човешкия организъм, но ние сме длъжни да ги открием, затова музиката ще бъде важна част от образованието. Без ритъма и хармонията ние няма да можем да влезем във висшите сфери. Вселената живее чрез движението, което е обусловено от ритъма. Но хората не разбират, че биенето на сърцето е символ на световното движение”. Така Мислителят устремяваше вниманието към висшите светове (Надземното, п. 195).

 

Урусвати знае, че много хора не могат да възприемат красотата на Финия Свят. Ако хората трудно разбират проявлението на красотата и то само в най-грубите съчетанията, сред най-фините хармонии те ще се окажат като в мъгла. Нима са много онези, които се радват на чудните красоти на света? Нима музиката на сферите няма да изглежда монотонна за ухото, раздирано от земните какафонии? Хората ще разберат  хармонията на висшите сфери, ако те, макар и в известна степен са възприели най-добрите земни съчетания (Надземното, п. 426).

 

Урусвати знае, че финото тяло се храни с добри деяния. Някои ще приемат това като парадокс или нелепост. За тях финото тяло не съществува, а разбирането за добрите деяния са твърде относителни. Но, в крайна сметка финото тяло укрепва от всичко възвишено, затова добрите мисли и действия са така полезни.

Също така изкуството донася мигове на висша проява на радостта, такава храна е най-полезна за финото тяло. Когато древните послания напомнят за хранене чрез въздуха, те имат предвид въздействието на добрите съчетания на финото тяло.

...Мислителят настоявал човекът да обновява сърцето си с музика. Явлението музика се разбирало като цялата сфера на Музите (Надземното, п. 557).

Урусвати знае, че Ние одобряваме всичко, което пробужда в човека чувството за истински ритъм. Чувството за ритъм е вродено, но безпорядъкът на хаоса го заглушава. Даже хората да действат ритмично, то в по-голямата си част те са далеч от разбирането за огромното значение на ритъма. Понякога деятелят иска да придаде на своето решение нещо ритмично, инстинктът му подсказва правилно, и в ритъма той търси хармонията. Дори слабите търсения дават благи резултати.

Ние дадохме най-простите ритми на махаван и чотаван[6], но може да се стигне и до по-сложни ритми. Да си спомним най-древните ритми на Санскрит, Елада и Рим, и в тях може да се намерят обмислени звучения. Древните вече са знаели за необходимостта от търсене на общуване с Космоса.

В някои периоди на земно напрежение нужно е много да се помисли за ритъма. Воплите на ужас дърпат хората в бездната на хаоса. Дори не помисляйте, че Ние одобряваме пира по време на чума. Когато индусът пее Бхават Гита[7], той действа мъдро и тази хармония действа изцелително. Ритъмът е крила и цимент за пространството.

Хората търсят общуване с Нас, но първият ключ ще бъде осъзнаването на вътрешния ритъм. Може с нечуващо ухо да се слуша най-хубавата музика и пеене, и в сърцето нищо да не отзвучи, но чувствителното сърце ще затрепти в ритъма на хармонията. И по-добър, и по-мъжествен, и по-силен ще стане тогава човекът, и ще стане той достоен сътрудник на земното и надземното, и ще познае радостта.

...Мислителят казваше: ” Музи прекрасни, Музи, в своя хармоничен хор вие давате на човека спасителнителен ритъм” (Надземното, п. 605).

 

Урусвати знае, че трябва да се роди велик майстор на музиката, който ще даде на човечеството отзвуци от симфониите на сферите. Идва времето, когато хората особено ще се нуждаят от симфониите на пространството, когато хармонията на звученето ще бъде истинска панацея. Вече не веднаж са идвали посланници на звуците, но на малцина се е удавало да възпроизведат чутото от тях във фините сфери.

...Урусвати е чувала музиката на сферите, тя знае, че главната мощ е в хармонията и в ритъма. Но няма такива инструменти на Земята, за да бъде изразено цялото величие на Призивите на Пространството. Ето и още една страница на Нашия Вътрешен Живот – без звучението Ние тъжим и се учудваме, ако на някои хора не им е нужна музика.

Мислителят учеше: “Да се слуша Прекрасното и да се гледа прекрасното – означава да ставаш по-добър” (Надземното, п. 608).

 

Урусвати е познала и звученето на Тишината. Великите явления стават в тишина. В същото време е казано, че Тишината може да бъде по-силна от гръм. Нужно е да се различава живата Тишина, изпълнена със съзвучието на надземното и мъртвата тишина, когато са прекъснати проводниците на Висшите светове.

Може да се разбере как пулсацията на кръвта и вибрациите на мозъка нямат нищо общо с Надземното звучене. Хората не разбират, че шумът в ушите не означава някакво постижение. Те или всичко отричат, или си приписват всичко като висше постижение. Но звуците на Тишината звучат като мощни акорди, изпълвайки всичко, което Съществува; радостта живее в такива съзвучия.

Нужно е вслушване в началните звучения. Понякога те изпълват пространството като звучаща струна; понякога те наподобяват многогласен хор; понякога приличат на величествена симфония, но понякога може да се чуе и Песента само на един Глас; така може да се възприема Музиката на Сферите. Във всеки миг пространството звучи с особен ритъм.

Мислителят понякога насред беседата замълчавал, вслушвал се и добавял: “Колко прекрасно звучи Надземенят Свят” (Надземното, п. 924)

.

Материалът е подготвен от Леонид Павлов, г. Челябинск;

Олга Иванова, селище Чебаркул, Челябинска област

         


 

[1] Показаната година за всяка книга, както нееднократно е подчертавала Е.И.Рьорих, не означава дата на нейното първо издание (макар понякога и да съвпада с него), но се съхранява при всяко преиздаване заедно с наименованието

[2] Ашвагхоша(година на раждане и смърт са неизвестни) – будистки поет, драматург, философ и проповедник, живял, около II   век н.е

[3] Амрита – в индуистската митология – напитка на боговете, която ги прави безсмъртни

 [4] Урусвати – съкровеното име на Е.И.Рьорих

[5] Мислител – събирателен образ на мислителите от миналото – въплътен Учител Ел Мория 

[6] Махаван и чотован – ритъм на Пространствения Огън

[7] Бхават Гита (санскр. “Песента на Бога”) – паметник на древнноиндийската литература на санскрит, част от “Махабхарат”, състояща се от 700 стиха. “Бгхават Гита” е един от свещените текстове на индуизма, в който е представена основната същност на индуистката философия

 

 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко mtv757@yandex.ru

Мир, Светлина и Любов!