Скъпи, приятели,

с публикацията в този брой на статията на Полина Маратова продължаваме темата за музиката.

 

                                                                               

Музика завинаги

 

 

Музиката винаги присътства в нашия живот, дори и затова, че тя звучи вътре в нас. Установено е, че на всеки човек е присъща собствена честота, която съвпада с честотата на една от седемте ноти. А мелодиите предизвикващи у слушателя положителни емоции повишават активността на кората на главния мозък, подобряват обмена на веществата, стимулират дишането и кръвообращението. При това музиката въздейства на човека независимо от неговото съзнание.

 

Известно е, че на силата на изкуството на Орфей са се покорявали не само хората, но и боговете и дори природата... На един от върховете в планината Родопи, Орфей построил свещен храм Одеон, остатъци от който са намерени в средата на 20-ти век на територията на днешна България, недалеч от град Пловдив. В този храм Орфей изцелявал с музика и пеене всички идващи тук болни. Съществува и такъв факт: когато в 730 година известният италиански певец Фаринели бил поканен при испанския крал Филип,  след прослушване на неговото изпълнение, по учудващ начин, кралят се избавил от измъчващите го хронични болки и депресии.

Американски учени от лабораторията Jet Propulsion в Пасадена открили феномена „звукосветене”. Насочвайки мощни ултазвуци в стъклен съд с вода, те видели как се образуват дребни мехурчета, излъчващи синкава светлина. Този феномен доказва реалността на физическото въздействие на звуците върху материята, при това не само тези, които се чуват, но и тези, които човешкото ухо не е способно да възприема. Заедно с това музиката не само оказва въздействие  чрез ухото, но може непосредствено да прониква в тялото във вид на звукови вълни. Вибрационната природа на звуците и музиката създават език, който нашето тяло и съзнание разбират. При това думата „език” тук означава не дума, а инфромация. Впрочем, думата „информация” произлиза от латинското „informare, което означава „форма”. Иначе казано, музиката – това е процес на смяна на акустични форми. Ако можехме да виждаме формите, които музиката създава, щяхме да видим структури, приличащи на планини, долини, дървета, микроорагнизми и галактики. Изучаването на формите, създавани от музиката се нарича киматика. Учените вече са успели да съберат множество фотографии на киматични рисунки, които възникват при пропускането на звукови вибрации през метална пластинка с различни резониращи обекти, такива като метални стружки или пясък. Тези изследвания показват, че музиката действително създава някаква разновидност на език. При това редът на информацията(нотите) в музиката е толкова важен, колкото и порядъка на информацията(думите) в речта. Такова отъждествяване на музиката и езика открива за науката нови възможности за разбиране на влиянието на музиката върху мозъка.

Всяка звукова вибрация се състои от вълнови форми. Колкото е по-висока честотата, толкова по-висок е звукът. Нормалната зона на възприемане на звука от човека е от 20 до 20 хиляди херца. Някои хора чуват звуци над 20 хиляди херца, но много малко са тези, които чуват звуци под 20 херца. Чрез използването на различни честоти може да се предизвика резонанс в едни или други части на тялото, активирайки различни процеси. Музиката, нейният ритъм, тембър, тоналност, може да влияе значително на работата на мозъка. Бързото темпо предизвиква усилване на циркулацията на кръвта и другите течности на организма, променя честотата на пулса, повишава емоционалната активност. Бавното темпо оказва обратното въздействие. Установена е взаимовръзка между честотата на звуковите вълни и успешността на обучението. Доктор Лозанов от България, използвайки музика с темпо 60 удара в минута(например музика барок), успял в хода на експериментите да постигне ускоряване на процеса на обучение; по-късно в Америка неговият метод станал известен като метод за суперобучение. Д-р Сю Чапмен(Dr. Sue Chapman) изучавала влиянието на музиката върху недоносените деца. На една група бебета шест пъти на ден просвирвали „Люлчина” от Брамс, а друга група не слушала никаква музика. Новородените, слушащи Брамс бързо увеличавали теглото си, страдали по-малко от усложнения и били изписвани от болницата средно седмица по-рано от „немузикалните” деца.

Интензивността или силата на звученето, безусловно, оказват силно влияние върху организма и особено върху нервната система. Всеки от нас е имал възможност неведнъж да се убеди в това. Нормалната за възприемане интензивност на звука се намира приблизително в интервала от 50 до 90 децибела. Има  рок-музика например, която може да достигне до 115 децибела, а прага на болката лежи в границите на 125 децибела. При това един и същи звук може да звучи по различен начин в зависимост от тембъра. Т.е. при една и съща честота формата на вълните може да бъде различна и именно тази разлика може да ни оказва влияние. Д-р Оно(Dr. Ohno) от Научния институт Бекман в Дуарт, щата Калифорния успял да подбере музикална нота за всяка от аминокиселините, състявляващи кода на ДНК. Той записал музиката, която „свирят” ДНК спиралите на различни живи същества. Изяснило се, че това не са произволни звуци, а истински мелодии. В един от своите експерименти докторът записал мелодията на определен тип ракови клетки. Оказало се, че тя поразително прилича на „Траурния марш” на Шопен.

Положителните емоционални преживявания по време на звученето на приятни за слуха музикални произведения понижава умората, подобрява самочувствието. При това в активната нервна дейност се увличат допълнителни нервни клетки, които разтоварват работещите звена на тази система. Най-новите изследвания показват също, че под въздействието на класическата музика стават важни изменения в състава на кръвта, рязко намалява количеството на хормоните, предизвикващи пренапрежение на нервната система. Едновременно с това, в кръвта се увеличава концентрацията на веществата, които служат като един от най-важните елементи на имунната система за защита от вируси. Известният изследовател доктор Кембъл настойчиво препоръчва ежедневно в продължение на 15 минути да се слуша класическа музика от тези, които са подложени по време на работа на стресови претоварвания.

Но благотворното влияние на музиката не се изчерпва с това. Според мнението на китайските медици от болницата в град Тзянцзин, тя помага на пациентите да преодолеят страха от операционната маса при несложни хирургически намеси. Оказва се, че музиката започнала да звучи по време на операции, за да свали напрежението у самите хирурзи. Те именно забелязали, че с нея на пациентите им е по-лесно да се успокоят и да се отвлекат от неприятната процедура. И сега всеки пациент може да си поръча преди операцията музика по свой вкус.

Но музиката може не само да лекува, а и да осакатява. И това не е нейна вина, а наш проблем. Днес дори най-примитивното електронно устройство позволява да се усили звука до ниво, което ще води до необратими поражения на слуховите органи, нарушава ритмиката на вътрешните процеси. Освен това съвременната апаратура дава възможност едновременно да се въздейства на много голяма аудитория. Ненапразно в средата на 20-ти век в много страни, вероятно като реакция на новата реалност, бяха въведени санитарни и охранителни норми, ограничаващи силата на музиката. Беше въведено ограничение на допустимата сила до 90 децибела. Освен това е установено, че при безконтролно използване на музиката от средствата за масова информация и отделни групи, тя е способна да оказва отрицателно влияние на човека, особено на младите хора, като ги възбужда, предизвиква агресия и потребност от извършване на разрушителни действия.

Музиката не просто присъства в нашия живот – тя още свидетелства и за скритите в нас процеси, които ние можем или да организираме в стройна картина, или да изпуснем в свободно безконтролно плаване. Който има уши – да чуе.

 

 

 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко mtv757@yandex.ru

Мир, Светлина и Любов!