Хазрат Инаят Хан за мистицизма на музиката

 

 

Хазрат Инаят Хан (1882 1927) индийски музикант и философ, суфи, проповядващ суфизма[1] в западните страни  и Русия, е известен със своите многобройни книги за суфизма, преведени на много езици. Тук цитираме фрагменти от главата Музика от книгата на Х.И.Хан Мистицизъм на звука.

...В началото на сътворението на човечеството не е съществувал този език, който имаме сега, а е имало само музика. Отначало човекът изразявал своите мисли и чувства с ниски или високи, кратки или продължителни звуци. Дълбочината на неговия тембър говорила за сила и мощ, а височината на тона изразявала любов и мъдрост. Човекът показвал искреност или неискреност, разположение или неразположение, удоволствие или неудоволствие с помощта на разнообразни музикални изразявания. Допирането на езика до най-различни точки в устата, отварянето и затварянето на устните по всевъзможни начини произвеждали разнообразни звуци. Групирайки се, звуците създавали думи, предаващи различни значения при различен начин на изразяване. Това постепенно превърнало музиката в език, но езика никога не може да се освободи от музиката.

...Все още е невъзможно да се овладеят древните езици санскритски, арабски и иврит само чрез изучаване на думите, тяхното произношение и граматика, тъй като е необходимо да се знае определено ритмично и тонално изразяване. Думите сами по себе си често биват недостатъчни за да може да бъде предаден смисъла ясно. При внимателно изследване, изучаващият езика може да забележи това. Даже съвременните езици не са нищо друго, освен опростена музика.

...Проникновената песен на майката успокоява детето и го приспива, а живата музика оживява тялото и го подтиква към танц. Именно музиката удвоява смелостта и силата на войника, маршируващ на бойното поле. На Изток, когато керваните пътешествали от едно място на друго, извършвайки поклонения, хората по време на тези преходи пеели. В Индия кули[2] пеят по време на работа и ритъмът на музиката прави дори най-тягостния труд да стане лек за тях.

В една древна легенда се разказва за това, как ангелите пеели по заповед на Бога, за да заставят непокорната душа да влезе в тялото на Адам. Душата, опиянена от ангелската песен, влязла в тялото, към което се отнасяла като към затвор.

...Човек има вроден вкус към музиката и първоначално това може да се види даже у бебето. Музиката е позната на детето от люлката, но докато то расте в този свят на илюзии, неговия ум бива погълнат от толкова много различни предмети, че то губи тази склонност към музиката, която притежава неговата душа. Възрастният човек се наслаждава и цени високо музиката според  нивото на своята еволюция и обкръжението, в което се е родил и израстнал; човекът, живеещ в пустинята, пее своите прости напеви, а градският човек своите популярни песни. Колкото по-чист става човек, толкова на по-фина музика започва да се наслаждава. Във всеки човек се поражда склонност към музика, сходна с неговия характер; с други думи, веселият човек харесва леката музика, докато в същото време сериозно настроената личност предпочита класиката; интелектуалецът намира удоволствие в технически сложната музика, а простодушният човек е доволен от своя барабан.

Съществуват пет различни аспекта на музикалното изкуство: популярен - който предизвиква движението на тялото; технически който удовлетворява интелекта; артистичен в който има красота и изящество; зовящ който свива сърцето; възвишаващ в който душата чува музиката на сферите.

Въздействието на музиката зависи не само от майсторството, но и от еволюцията на изпълнителя. Нейният ефект върху слушателите зависи и от неговите знания и еволюция; и по тази причина значението на музиката е различно за всеки човек. Самодоволният човек няма шансове  да прогресира, защото той удовлетворено се вкопчва в своя вкус, съответстващ на състоянието на неговата еволюцията, отказвайки  да се изкачи една крачка по-нагоре от нивото, на което се намира. Този, който постепенно се придвижва напред по пътя на музиката, накрая придобива най-висше  съвършенство. Нито едно друго изкуство не може така да вдъхновява  и да изпълва с благоухание личността, както музиката; любителят на музиката рано или късно достига най-възвишеното поле на мисълта.

...Древната традиция ни дава потресаващи примери за въздействието на музиката: птици и животни били очаровани от флейтата на Кришна, скалите се разтапяли от песните на Орфей; рага[3] Дипак изпята от Тансен, запалила   всички факли, а самия той изгорял от вътрешния огън, който запалила в него песента му. Даже днес в Индия  укротители омагьосват змии с помощта на панги[4]. Всичко това ни показва колко дълбоко са били потопени древните хора в най-загадъчния океан- океана на музиката.

...Музикалното изкуство на Изток  се нарича Кала и има три аспекта: гласов, инструментален и изразяващ движение.

Вокалната музика се смята за най-висше изкуство, защото е естествена; ефектът, произвеждан от инструмента, който е само една машина, не може да се сравни по никакъв начин с човешкия глас. Колкото и да са съвършени струните, те не могат да направят същото впечатление на слушателя, каквото може гласът, който излиза направо от душата, като дихание, и се извежда на повърхността посредством ума и гласовите органи на тялото. Когато душата иска да изрази себе си чрез гласа, тя отначало предизвиква активност в ума; а умът с помощта на мислите проектира фините вибрации на ментално ниво; те се развиват по съответен начин и преминават под формата на дишане през областта на корема, белите дробове, устата, гърлото и носовите органи, принуждавайки през цялото време въздуха да вибрира, докато не се проявят на повърхността като глас. Ето защо гласът естествено изразява позицията на ума, истинска или лъжлива, искрена или неискрена.

Гласът има такъв магнетизъм, какъвто инструментите не притежават, защото той е идеалния природен инструмент, по чийто образ са моделирани всички инструменти в света. Ефектът произвеждан при пеенето, зависи от дълбочината на чувствата на пеещия. Гласът на певеца, който умее да съчувства, е коренно различен от гласа на безсърдечния. Колкото и изкусно да е развит гласа, той никога не би могъл  да предаде чувството, изяществото и красотата, докато сърцето също не бъде развито.

Пеенето има двоен източник на вдъхновение: изяществото на музиката и красотата на поезията. Ефектът произведен върху слушателите е пропорционален на това, как певецът чувства думите, които пее или с други думи, как сърцето му акомпанира на песента.

Макар, че звукът, който се получава от инструмента не може да бъде възпроизведен от гласа, все пак инструментът е абсолютно зависим от човека. Това ясно обяснява как душата използва ума и как ума управлява тялото; макар да изглежда, че сякаш работи тялото, а не ума, а душата изобщо не се взима в предвид. Когато човек слуша звука на инструмента и вижда ръката на изпълнителя да работи, той не вижда нито ума, който стои зад това, нито феномена на душата.

...Ефектът от инструменталната музика зависи също и от нивото на еволюция на човека, който посредством върха на пръстите си изразява чрез инструмента степента на своето развитие; казано с други думи, неговата душа говори чрез инструмента. Състоянието на ума на човека може да бъде видяно по допира му с инструмента; колкото и велик експерт да е, но само с помощта на едното умение, и без да е развито вътрешното чувство той не би могъл да създаде изяществото и красотата, които трогват сърцето.

Духовите инструменти, такива като флейта и алгос(гръцка двойна флейта-бел. на прев.), особено ясно изразяват сърдечното качество, тъй като на тях се свири с помощта на дишането, който е и самия живот; ето защо те запалват огъня на сърцето.

Инструментите със струни от жили имат жив ефект, тъй като те произхождат от живи създания, които са притежавали сърца; а инструментите с метални струни имат възбуждащ ефект; перкусионните инструменти ( перкусия (или перкусионен) идва от английската дума percussion, което буквално преведено значи удар, удрям- бел. на прев.), такива като барабан, оказват стимулиращо и оживяващо въздействие върху човека.

Следващата по значимост след вокалната и инструменталната музика идва двигателната музика на танца. Движението е вид вибрация. Всяко движение съдържа в себе си мисъл и чувство. Това е вродено изкуство в човека; първото удоволствие в живота на новороденото е да се развлича движейки ръчичките и крачетата си; детето слушайки музика, започва да движи. Даже животните и птиците изразяват своята радост чрез движение. Паунът, горд със своята красота, показва тщеславието си чрез танц; също и кобрата разтваря своята качулка и поклаща тяло, слушайки музиката на панги. Всичко това доказва, че движението е знак на живота и че именно музикалния акомпанимент кара и изпълнителя, и зрителя да се движат.

Танцът е изящно изразяване на мисълта и чувството без да се произнасят думи. Той може да се използва също, за да предизвиква впечатления в душата  чрез движение, като създава пред нея идеална картина Когато красотата на движението се приема като присъствие на божествения идеал, то танцът става свещен.

Изкуството на танца се е изродило поради злоупотреба с него. Хората в  по-голямата си част  танцуват  търсейки  или развлечение, или упражнения, използвайки често това изкуство лекомислено.

Тайната на звука е мистицизъм; хармонията на живота е религия. Познанието за вибрациите е метафизика, а анализа на атомите наука; хармоничното съчетание на всичко това представлява изкуството. Ритъмът на формата  е поезия, а ритъмът  на звука е музика. Това говори, че музиката е изкуство на изкуствата и науката на всички науки; тя съдържа в себе си източника на цялото знание.

Наричат музиката божествено или звездно изкуство не само защото се използва от религията и обрядите или защото тя сама по себе си е универсална религия, а поради нейните тънкости в сравнение с всички други изкуства и науки. Всяко свещено писание, свято изображение или казана дума слагат отпечатък на своята тъждественост в огледалото на душата; но музиката се явява пред душата, без да създава никакъв отпечатък, който да принадлежи на този обектен свят: нито име, нито форма, като по този начин подготвя душата към осъзнаване на Безкрая.

 

Материалът е подготвен

Елена Илина, г. Новосибирск

http://r.sirius-ru.net/2009/2009-07-15.htm

 

 


 

[1] Суфизъм мистично течение в исляма. Под този термин се обединяват всички мюсюлмански учения, целта на които е разработване на теоретични основи и практически начини, които дават възможност за непосредствено общуване на човек с Бога. Суфите наричат това познание истина. Истина е когато суфи, освободил се от земните желания, е способен на интимно(близко) общуване с божеството. Суфи се нарича всеки, който вярва в непосредственото общуване с Бог и прави всичко за да го постигне.

[2] Кули хамалин или носач  

[3] Рага (санскр. цвят, настроение) музикални ладове, които се използват в индийската класическа музика.

[4] Панга индийска флейта, състояща се от три свирки, които са съединени заедно; използват се за омагьосване на змии.