“Цел на обществената организация “Сириус” е използването на световния духовен потенциал и най-добрите човешки достижения в областта на изкуството, културата, науката и техниката за възраждане на нравствените основи на Руското общество, за възпитаване на хармонично развити хора, просвещаване на децата и възрастните върху основата на идеалите на духовността.”[1]
В съответствие с целта на обществената организация започваме публикуването на материали, изпълняващи просветителска функция и насочени към възраждане на нравствеността. Възможно е у вас да се породи желание да използвате тези материали в своя живот, а също така да запознаете с тях своите роднини, приятели, познати, да проведете на базата на тези материали лекции, беседи...
В този брой предлагаме на вашето внимание откъси от книгата на Омраам Майкъл Айванхов “Възпитанието започва преди раждането”. Но първо публикуваме кратка информация за Айванхов.
“Не вярвам на никаква педагогическа теория, аз съм убеден, че от значение е само начинът на живот на родителите преди и след раждането на детето. Ето защо никога не съм искал да говоря за възпитанието на децата. Ако родителите не правят нищо за собственото си възпитание, то как тогава те ще могат да възпитават добре своите деца?”
Омраам Майкъл Айвънхов.
Учителят Омраам Майкъл Айвънхов[2]
Встъпление.
Изтъкнатият педагог и духовен Учител Омраам Майкъл Айванхов е
известен на езотериците от цял свят със своите многобройни трудове, издадени
на много езици.
Роден в България и живял във Франция почти половин век, философ, Посветен, един от великите съвременни Учители на човечеството и основатели на Всемирното Бяло Братство, адепт на Слънчевата религия – О.М. Айванхов бил човек с неизчерпаема сила на Духа, изпълнен с любов и съчувствие към хората, към всичко живо на тази Земя.
Днес Учението на О.М.Айванхов (32 тома Пълни събрания съчинения, около 40 тома серия “Извори”, брошури, аудио и видеозаписи на беседи и лекции), благодарение на простотата на езика на изложението, е достъпно за широк кръг читатели, желаещи да се докоснат до Висшата Божествена Реалност. Той излага езотеричните истини така достъпно, така просто, че те стават понятни за всеки човек.
Детство и юношество. Михаил Иванов, бъдещият Учител Омраам Майкъл Айвъхнов, е роден в българско семейство на 31 декември 1900 г., в ранно студено утро, още по тъмно, когато всички жители на малкото планинско селце Сербтци в тогавашна Македония още спели.
Семейството на Михаил живеело твърде бедно, понякога просто нямало какво да се яде. Но по това време младият Мишо открил в себе си необикновени способности – той разбрал силата на своята мисъл, на своето подсъзнание. Започнал да се занимава с медитация. Друго откритие за момчето през този период било йогисткото хранене. На 14-годишна възраст се случило нещо, което му разкрило наличието на скритите сили, заключени в храната. Една сутрин неговата майка Долия открила, че няма какво да даде за закуска на своя син, който трябвало да отсъства от дома през целия ден. Но тя имала малко брашно и опекла малко кръгло хлебче - основната храна на бедните, които често нямали пари за нищо друго. Долия месила тестото с цялата си сила и се молила. Когато вечерта Миша се върнал вкъщи, попитал майка си какво е сложила в хляба, защото след като изял това малко парче, той бил сит през целия ден. Майка му отговорила, че се молила това парче хляб да подкрепя сина й, и да му даде сили за целия ден.
Това било интригуващо. Но както винаги Михаил трябвало сам да разбере що за енергия има в храната. Веднъж, когато нямал нищо за ядене освен малко късче хляб и парченце сирене, той решил, че трябва да дъвче всяка хапка колкото може по-дълго, за да извлече всички скрити в храната сили. Резултатът надминал очакванията – силно чувство за бодрост, радост и мир изпълнило юношата и той усетил как множество фини енергии бликнали от храната във всички части на тялото му. Миша разбрал, че под физическата опаковка храната притежава свой скрит живот и затова е важно да се яде бавно. Храненето по този начин станало за него форма на йога, плодотворно упражнение, наука за целия живот. Оттогава той се хранел само когато бил гладен, стараел се да приема само най-чистите елементи както за тялото, така и за ума: пиел вода от чисти ручеи, хранел се с натурални продукти, четял книги, които възвисяват и вдъхновяват ума.
Озарение. В 1916 г. Михаил Иванов стигнал до ключов период в своя живот. Той вече дълго и целеустремено се трудил над това да отвори своя ум за мъдростта, да очисти сърцето си, да укрепи волята си. Непрекъснато молел Бога да дойде и да се всели в него и най-после той бил готов за пришествието на Духа. В едно лятно утро Михаил, както обикновено, тръгнал към брега на морето да посреща изгрева на слънцето, изкачил се на малко възвишение и седнал сред една градина. Започнал да медитира и след известно време усетил около себе си присъствието на небесни същества. Внезапно, къпейки се в сияние от лъчезарна светлина, той се потопил в състояние на екстаз, видение на неописуема красота, която след това нито могъл да опише с думи, нито да сподели с някой. По-късно в редките беседи на тази тема Михаил само казвал, че видял Небесната Същност, която представлявала чиста Светлина, чийто вид оставял такова дълбоко впечатление, както у мистиците, видели Бога. Това същество било почти невидимо заради изключителната лъчезарност, която го обкръжавала. Екстазът бил толкова силен, толкова всеобхватен, че Михаил просто се изгубил, потапяйки се в тази Светлина. Оттогава той започнал да предполага, че Бог е не толкова Сила, Мъдрост, Слава, колкото Красота.
Среща с Учителя Дънов. 1917 година е знаменателна за Михаил Иванов с две събития. Първото е пробуждането на Кундалини в резултат на усилени дихателни упражнения, и второто, много по-важно – срещата в град Варна с духовния Учител Петър Дънов (езотерично име Беинса Дуно). Ако първият опит – пробуждането на Кундалини, е събитие важно за състоянието на юношата, но безусловно твърде опасно без съответен контрол, както впоследствие казва самият О.М.Айвнхов, то срещата с Учителя е началото на нов живот за окултно развиващия се юноша. Оттогава неговите стремежи към духовно самоусъвършенстване били насочени в нужното и по-точно направление под водачеството на много опитен Наставник. Петър Дънов се появил във Варна, след като бил интерниран от София от българското правителство в края на юни 1917 г. по време на Първата световна война.
Запознавайки се с Дънов, Михаил узнал, че неговите собствени открития и практики не противоречат на общия Път на ученика, но разбрал също и за опасностите от неговите интензивни занимания и упражнения. И затова за постигането на прогрес в духовните си търсения трябвало да се ръководи от указанията на Учителя.
Петър Дънов е роден в България на 29 юни по стар стил или 11 юли по нов стил (в деня на Първоапостолите Петър и Павел по православния календар) през 1864 г.
Университет, работа и ученичество. През февруари 1922 г. Учителят Дънов открил в София Школа на Всемирното Бяло Братство, която се състояла от два класа ученици. Михаил Иванов, следвайки своя Учител, също се преместил в София, където през 1923 г. по настояване на Дънов постъпил в университет.
В Софийския университет той се обучавал до 1931 г. във физико-математическия факултет и историко-филологичното отделение на университета, където изучавал психология, философия и педагогика. Добрите знания по физика, химия, биология, получени в университета, ясно личат в записаните от него лекции и беседи. След завършването на университета през 1932 г. Михаил Иванов работил като учител в началното, а после и в едно от средните училища на София, където в последните години на учителската си дейност (1935 - 37 г.) дори бил директор. Учениците от училището и техните родители обичали много учителя Иванов.
Учителят Дънов, бидейки пророк, знаел и говорел на някои от своите ученици за наближаващата Втора световна война. Той знаел и за предстоящите трудности в по-нататъшната му работа по време на войната, за дейността на Бялото Братство в следвоенна България. Затова Петър Дънов започнал още през трийсетте години да готви Михаил за бъдещата му мисия по разпространението на Учението на Бялото Братство, без да разкрива впрочем детайли и подробности на самия Михаил, нито на другите ученици.
Михаил Иванов в тези години бил както преди много скромен и обикновен в поведението си. В Братството на Петър Дънов в България поведението на Михаил по признанието на мнозина оставяло впечатление на посредственост, дори неспособност. Той бил само един от хилядите ученици на Дънов и то не най-изтъкнатият. На събранията той винаги сядал на последното място или оставал прав до входната врата. Незначителен, незабележим, винаги зает със записки – такъв бил отзивът за Михаил на по-старшите събратя. Иванов не провеждал свои събрания, не четял лекции, както многото други ученици на Дънов.
Само един човек постоянно внимателно наблюдавал Михаил, всичко виждал, всичко претеглял, във всичко вниквал – това бил Учителят Дънов. Той заставил Михаил да премине множество трудни изпитания и след 20-годишно ученичество и усъвършенстване му поръчал да разпространява Учението на Бялото Братство и да продължи неговата работа зад граница. Петър Дънов не разкривал своите намерения на никого, с изключение на своя първи секретар Боян Боев, който също мълчал.
Мисията във Франция. На 18 юли (22 юли по други данни) 1937 г., като се простил с близките си, Михаил се качил на влака за Париж. Изпращали го малка група приятели и ученици с родителите си. Мнозина плакали, чувствайки че вероятно никога повече няма да го видят. Сърцето на Михаил също се разкъсвало: години след това той често си спомнял за децата, които обичал, за братята и сестрите, които дошли да го изпратят и да му пожелаят успех. Михаил бил на 37 години и оставял всичко – семейство, приятели, Родина, за да изпълни поръчението на Учителя и своята мисия: да пренесе скъпоценния камък на Новото Учение в една далечна страна – Франция.
Михаил пристигнал във Франция с две препоръчителни писма от Петър Дънов. Тук започнали да наричат Михаил Иванов Майкъл Иванов. Първата лекция на Иванов, или както го наричали брат Майкъл, във Франция на тема „Второто раждане” се състояла на 29 януари 1938 г. на площад Сорбоната в Париж.
Оттогава брат Майкъл всяка неделя четял лекции в Париж, чак до началото на Втората световна война. Една от важните лекции на Иванов се състояла в Лион на 9 юни 1938 г. на тема „Духовна галванопластика”, след която в Братството започнали да постъпват много нови членове.
Ако се съберат всички тези символични тълкования заедно, веднага ще се получи фраза, поясняваща същността на втората лекция: както галваничния или постоянния електрически ток, пропуснат през солен разтвор на някакъв метал (например олово, сребро или злато), за сметка на електрохимичната реакция способства отлагането на този метал на повърхността на каквато и да е форма, предмет, включен към катода, отрицателния полюс на източника на ток, така и мислите, емоциите, звукът, настроението на бременната жена способстват за формирането на характера, способностите и стремежите на бъдещото дете. Ако обкръжението на жената е хармонично и красиво, мислите са възвишени, звучащата около нея музика е прекрасна, то и детето ще бъде красиво, здраво, благородно, защото във формиращото се тяло ще дойде възвишена душа.
Сравнете това с днешното положение, когато младите бременни момичета пият, пушат, слушат дисхармонична оглушителна музика, нецензурни песни, гледат затъпяваща телевизионна реклама и примитивни телевизионни шоупрограми. В телата на износваните деца на тези момичета може да дойдат само низши и дори престъпни души.
Когато Петър Дънов изпращал ученика във Франция, той казал на Михаил, че негова специална цел трябва да бъде духовната помощ на жените. И Иванов винаги помнел това. По неговите думи жените, като прилагат методите на духовната галванопластика, могат за 50 години да променят и преобразят цялото човечество.
От началото на войната брат Майкъл се преместил да живее постоянно в г. Севр, разположен недалеч от Париж. В следвоенните години Майкъл Иванов възобновил редовното четене на лекции, започнал да се изказва в различни аудитории, да работи над разширяването на Бялото Братство. Така през есента на 1945 г. била създадена група на Бялото Братство в Швейцария, а на Рождество била публикувана първата книга „Любов, Мъдрост, Истина” ("Amour, Sagesse et Verite") със записи на негови лекции.
След войната научил за смъртта на Учителя Дънов на 29 декември 1944 г., който бил продължил да работи с учениците си в България. Така Майкъл Иванов изгубил своя духовен баща и Учител.
Пътуване в Индия. На 11 февруари 1959 г. Майкъл Иванов се отправил за Индия, където се срещнал с редица Учители от Изтока. В продължение на една година Иванов бил в тази страна, учил се, медитирал, получавал различни посвещения.
В Индия брат Майкъл се срещнал с най-известния Учител на Индия Бабаджи и получил от него своето ново име – Омраам Майкъл Айванхов.
Първата среща на Иванов с Бабаджи се състояла на 17 юни 1959 г. Махааватарът Бабаджи, както пише за него Парамаханса Йогананда в книгата „Автобиографията на един йога”, съхранява своята физическа форма няколко столетия, а може и хилядолетия. Ако Великите Учители, такива като Христос и Кришна, изпълнявайки своята специална мисия, оставят земното си тяло и напускат земния план, то Бабаджи извършва работа, свързана с бавното еволюционно развитие на човечеството в продължение на векове, а не с някакво водещо събитие в историята. Мисията на Бабаджи е да помага на пророците и Учителите. Много Учители, пророци и духовно развити хора искат да се срещнат с него, но Бабджи сам решава на кого да се яви и на кого – не.
Михаил Иванов получил известие за посещението при Учителя Бабаджи от доктор Бинду. Великият Бабаджи поканил Иванов да прекара известно време в неговия храм в Найнитал, в неговата собствена стая, където той обикновено не разрешавал на никого да влиза. Иванов бил там няколко дни в компанията на единствения жрец на храма на име Хануман Баба. Същият веднъж показал на Иванов огромен том с изображения на всички Посветени, съществували в продължение на хиляди години. Сред тези велики Посветени имало трима, на които се удало да постигнат до съвършенство всички духовни способности. Тази степен на съвършенство била изобразена със седем кобри над техните глави.
По-късно, когато Иванов, вече Айванхоу, посетил ашрама на йогата Нитянанда Махараджи недалеч от Бомбай, той след дълга медитация казал за Айванхоу: „Чиста душа, в неговата душа цари мир и са му дадени всички възможности!” След това йогата произнесъл името на велик мъдрец, който много отдавна живял в горите на Индия. По думите на Нитянанда Махараджи, Айвънхоу бил въплъщение на този мъдрец. Когато йогата назовал този мъдрец, Айвънхоу си спомнил образа му със седем кобри над главата.
Навярно именно заради това, че жрецът на храма на Бабаджи наричали Хануман Баба, а името на царя на маймуните в индийския епос е свързано с името на героя Рама – седмият аватар на бога Вишну, последователите на Авънхоу смятат, че думата „Омраам” в новото име на Учителя свидетелства, че той е въплъщение на Рама.
Връщайки се от Индия, О. М. Айвънхоу всяка година през май-юни изнасял зад граница лекции и беседи, като посетил много страни: Англия (1961), Испания (1962), Италия, Гърция и Югославия (1964), Германия, Швеция, Холандия (1965), отново Италия (1966), САЩ (1967), Израел (1968), Гърция и Турция (1969), Цейлон, Хонконг, Япония (1970), Мароко, Египет, Етиопия и Ливан (1971), Карибските острови и Хаваите (1978), България и САЩ (1981), Индия, Англия и Шотландия (1982), Норвегия, Швеция и Финландия (1983) и Канада (1984 и 1985).
Край на земния му път. На Рождество Христово през 1986 г. на 25 декември, в 21:25 GMT Учителят Омраам Михаил Айвънхоу, намиращ се в пълно съзнание, напусна този свят. По желание на Учителя, известието за неговата смърт било задържано три дни, защото през това време той трябвало да извърши важната работа по прехода на душата към другия свят и тялото му трябвало да остане в покой и тишина.
На 31 декември група от негови ученици се събрали в Бонфен, за да се простят с него. Царяла пълна тишина, в която всеки се опитвал да разбере какво означава за него загубата на Учителя и да приеме мисълта за неговото физическо отсъствие. Обаче стаята, в която лежало тялото, независимо от тишината, била изпълнена с такова чувство за живот, че не можело да не си припомнят думите на самия Учител: когато велик духовен Учител оставя физическото си тяло, неговите тела на Славата продължават да присъстват и да излъчват своята светлина, продължават да оживяват всички, които се намират в контакт с него.
Възпитание, което започва преди раждането[3]
Повечето
хора, когато решат да имат дете си мислят, че техните възможности се
ограничават само до физическото извършване на всичко необходимо за това, а
всичко останало: конструкцията на детето, неговият характер, способности,
достойнства и недостатъци зависят от случая и от волята на Бога, за която те
нямат никаква представа. Но понеже са чували за закона на наследствеността,
те не се съмняват, че тяхното дете и физически и нравствено ще прилича на
родителите си, на бабите и дядовците, на лелите и на чичовците си. Но не
мислят, че могат да направят нещо, за да подпомогнат или да попречат на това
сходство, или въобще да харесат нещо, което да се въплъти в това дете.
Точно в това те грешат - родителите могат да въздействат на детето, решило
да се роди в тяхното семейство.
Родителите трябва да се готвят още преди зачатието, за да могат да привлекат висш дух, защото висше същество може да се съгласи да се въплъти само при родители, достигнали вече определена степен на чистота и самоконтрол. За такава същност е важно да влезе не в богато и славно семейство, тя предпочита по-скоро скромно семейство, в което няма риск да бъде изкушена от възможността за лек и празен живот, тя има потребност да получи от своите родители наследство, което няма да навреди на духовната работа, заради която тя е решила да дойде на земята. Много малко мъже и жени притежават необходимите качества, за да се родят при тях големи духове – ето защо земята е толкова пренаселена с обикновени, болни, престъпни хора, вместо да бъде населена с божества.
И така, Учението на Всемирното Бяло Братство учи мъжете и жените какво състояние на духа и каква чистота трябва да имат, когато се готвят за зачеване на дете, избирайки дори момента на зачеването в съответствие с най-доброто въздействие на планетите. Как може хората да паднат толкова ниско, че да предоставят на случая такова важно събитие от техния живот: зачеването на дете. Именно затова трябва да се моли помощ от Небесата, за присъствието на ангели, за да има възможност да се привлече могъщ, светъл дух, който да бъде благодетел на човечеството.
Но не, търсят помощта на алкохола и не знам какво още, а често дори в този момент мъжът се държи като животно: насилва жена си, която започва да изпитва към него презрение, отвращение и мисъл за отмъщение... И защо после се чудим, че на света се явяват чудовища?
Да разгледаме подробно въпроса със зачеването.
За да дойде дете на този свят, бащата трябва да е предал зародиша на майката, а тя да износи този зародиш до неговата зрелост. Следователно може да се каже, че бащата е създател, а майката формира детето. Зародишът, който дава бащата е резюме, кондензация на неговата квинтесенция, на неговата същност. Всичко, което е преживял, което изживява в момента, е изразено в този зародиш. Следователно, в зависимост от своя начин на живот, бащата предава на зародиша повече или по-малко добри качества.
Често съм ви обяснявал как нашият начин на живот се записва, регистрира се в нас – в нашите хромозоми и в нашите клетки. Всяка клетка има памет. Колкото и изкусно да играете ролята на приятен, честен и милосърден човек, всичко е безполезно: всичко, което си мислите, чувствате, преживявате във вашия вътрешен свят се регистрира и по наследство се предава от поколение на поколение.
И ако са регистрирани болести и пороци, предадени по наследство, можете напълно безуспешно да търсите лекари, професори, школи, за да излекувате детето! Нищо не може да се направи – вече е късно. Всичко се предава по наследство и ако още не се е проявило в първото дете, то навярно ще напомни за себе си при второто или третото. Трябва да се разбере, че Природата е точна и правдива.
Следователно, погрешно е да се счита, че това, което мъжът предава на жената в момента на зачатието има винаги една и съща природа, че семето на мъжа притежава едни и същи качества. Ако мъжът никога не е полагал каквито и да е усилия да се облагороди и пречисти, той ще предаде на майката доста посредствен зародиш, дори потенциален престъпник.
Да разгледаме пример, който вие навярно няма да намерите за много поетичен, но поне е ясен. Предназначението на крана е да подава вода, но водата може да бъде мръсна или кристално чиста. Човек, който постоянно държи в себе си лоши мисли и чувства, може да разпространява само мръсна вода, докато онзи, който не престава да работи за доброто и светлината, разпространява кристално чиста, животворна вода. Да, не се удивлявайте: зародишът, предаден от мъжа на жената в момента на зачеването се различава по степента си на еволюция.
Така както семето, посято в почвата, носи в себе си образа на бъдещото дърво или цвете, така и зародишът, предаден от бащата на майката, носи в себе си проект на бъдещото дете с дарби, способности или с недостатъци и дефекти. Колкото до майката - в продължение на девет месеца тя носи материалите, които служат за осъществяването на този проект и тук може да ви открия нещо много интересно и важно.
През време на деветте месеца на бременността, майката работи не само над формирането на физическото тяло на детето: без сама да усеща, тя работи над дадения й зародиш, създавайки благоприятни или неблагоприятни условия за развитие на различните свойства, заложени в него. И как работи тя? В съответствие с мислите, чувствата и начина на живот, който тя води. Този процес наричам духовна галванопластика.
Бих искал да започна с напомнянето на същността на химичния процес галванизация, който бидейки приложен в духовната сфера, може да донесе много важни последствия за цялото човечество.
Два електрода се поместват в съд, напълнен с разтвор на сол на някакъв метал – може да е злато, сребро, мед... Анодът – положителният полюс – представлява пластинка от този метал, чиято сол е разтворена в съда. Катодът – отрицателният полюс – представлява покрит с графит модел на някакъв предмет, монета, медал... С помощта на проводник електродите се свързват със съответните полюси на батерия и се пуска електрически ток: металът от разтвора преминава в катода, а анодът, разлагайки се, възстановява разтвора. Постепенно целият модел се покрива със слой от метала от разтвора и се получава това, което сме искали – предмет покрит със злато, сребро или мед.
Ако имате навик да наблюдавате явленията в природата, то обезателно ще забележите, че феноменът на галванизацията се среща навсякъде. Например, в пространството на нашата планета – земята изпитва множество влияния от страна на другите небесни тела, представлявайки отрицателният полюс: катод – женският принцип, а небето, т.е. слънцето и звездите са положителният полюс: анода – мъжкият принцип. Между земята и слънцето (или всяка друга звезда) има обмен, тъй като между тях съществува непрекъсната циркулация. Тези два полюса са потопени в космическия разтвор: етерът е всеобщият флуид, в който са потопени всички небесни тела. И накрая, батерията, благодарение на която възниква циркулацията в етерното пространство – това е сам Бог, с който са свързани двата полюса.
И така, да предположим, че на катода - земята - е разположен модел, например зърно, намиращо се по този начин потопено в космическия разтвор и когато потокът от еманациите на Господ преминава през разтвора, възниква процес на галванизация: материалите, съдържащи се в космическия разтвор, започват да се отлагат на катода – на зърното, а анодът (слънцето или друга планета, звезда) регенерира космическия разтвор според степента на нарастване на зърното. Следователно всяко положено в земята зърно притегля от околния етер всички елементи, съответстващи на неговата природа. Тези елементи се наслагват върху зърното и по такъв начин то се покрива точно с това, което самó привлича.
Аналогичен е процесът при бременната жена, тъй като тя носи в себе си зърното, електрода и разтвора. Зърното е заложеният от бащата в нейната утроба жив зародиш – катод, зародиш, чиито образ в еднаква степен може да бъде образ на обикновен човек, пияница, престъпник или гений, светец. По време на бременността между мозъка на жената (анода) и зародиша възниква циркулация от особен вид. Мозъкът в действителност е свързан с батерията: източникът на космическа енергия – Бог, от който получава поток, протичащ след това от мозъка към ембриона. Разтворът, това е кръвта на майката с потопения в нея анод – мозъка и катод – матката, тъй като кръвта мие всички органи и всички клетки на организма и в нея са разтворени всички елементи: злато, сребро, мед и т.н...
Следователно анодът – главата снабдява с материал (мислите), който регенерира кръвта. Зародишът може да бъде прекрасен, но ако мислите в главата на майката, образно казано, са „оловни”, тогава не се учудвайте, ако детето се роди покрито с „олово”, т.е. песимист, порочен, страдащ от различни заболявания.
Трябва да се разбере, че зародишът – това е само модел и можем да допуснем, че този модел притежава великолепно лице; но ако след това то се покрие с неблагороден метал, то целият медал ще загуби ценността си.
Да предположим, че запознатата със законите на духовната галванопластика жена е решила да се възползва от тях при бременността си. Веднага след като зародишът се появи в нейната утроба (катод), тя разполага в главата си „пластинка злато” (анод), т.е. най-възвишени мисли и чувства. Циркулацията е налице и кръвта носи на зародиша благородния метал (златото). Детето се развива, покривайки се с одежда от злато и се ражда силно, красиво, благородно, способно да противостои на всякакви трудности, болести и на всички вредни въздействия.
Голяма част от майките нямат представа какво влияние оказва тяхното вътрешно състояние върху детето, което носят в своята утроба и започват да се грижат за него след раждането, търсят лекари, възпитатели, учители и т.п... Но е късно, когато детето се е родило, вече много късно идват тези грижи: то е формирано и всичко е определено! Никакъв учител или възпитател не може да промени детето, когато получените от него в утробата на майката елементи са с ниско качество.
Наставникът или учителят може само да обучи детето, но никога няма да може да промени неговата дълбока природа. Ако е дефектна, вие може да му дадете най-добрите възпитатели, но тя няма да се промени. На каквато и обработка да подложите оловото, то ще си остане олово; можете да го полирате добре, да го шлифовате, да го разрежете, за да заблести, но само след няколко минути то ще потъмнее: защото то е олово. Детето трябва да се прави от злато, а не от олово. Тогава дори да живее в ужасни условия, то няма да се повреди, защото неговата същност е чиста.
Разбирате сега колко
важно е за жената да държи в своята глава светли мисли. Благодарение на тези
мисли растящият в нейната утроба плод ще получава всеки ден чисти,
скъпоценни материали и на света ще бъде подарен забележителен художник,
блестящ учен или светец – посланик на Господа. Майката може да твори големи
чудеса, защото притежава ключа към силата на живота.
Моята майка ми е разказвала, че когато ме заченала и износвала, тя направила това с мисълта да ме посвети в служба на Бога. Оказало се дори, че свещеникът, който ме кръстил, бил толкова щастлив в този ден, че пил за пръв път в живота си... Обикновено той никога не пиел! После казал, че пил, защото аз съвсем не съм приличал на другите деца и дори направил пророчество за мен... но аз не трябва да ви разкривам това! После, когато растях, аз станах малък негодник: вече ви разказах как съм крал ябълки от съседа и съм палил огньове в хамбарите на хармана. Но това не продължило дълго, то е било повърхностно, а само дълбоко заложените зърна остават задълго.
Аз разбира се не твърдя, че съм станал необикновен човек, защото майка ми ме е посветила за служене на Бога. Може да се посвещават децата за служене на Господа, но ние никога не знаем на кои стъпала в йерархията на служителите на Господа те ще се разположат. И майките, разбира се, също не знаят това и аз не мисля, че моята майка е знаела. Следователно самият факт, че тя ме е посветила за служене на Небето, сам по себе си нищо не говори за моята лична еволюция. Много християни са били посвещавани от техните майки, но те си остават в техните църкви, без да напреднат съществено. Може само уверено да се каже, че техните родители са се молели в техните деца да бъде заложена малка божия искрица. Ако се раздуха тази искричца, тя може да стане огън, но сама по себе си тя е нищо, ако не се подхранва. За да се разгори огънят, в него трябва непрекъснато да се хвърлят, символично казано, дърва и да се раздухва пламъка.
Широко известно е, че много бременни са подложени на странни капризи и неконтролируеми пориви, които не са наблюдавани у тях по-рано, но причината за тези явления е неизвестна, аз ще ви кажа за тях. Бременните жени са често посещавани от зловредни същности, желаещи впоследствие да вземат участие в живота на детето; те подтикват майката към такова поведение, при което явленията на галванопластиката да протичат в нея в максимален безпорядък, което ще позволи по-късно на тези същности да проникнат в душата на детето – да влизат в нея и да я напускат, за да се хранят чрез него. И в това може много бързо да се убедите.
Обикновено децата, сближили се с мен, много ме обичаха, но три или четири пъти се случваше така, че някои деца упорито ме избягваха и никой не разбираше причината за това. Но аз разбирах, защото всички тези житейски феномени са ми много ясни. Родителите се огорчаваха и страдаха и аз бях принуден да обяснявам на майките: „По време на бременността вие, разбира се, сте си позволявали едно-друго и сте привлекли зловредни същества, търсещи си място в детето, за да се възползват от него. Тези същества само чакат благоприятен момент, за да се проявят. Но те знаят, че аз съм техен враг и ако детето попадне под моето влияние, аз ще ги изгоня: с моето поведение, с моята воля, с моите еманации, с всичко, което давам на децата, те ще бъдат изгонени. (Впрочем аз се занимавам само с това: замествам едни същества с други – в това е моето удоволствие... Виждате ли, аз също си имам моите удоволствия!) И затова тези същества се стараят да отдалечат от мен вашето дете.” Но аз не се признавам за победен и тъй като обичам техните родители, решавам да им помогна: аз си върша работата – и след известно време детето, което по-рано ме е отбягвало, сега се устремява към моите обятия. Това дори се е случвало няколко пъти пред вашите очи, не е ли така?
През цялото време на бременността майката трябва да наблюдава детето и да го защитава. Съзнателно, със своята мисъл тя трябва да създаде около него атмосфера на чистота и светлина, способна да го защити от атаките на зловредни същества и да има възможност да работи в сътрудничество с неговата душа, имаща намерение да се въплъти.
Обратно на това, което някои мислят, душата влиза в тялото на детето не по време на бременността. Вярно е това, че в утробата на майката детето живее: сърцето му бие, то се храни, но душата още не е влязла в неговото тяло, тя влиза там едва в момента на раждането – при първото вдишване. До този момент душата се намира редом до майката и работи в сътрудничество с нея над формирането на различните му тела (физическото, астралното, менталното...). Изобщо, майката не си дава сметка за тази работа, защото тя не е достатъчно чувствителна и просветена за това. Но дори да не може да види тази душа, тя може да говори с нея, като й отправя молитви и казва: „Аз ще ти дам най-добрите материали, аз ще ти помогна, но ти също се постарай, за да може едни или други качества да се изградят в детето и то да стане художник, философ, учен или дори светец”.
В момента, когато майката произнася с цялата си любов тези могъщи, магически думи, тя вече излъчва някакви частици и детето, което трябва да се роди, ги взема като материали, за да формира различните си тела. Самото дете не притежава нищо, то получава всички материали от своята майка. Ето защо като му ги отдава, тя трябва да бъде твърде съзнателна и със своите мисли, със своите чувства трябва да му отдава само най-светлите, най-чистите частици.
Всички тези феномени на невидимия свят са неизвестни за повечето хора. Но ролята на Учението в крайна сметка е в това, да ви направи чувствителни към целия този фин, неосезаем, но реален, по-реален от самата реалност свят. Благодарение на него вие ставате по-съзнателни, по-внимателни към всички потоци, които ви влияят, към всичко, което ви заобикаля. И това съзнание ви прави способни да работите за доброто.
Мъжете и жените не трябва да забравят, че техните бъдещи деца в една или друга степен отразяват техните собствени маниери на мислене и живот. Тъй като всичко, което се случва в ума или сърцето на човека, рано или късно се осъществява; всяка от неговите мисли, всяко желание, в момента, в който се появи в него, са вече живи – това е дете, появило се засега само в главата или в сърцето на бащата или майката. Следователно, ако израствайки вашето дете става ангел, който ви помага, това означава, че вие с години сте носили в себе си забележителна идея и сега тя се е въплътила във вашето дете и чрез него продължава да ви помага. Но ако вашето дете ви носи само огорчения, тогава това е въплътена престъпна мисъл, вселила се някога във вас.
Родилото се дете не се появява от нищото. И ако ме попитате защо ви се е родило такова дете, а не друго, аз ще ви отговоря: „Но вие знаете какво е имало в главата ви. Детето е жив отпечатък на това, което е съществувало в самите вас”. По такъв начин родителите познават себе си чрез своите деца.
[1] Из Устава на Междурегионалната обществена организация “Сириус”. http://www.sirius1-bg.net/sirius/buletini/2008/br5_0908.html
[2] Материалът е взет от сайта http://www.ktk.ru/~astrkras/pub/aivanhov.htm
[3] Омраам Микаэль Айванхов «Воспитание начинающееся до рождения» Собрание сочинений Извор - No203 Издательство "Просвета", 1995
Редактор на изданието Татяна Мартиненко
Мир, Светлина и Любов!