Здравейте!

Казвам се Наталия Аркадиевна Желещикова, кандидат на педагогическите науки, музикант, психолог, педагог. Предлагам на вашето внимание фрагмент от моите теоретични и практически изследвания върху проблема за въздействието на музиката върху човека. Имам събран богат практически и теоретичен материал(по проблема за възпитаване на музикална култура у човека), който мога с удоволствие да споделя.

 

 

За какво човек се нуждае музика?

 

Наталия Аркадиевна Желещикова

Кандидат на педагогическите науки, музикант, психолог, педагог

 

 

Никой не се съмнява, че детето трябва да се научи да чете, брои и пише. Днес обучението на чужди езици започва още в детската градина. Но когато стане въпрос за изучаването на езика на различните изкуства, веднага възниква въпросът: "Защо?". И наистина, защо? Чак толкова ли е необходимо, например, всеки човек да разбира езика на музиката?

За какво човек се нуждае от музика? Такъв въпрос зададох на студенти, ученици, възрастни. Отговорите са в следната последователност: музиката е необходима за развлечение, за промяна на настроението. Някои отбелязват лечебните функции на музиката. Но за главното, духовното въздействие на музиката, отговори няма. Един третокласник на урок по музика в училище на въпроса: Защо не пееш? отговорил: На кого е нужна вашата музика? За нея пари не плащат. Осмокласниците казват за сериозната музика: Тя, разбира се, е нужна, но само на тези които я разбират, на тези които обичат да я слушат. Но това не е нашата музика.

Със стремителното развитие на техниката, с икономическата криза в края на ХХ век, става все по-трудно да се обясни на хората с рационален начин на мислене необходимостта от естетическото възпитание. Тази статия показва резултатите от търсенето на отговори на въпроса "Защо е нужна музиката?", това е анализ и синтез на моите теоретични и практически изследвания.

Технократизмът в образованието разрушава емоционално-ценностната сфера на личноста. Примитивната емоционална сфера и духовната инертност постепенно пораждат в човека жестокост, равнодушие, ограничават кръга от радости. Изкуството, призвано да развива и разширява духовната основа на човека, става необходимо само като развлечение и се поставя наравно със зрелищата.

В. Ашкенази, пианист, диригент, на въпрос на кореспондент на вестник „АиФ”: „не върви ли всичко към това, че масовата култура окончателно ще надживее класическата музика?”, отговаря: „Мисля, че има достатъчно онования за тези опасения. Както показва историята, повечето хора винаги предпочитат да вървят по лекия път. В това число и по отношение на изкуството. Значително по –лесно е да се слушат валсовете на Йохан Щраус или поп-звезди, защото възприемането на тази музика не изисква никакви усилия, нито умствени, нито духовни. А и тя засяга най-примитивните емоции. Това е култура за мързеливите, ние я наричаме down-market…” (Аргументи и факти, бр.47 от 2002 г. стр.16)

Благодарение на развитието на средствата за масова информация – телевизия, радио, аудио, видео, се продуцира развлекателната индустрия, разчетена за невзискателния вкус на еснафа. Когато музиката се постави на конвейр, неизбежо на преден план излизат не културни, а икономически фактори. Онези, които стоят начело на комерсиалния развлекателен пазар се вълнуват само от парите. Протича процес на насилствено насаждане на пошлост и лош вкус.

С активизирането на развлекателна музика в нашия бит, с появата на мощна звуковъзпроизвеждаща апаратура, съвременните учени започнаха да се вълнуват от проблема за отрицателното въздействие на музиката върху човека. С изследвания в тази област се занимават не само музиканти, но и психолози, физиолози, биолози, физици и много други тъй като звукът като основа на музикалното изкуство, притежава физически параметри: ритъм, честота и сила. Анализът на многочислени източници позволява да се направят следните изводи.

Ритъм. За въздействието на ритъма са знаели още в древността. Ритъмът на шаманските барабани е бил използван за създаване на определено въздействие върху околните. През миналия век смъртната присъда се е изпълнявала на площата под силен, рязък и еднообразен ритъм на барабани с цел да се предизвика страх. Мистериите в чест на фригийската богиня Кибел преминавали под оглушителния удар на барабаните, довеждащи жреците до самокастрация и други видове самоизтезания. С барабанен грохот сами се довеждали до изстъпления и вакханките на празненствата в чест на Дионисий.

При ритъм кратен на 1,5 удара в секунда, съпроводен с мощни свръхчестоти(15-30 Херца), човек изпитва екстаз; при 2 удара в секунда и при същите честоти, човек изпада в наркотично състояние.

В средата на 60-те години в Америка се появяват поп-групите, причисляващи себе си в групата на „Acid-Rock” - /киселина/. За написването и изпълнението на този вид музика била необходима употребата на наркотици. От 90-те години „киселина” или „драйв” (drive) са предназначени за танци. Основа на това направление е ритъмът с три темпови деления: 120, 150 и 300 удара в минута.

В природата всичко е подчинено на ритъма. Човешкия организъм е устроен така, че възприема ритмите, които диктува външната среда. Музикалния ритъм може да предизвика изменение в сърдечния ритъм и ритъма на дишане. Ако на човек бъде натрапен несвойствен за него ритъм, той ще почувства дискомфорт, раздразнение и агресивност. Многократното подлагане на такъв ритъм може да предизвика заболяване.

А сега да си представим „киселинната” дискотека. Музиката, ако това може да се нарече музика, звучи няколко часа без прекъсване. Ритъмът се нагнетява, в мозъка непрекъснато постъпват сигнали. Залата е пълна предимно с младежи от 13,14 до 20 години.

Коментарите са излишни.

Честота. Честотата, която може да се възприеме от човек е в диапазона от 15-16 Херца до 20000-22000 Херца. Звукът над 22000 херца( ултразвук) не се възприема от човешкото ухо, но човек усеща влиянието на този звук. Звукът под 15 херца(инфразвук) също не се възприема от ухото, но въздейства на целия организъм. Най-добрият за възприемане диапазон е 800 – 2000 Хц, лошият е този под 50 и над 10000Хц. Собствената честота на тъпанчето е 1000Хц.

Безконтролното въздействие на ултразвука е опасно – предизвиква увреждане на вътрешните органи, кръвоизливи, отоци, възпаления, артрити. Дори обикновените акустични китари при продължително свирене могат да издават ултразвуци. Под въздействието на ултразвука в мозъка протичат биохимични реакции, аналогични на инжектирането на морфин.

Ултразвука оказва влияние и на централната нервна система. Честотата на която «работи» главния мозък е 8 Хц. Инфразвуците с такава честота рано или късно предизвикват резонанс в нервните клетки. „Играта” с честотите ускорява сърдечния пулс, увеличава количеството на адреналина в кръвта, предизвиква изкуствено възбуждане.

Въздействието на ниските честоти в съчетание със светлинни проблясъци с честота 6-8 Херца притъпяват възприятията на човека. Светлинните проблясъци с честота 25 Херца съвпадат с честотата на мозъчните биотокове и човек може да изгуби контрол над поведението си.

Сила. Максималния праг на силата на звука, която човек може да понесе е 120-130 децибела (предизвиква болки в ушите). За сравнение: водопадът Ниагара - 90-100дб.; реактивен двигател - 120-140дб. На поп и рок концерти в центъра на залата -106-108дб., в близост до сцената - 120дб.

Всеки от трите параметъра сам по себе си оказва отрицателно въздействие на организма. Но при съчетаването на сила, честота и ритъм, в организма протичат необратими процеси:

-отделят се стресхормони, които унищожават част от информацията в мозъка, в резултат на което протича процес на деградация на личността;

- предизвиква се резонанс на клетъчните структури в организма, в резултат на което възникват състояния, аналогични на прием на наркотици или алкохол;

- става прекъсване на пулса на човешкото сърце и се разсъгласува работата на нервната система и ендокринните жлези;

- предизвиква се ефекта кавитация (водните молекули в тъканите на тялото се загряват, водата започва да разкъсва живата материя около нея.);

- увреждат се вътрешните органи, стават кръвоизливи, отоци, артрит;

- оказва се отрицателно въздействие на централната нервна система

Ние живеем в света на енергиите, в света на звука. Звукът – това е енергия. И както всяка друга енергия, той може да гради, а може и да разрушава. За съжаление, нашето съзнание изостава в сравнение с темповете на развитие на техниката. Ние често не осъзнаваме разрушаващото въздействие на звука и шума. За наркотичното въздействие на поп и рок музиката първи забиха тревога западните лекари тъй като прекаляването с трите изброени параметъра на звука е основа именно на рок- и поп-музиката. Появи се ново понятие – музикална наркомания.

Какво е наркомания? Гръцката дума narke – вцепеняване и mania – страстно влечение, заболяване, възникващо в резултата на употребата на наркотични средства, предизвикващи в малка доза еуфория, а в голяма – оглушаване, наркотичен сън. Характеризира се с непреодолимо влечение към приемането на наркотици, тенденция към увеличаване на приеманите дози, формиране на абсистентен синдром, психическа и физическа зависимост. С развитието на болестта се увеличават личностните изменемия на наркомана. Когато подрастващият често слуша рок- или поп-музика, той привиква към нея. Тя става необходим фон. Иска ти се непрекъснато да я слушаш.  Когато дълго слушаш тази музика, чувствителността се притъпява. Появява се желание за увеличаване на силата на звука. Из признанията на една девойка: « На концерти с класическа музика ми става лошо, бягам в къщи и пускам моята музика(рок). Постепенно идвам на себе си.»

Резултати от неотдавна проведени изследвания по този въпрос показаха, че ако не послуша такава музика само три-четири дни след постоянно слушане, на човек започват да му треперят пръстите в същия ритъм, както при алкохолика(А.К.Попов, доктор на психологическите науки). Момичето, чиито думи цитирах сега смърка лепило.

За въздействието на музиката, на звука, върху обкръжаващата среда са знаели още в дълбока древност. Тези знания са стигнали до нас чрез приказките, легендите, митовете. Е.П. Блаватска пише за митовете: „Митологията е хранилище на най-древната човешка мъдрост... Нейните легенди били средство за предаване на факти, но не били нито фалшификати, нито измислици”(1). Например легендите на различни народи казват, че с помощта на звука може да се повдигнат огромни камъни.

Днес се променя научната картина на света. Материалистичната наука стигна до границата, където свършва материята и започва съвършено друг свят. Става интензивно сближаване на философията на Изтока и науката на Запада. Изтокът започна на приоткрива завесата над своите тайни. Във всички времена е имало Посветени, които са владеели тайните на мирозданието. Един от ключовете към разкриването на тайните е музиката. Но и тя е тайна. Всички Посветени знаели, че основата за сътворението на Вселената е вибрацията, звука, хармонията.

Религиозните източници показват, че Вселената е била създадена чрез звук. В книгата на книгите на християните е казано: „в началото беше Словото...”, с помощта на което Бог творил нашата Вселена. Бог Тот при египтяните създал Вселената със звука на своя глас. В индийската философия висшето начало на света – Нада Брахман, е въплътено в звука, това е зародишът на всичко съществуващо. Едно от Божествата на аборигените в Америка издува Вселената през рог.

В своя труд „Тайната доктрина”, в раздела „Космогенезис”, Е.П. Блаватска говори за Фохата, двойнствената Сила, положителното и отрицателното електричество. Фохатът е пазителят над Боговете, този, който създава духовете и им дава форма. Боговете в езотеризма са Светлината, топлината, електричеството. Фохатът е синтез на всички проявени сили в природата. Обителите на Фохата са многобройни. Той установява своите четири огнени(електро-позитивни) Синове в четири кръга. Тези кръгове са екваторът, еклиптиката и тропиците.

Песните на Фохата и неговите синове били също така блестящи, както съединеното сияние на Слънцето и Луната, и четиримата Сина ВИЖДАЛИ песните на своя баща и ЧУВАЛИ неговото Слънчево-Лунно сияние.

Колебанието на Фохатните сили на двата студени края(Северния и Южния полюси) на Земята се проявява нощем като многоцветно сияние и съдържа в себе си няколко Свойства на Ефира, Цвета и Звука(1).

Науката от Питагор до Кеплер говори за „музиката на сферите”, отразяваща звуковия строеж и произхода на Вселената, формирането на която на всички нива ставало под въздействието на хармонични вълни и физически полета – „ехото” на първичния звук. Структурата на обертоновия ред обяснява разположението на галактиките, звездите, планетните системи, геологическите пластове, структурата на таблицата на Менделеев и разположението на елементарните частици в околоатомните орбити. Звукът става проявен език на „космическия разум” и въплъщава закономерностите, по които тече времето. Началото на 20-ти век – квантовата механика, теорията на относителността отново се обръщат към законите на хармонията, които играят важна роля в очевидната насоченост на еволюционните процеси във Вселената.

От това може да се направи извода, че природата формулира своите закони на езика на музиката. Съвременните учени откриха, че музикалните шедьоври и сърдечната дейност са подчинени на асиметричната ритмика, основана на златното сечение (3С).

Съществуващите методи за математически анализ позволяват на учените да определят наличието или отсъствието на 3С в музикалните произведения. С наличието или отсъствието на ЗС в музикалните произведения(или другите произведения на изкуството) може да се обясни благотворно или разрушаващо е тяхното въздействие върху живите организми(човека, растението, животното).

 Съвременният  математик Б.Г. Буданов, основавайки се на принципа на златното сечение, издигна хипотезата, потвърждаваща идеята на Питагор за музиката на сферите, тази божествена хармония на светилата, която може да бъде чута. Октавният принцип използван от В.Г. Буданович, позволил да се трансформира спектър от честоти на произволна система в границите на една октава и той да бъде изследван за наличието на консонасни и дисонансни интервали. Хелиоматрицата показва, че, например интервалът Земя-Марс дава най-силния дисонанс – малка секунда(с точност до 0,3%). Двойката Земя-Юпитер е консонанс кварта. Интервалът Земя-Венера се различава само с 0,5% от ЗС, а интервалът Луна(Слънце) – Плутон(границата на Слънчевата система) дава ЗС с точност до 0,06%.

Като цяло хелиоматрицата демонстрира хармоничност. Анализът на хелиоматрицата добавя редица нови дисонанси за Земята(Слънце – тритон, Юпитер – голяма секунда), показвайки, че отношението на хармониите между планетите се разпределя.

Възниква и ново ЗС: Венера-Луна - 1,618, с точност до 0,005%(!); Венера-Земя – 1,236, което е равно на величината 2/1,618.

В.Г.Буданов прави извод за особения статус на Земята. „Според ритмите именно Земята и нейният спътник Луната(или Слънцето) са свързани с другите планети със свръхточни златни пропорции”.

По-нататък В.Г.Буданов пренася, с помощта на октавния принцип, хелиоинтервалите на обиколките на планетите в областта на честотите от видимия спектър, която заема точно една октава 380 нм – 760 нм. Тогава честотата на Земята(„до”) ще отговаря на дължина на вълната 501нм(синьо-зеления цвят). „Цветът” на Слънцето и Луната („ла”) – златист и т.н. По такъв начин „за първи път се удава да получим не субективната, а психофизиологичната окраска на звуковете, да свържем височината(честотата) на звука и цвета (дължината или честотата на електромагнитната вълна) чрез синхронизма между каскадите”. Между композиторите, до това виждане на палитрата на музикалната гама най-близо от всички се оказват Б.В. Асафев и Н.А.Римски-Корсаков, подчертава Б.Г.Буданов.(2. С.60-61).

През 40 – 50 години на 20-ти век науката откри нов свят от интимни отношения на живата материя с обкръжаващата среда. Честта да направи това откритие принадлежи на създателя на школата на цитолозите - Д.Н. Насонов. Учените откриха, че всеки вътрешен орган или тъкан имат собствено акустично поле, което се генерира от органите и физиологичните системи в процеса на функциониране, а също при взаимодействието им с физикохимичните фактори на външната среда.(5.С75).

В 1968 г. биофизикът С.Е. Шнол и биологът А.А. Замятин, след като определили броя на обръщанията на ферментите в някои биохимични реакции, установили, че те съответстват на музикалните тонове – до, ре, ми, фа, сол.

С.Э.Шнол посочва, че освен молекулярните звуци в живите клетки възниква нов механизъм на генерация на звукодвиженията на мембраните. Това показва, че около всяка клетка възниква сложно звуково поле.

В 1987 г. американският доктор, ученият от Националния медицински център на Бекмановския изследователски институт установил, че молекулярната структура на гените, записана в ДНК и съответстваща й структура на ферментите съвпадат с музикалната стълбица така, че се получава цяла октава.(6).

Руски учени начело с Я.Левин озвучили биоелектрическите сигнали на мозъка. Тези сигнали се оказали индивидуална мелодия за всеки човек. Я.Левин използва това откритие за лечебни цели. Той твърди, че всеки човек има много базисни позиции, съчетанието на които създава определено личностно възприемане на музиката.

Края на 20-ти век – П.П. Гаряев и неговите колеги експериментално доказали, че клетката е звук, че клетките разбират речта, нейния смисъл, интонация, предават си едни на други информация чрез звук и светлинни импулси.

Видимо струва си да се прислушаме към философките изводи на К.Скот, английски композитор, пианист, псиголог, който твърдял в средата на 20-ти век, дълго преди появата на апаратите, фотографиращи биополето, че музикалните произведения на различните автори имат не само свое биополе, но и определена окраска на това поле. И в зависимост от наличието или отсъствието на някакъв цвят в своята аура, човек лесно или много трудно възприема музиката на един или друг композитор.

За осмисляне на настощето или предугаждане на бъдещето днес много учени предлагат да се обръщаме към опита на древните мислители. У Потин Първоначалото – това е Енергия, съставяща неговата Същност, раждаща друга енергия, която сама притежава Битие(4).

Смята се, че Питагор е установил, че съществува връзка между звуковия ред и световната физическа константа. Но изследванията на археологическите находки на И.П.Шмелев позволяват да се направи извод, че 1,2 – 2 хилядии години преди Питагор древните египтяни владеели кода, определящ универсалния закон на природата и хармонията.

Извършвайки превод на Библията от древноеврейския език на руски, К. Леонтев забелязал, че в родословието на Адам присъства хармонична подреденост на числата. Повече от хиляда години след написването на първите книги на Библията, Питагор и неговите ученици откриват, че именно получените тук числови отношения определят строя, който след това ще нарекат питагоров(3).

Дори такъв екскизен обзор на различните изследвания по проблема „Какво е музиката и за какво е нужна тя на човека?”, позволява да се направи извода: Всичко Съществуващо е Музика. Човекът е Музика. А значи Музиката – това е живот. Става дума, разбира се за Висшата Музика. Има повод да се замислим, не идват ли нашите беди от това, че сме презряли най-главното – Музиката.

 

Единствено на Любовта отстъпва Музиката,

но и Любовта е Музика.

Н.А.Желещикова к.п.н.

г. Магнитогорск

fedor.79@bk.ru

 

 

 

Литература.

1.Блаватская Е.П. Тайная Доктрина. Синтез науки, религии, философии. Том I. Космогенезис.- Рига, «UGUNS», 1937

2.Буданов В.Г. Ритм форм – музыка сфер.//Дельфис №1 (13). 1998. с.56-62.

3.Леонтьев К. Пророческая гармония Библии.//Наука и религия. - №9. – 1998. – С.7.-35.

4.Плотин. Космогония, 1995

5.Степанов А.М. О предвечном слове.//Дельфис.- 1998.- №1. – С. 71-76

6. Феоктистова Н. Под звуки музыки сияющий бутон свои объятия быстрее открывает.//Биология. - №13.-1996. –с. 8-9

7. Я заразился от… гитары. Беседа К.Фила с к.мед.н. О.Ваниловым.//Живой звук. -1996. -№7. С.11

 

http://r.sirius-ru.net/2008/2008-11-05.htm