“Цел на обществената организация “Сириус” е използването на световния духовен потенциал и най-добрите човешки достижения в областта на изкуството, културата, науката и техниката за възраждане на нравствените основи на Руското общество, за възпитаване на хармонично развити хора, просвещаване на децата и възрастните върху основата на идеалите на духовността.”(Из Устава на МОО "Сириус")

В рамките на Беседи за нравствеността в този брой публикуваме фрагменти от глава „За удоволствието” от книгата на А.М. Айвънхов[i] „Сексуалната сила или крилатият Дракон”.

 

 

I

За удоволствието

 

Не търсете удоволствието, то ще ви изтощи

 

Днес младежта провъзгласява сексуалната свобода, мислейки че именно в нея ще намери разцвет, щастие и радост...

...Като разрешаваме на младите да придобият рано опит в непозната за тях сфера, ние им откриваме пътя към всичкия физически и психически безпорядък. Те придобиват опит без да знаят, че този опит ще доведе по-късно до катастрофални резултати, че може да бъдат травмирани психически и да заболеят...

Ще ви дам едно образно сравнение. Нали знаете как функционираха корабите в миналото? Долу са машинистите, които трябва да хвърлят въглища в пещта, благодарение на което корабът се движи, но те не виждат посоката – необходимо е горе да има капитан, който да дава заповеди за посоката на движение, но самият той не притежава средствата за придвижване на кораба. Така е и при човека: емоциите, чувствата, инстинктите са горивото, което той трябва да хвърля в “пещта”, за да може “корабът” да се движи. Но ако горе няма благоразумен и ясно мислещ “капитан”, тогава “корабът” ще стане на парчета.

По време на круиз през Арктика, една дама попитала капитана: “Какво ще стане, ако корабът се натъкне на айсберг?”

-         О, - отговорил капитанът, – айсбергът ще продължи своя път, мадам.

-         А корабът?

Капитанът не казал нищо - и без това всичко било ясно! Така е и при човека - ако неговият “кораб” се сблъска с айсберг, то… също няма да кажем нищо. Това е символично, разбира се, но може да се приеме, че “капитанът” се намира в главата на човека, а “машинистите” се намират по цялото тяло: в корема, в стомаха,  в половите органи… Затова казвам на младежите: ако следвате само своите наклонности и желания, вие непременно ще си разбиете главата, защото импулсите са слепи.

И последно: Чух как в едно телевизионно предаване красиво момиче заяви: ”Аз удовлетворявам всички мои желания, без да имам каквито и да е комплекси”. Тя се е избавила от своите ”комплекси”, т.е. от мъдростта, самообладанието, предпазливостта. Да, тъй като тя ги смята за комплекси, а комплексите не са нещо хубаво, тогава трябва да се отърве от тях! За да отиде къде? Да намери какво? Да прави какво? Няма значение!

Но аз бих попитал всички юноши и девойки, които мислят, че знаят добре какво трябва да правят: ”Когато работите на някакъв струг в завода, когато управлявате автомобил, нима не контролирате тези машини? Нима не ги владеете? Когато приготвяте храна, чай или кафе - нима не регулирате огъня, не гледате колко захар или други инградиенти да сложите?” Научете се да правите в себе си същото със своите “мотори” и “прибори”. Ако не сте внимателни, ако не се владеете, тогава ще видите какво ще се случи!

Днес младежта мисли само как да преодолее всички морални бариери, установени в миналото от Посветените, за да попречат на хората да живеят в страсти и безпорядък. Колко прекрасни цивилизации са изчезнали, сразени от морални и физически болести, защото са се поддали на разврата и култа към оргиите! Днешното поколение иска на свой ред да се отърве от всички табута, да се избави от всички закони, за да може да вкуси колкото се може повече от удоволствията; тази тенденция достигна такъв размах, че се пита как може да й се противостои?

В действителност само светлината на Учението за посвещенията може да спаси хората от това главозамайващо падение.  Тази  светлина ще им покаже, че търсейки само наслаждения, те жертват своите най-ценни енергии. Защото за да подхранват този „огън”, те трябва да му отдадат всички свои ресурси, всички, символично казано, “мебели от къщата”, “масата и столовете”, тъй като сексуалното  наслаждение е огън, който те трябва да поддържат със субстанцията на своето собствено битие. Не е възможно да хвърлиш в този ”огън” вещите на съседа или дърво от гората - той се храни само от техните ресурси, от тяхното гориво… За да се поддържат всеки ден в такава възбуда, във вулканично състояние, те трябва да изгарят своята квинтесенция. И всеки път те губят, без да знаят това, част от своята красота, от своя интелект, от своята сила  и накрая, изразходвали всичко, те стават грозни, груби и болни.

Ако съществуваха везни, на едното блюдо на които човек може да сложи това което постига, когато изпитва чувствена наслада, а на другото – това което губи, изпитвайки тази наслада, той ще види, че губи почти всичко и не получава почти нищо, т.е. това не заслужава “толкова труд”. Но тъй като човек никога не мисли, че усещанията се изтриват или се забравят – това, което сме яли вчера, днес не означава нищо - той си подготвя бедно съществуване. Докато ако човек направи усилие и се откаже от безпорядъчния живот, тогава той, страдайки определено време, ще си подготви прекрасно бъдеще. Той губи малко усещания, но спечелва своето бъдеще. Който не мисли по този начин, ще възрази: ”Аз съм доволен, чувствам се добре!” Това е вярно, но той няма бъдеще. Да вземем например един пияница, който се придържа към такава философия – той търси наслада във виното, пие и е доволен. Да, но как ще реагира на неговото поведение неговият шеф, семейството му, приятелите му?... Той е на прага на нищетата. И така, усещането е приятно, но е мимолетно – не продължава дълго; а в бъдеще него го очаква нищета.

Ние не изучаваме нравствеността, защото не знаем, че тя се основава на истинска наука. Стремим се сляпо и глухо да задоволим всички свои капризи, без да знаем, че така се приближаваме до пропастта, тъй като премахвайки всички стени и прегради, ще залеем и опустошим всичко, това е необратимо. Именно затова бих казал на младежта: “Деца мои, трябва да се научите да разпознавате къде ще ви отведе всяко от вашите желания. Ако се чувствате бедни, слаби и нещастни, то е защото не сте на правилен път. Следователно, търсете друг път! Никога не тръгвайте по какъв да е път, само защото той е приятен, сладостен, тъй като може да се превърнете в развалина в духовен и във физически план”.

 

 I I

Как да заменим удоволствието с работа

 

Повечето хора търсят удоволствието и така се привързват към него, като че ли няма нищо по-горе от това. Но те грешат. Ще ви покажа това с малък пример от праисторическия период на човечеството.

Кибритът и запалката са изобретени неотдавна; за получаването на огън нашите далечни предци са използвали много начини. Един от тях се основава на силно триене едно о друго на две парчета дърво, при което отначало се отделя топлина, а след известно време изведнъж избухва огън-светлина. Вие познавате това явление, но опитвали ли сте да се задълбочите в неговия смисъл и да видите, че макар това да е физическо, механично явление, в него може да се открият големи психологични истини? Не, ние само констатираме фактите, но не търсим смисъла в тях, не търсим възможност да се задълбочим в тях и да ги интерпретираме.

Нека видим какъв урок можем да извлечем от това явление. Вземаме две парчета дърво и ги трием едно в друго. В резултат на триенето, предизвикано от движението, се появява топлина, а топлината се преобразува в светлина. Движение, топлина и светлина – това са трите страни на триъгълника, за който често съм ви говорил и който представлява човекът. Движението може да се асоциира с волята, дейността, силата; топлината – със сърцето, чувството, любовта; а светлината – с разума, мисълта, мъдростта. Точно както човек може да предизвика появата на светлина на физическия план, той може да я запали и вътре в себе си – с действия, с упражнения той създава топлина, т.е започва да изпитва определени усещания и ако не спре дотук, а продължи, може да стигне до светлината, т.е. до разбирането.

Нека да разгледаме този процес в сферата на любовта. Какво правят хората в сферата на физическата любов? Изразявайки се символично, може да се каже, че те се трият един в друг, като тези две дървета, за да създадат топлина, т.е. усещане за наслада. Това е много добре, но защо спират до тук? Защо не са осветени? Любовта би трябвало да им донесе светлина, те би трябвало да разберат тайната на съзиданието, би трябвало да станат просветени, ясновидци. Не, те по-скоро стават по-тъпи и по-груби.

Движение и топлина – това разбират днес хората от любовта и спират по средата на пътя, без да стигнат до светлината. За да се получи светлина, трябва да се търси не само наслаждението, защото то поглъща всички енергии и пречи на появата на светлина. Това е просто и ясно, не трябва да се спира по пътя, трябва да се стигне до върха, до светлината. Разбира се, по пътя може да се видят много и твърде съблазнителни неща, да се остане при тях  и да не се достигне целта. Затова казвам на любовниците – вие сте се движили и от това се е получила топлина, добре, сега трябва да стигнете до светлината, защото светлината е връх, цел на цялата дейност.

....

Това може да се представи и по малко по-друг начин. Имате задача, която трябва да изпълните, но за това трябва да преминете през гора. В гората има различни цветя и плодове и, разбира се, горски ягоди... Вие започвате да берете ягоди, ходите насам-натам, без да си давате сметка, че губите много време – та нали горската ягода е толкова красива и апетитна! Но настъпва нощта, вече не виждате почти нищо, не можете да се ориентирате, заблудили сте се; чуват се гласове на зверове, шумолене, скърцане на дървета и вие сте уплашени... Да, ето какво се случва с учениците, спрели на средата на пътя заради красивите горски ягоди!... Ще кажете, че никога не сте брали горски ягоди. Възможно е, но тази “горска ягода” може да се появи пред вас като хубавичко момиче или под формата на няколко чашки в кръчмата. Това е символично, вие разбирате. Тази малка горска ягода може да бъде голяма ягода!

И наслаждението – това са същите тези ягоди,сирени, русалки, и ако се поддадете на изкушението, вие ще загинете – вас ще ви погубят. Кои са те? Едноклетъчните, червеите, нежеланите низши духове няма да закъснеят и ще дойдат веднага щом видят, че се готвите да устроите пир. Аз вече ви обясних – обменът между мъжа и жената е като пир, който привлича духове от невидимия свят. И тъй като в този обмен те търсят само удоволствието, то на този пир се поканват различни низши същества, които се хранят за тяхна сметка, докато те самите се приближават към гибелта.

За тези пирове може да се говори много. Когато богат човек дава прием, за който са необходими голямо количество различни блюда, вино, цветя, а също и съдове, сребро, покривки за маса, кристални чаши... всичко това струва скъпо и някои се разоряват, организирайки пищни приеми. Същото става и с любовниците, когато не са просветени – те прахосват своя “капитал”. За съжаление те не виждат това, не забелязват, че изразходват своите сили и потоци енергия, те дори не знаят къде са отишли тези енергии. Но погледнете ги след известно време – те са разорени, изгубили са всичко.

Когато се организират тези големи пирове, често между поканените сноват джебчии и мошеници и като използват струпването на хората крадат пари, ценности и произведения на изкуството. Същото става и с любовниците. По времена на тяхното “пиршество” също проникват “крадци”, но крадци с най-страшна същност, защото те не вземат предмети, а всичко, което има в сърцето и в главата на стопаните на дома. Те крадат тяхното вдъхновение, идеи, усилия, техните планове и тази нещастна двойка, когато е съвсем обрана, вече няма предишния ентусиазъм и желание да знае тайните на вселената... Не, те сега имат други желания, по-прозаични. И така, трябва да се учите да наблюдавате и да умеете да обяснявате с помощта на закона за аналогиите всичко, което се случва,

....

Когато мъжът и жената се намират под влиянието само на желанието за наслаждение, те пускат в себе си крадци. Необходимо е да имат по-висока цел, за да се запали в тях светлината. Светлината може да предложи на поканените същите тези пирове, но вместо привличането на нежелани гости от астралния план, светлината ще покани ангели и божествени същества, за да сподели с тях радостта. И когато тези небесни същества си отидат, те ще оставят на хората подаръци; хората ще получат сто пъти повече, отколкото са дали. Тука няма да има загуба, напротив, ще има открития, стремежи и възторзи... и хората ще се подмладят и възродят.

Хората няма да намерят решение на проблема за секса, потапяйки се в удоволствия. Защото наслаждението е само половината път и спирайки до там, хората ще се почувстват свързани, те ще изгубят цялата си свобода и лекота. Когато на крилете на пеперудата попадне твърде много роса, тя вече не може да лети. Ето какво е наслаждението: твърде много “роса”! Когато видя човек, чиито крила не могат повече да го носят (символично казано), няма нужда да го питам какво се е случило – аз знам, че той си е намокрил крилата. За мен това е напълно ясно – влагата пречи на летенето. За да се изсушат крилата на светлина е нужно много време. Затова бъдете внимателни, не се отдавайте на наслажденията, те ще ви спрат по средата на пътя... Стигнете до светлината!

Но разберете ме правилно – аз никога не съм казвал, че мъжът и жената не трябва да се отдават на любовта. Те трябва много да се отдават на любовта, но любов възвишена и светла. Т.е. вместо да се задоволяват с обмен само на физически план, да се възбуждат, да задоволяват своите желания, а след това да заспят, те трябва да осъзнават важността и святата цена на сексуалния акт. Но не, всички бързат, бързат да се потопят в блатото, те нямат време да размишляват.

Вижте какво става обикновено: някакви нервни и трескави движения, поглед помрачен от страст... Мъжът иска да утоли своето желание, да изяде, да разкъса любимата и в този момент жената е толкова глупава, че се чувства щастлива, виждайки в погледа на мъжа желание да я погълне! Тя би трябвало по-скоро да се ужаси от това, което я очаква, защото този поглед показва, че мъжът е готов да я опустоши, да вземе всичко от нея; но на жената това й харесва, тя само това и желае. А ако той гледа на нея с уважение и възхищение, а в очите му има светлина и чистота, тогава тя не е толкова доволна: “От този мъж – мисли тя, – не мога да очаквам нищо хубаво” и го изоставя. Жената инстинктивно обича да се чувства като тесто в ръцете на хлебаря, за да я въртят и да се отнасят грубо с нея, да я мъчат – това й харесва. Докато уважението и небесните погледи нищо не й говорят. Има изключения, но в общи линии това е така!

Ще кажете: “Значи никога не трябва да изпитваме удоволствия?”. Може, но трябва да се търси по-фино, по-духовно удоволствие. Удоволствието, както обикновено се разбира, в края на краищата се превръща в отрова и горчивина... Когато отрежем късче олово, то блести известно време, но след това потъмнява. Ето на какво прилича удоволствието – на олово. За да остане вашето удоволствие постоянно блестящо и трайно като злато, вие трябва да го облагородявате, т.е. да му добавите друг елемент: мисъл. Но за целта трябва да се замени идеята за удоволствие с идеята за работа.

Работа е когато човек реши да не хаби своята енергия за търсене на наслаждения, а да я използва за функциониране на другите центрове на висшия план, в мозъка... Вместо да позволи в него да бушуват вихри и вулканични изригвания, той запазва яснота на ума, за да насочва тези потоци и да ги управлява с цел да събуди нови способности, които ще го направят гений, Посветен, Божествен. Ето как той преобразува топлината в светлина: като заменя наслаждението с труд, той бива обхванат от истинско наслаждение, което не го приземява, а го възвишава и обогатява.

Разбира се, мнозина предполагат, че здравият разум убива наслаждението. Не, това не е така, мисленето е дадено на човека за по-добро усещане на истинската любов, без него животинската, примитивната природа ще смаже човека със своята мощ. Именно мисленето, разумът, трябва да контролират, ориентират и възвишават енергията. Ако в своята любов вие запазвате яснота на мисълта, ако вашата мисъл следи, грижи се, направлява, контролира тези сили, то разбира се, вие няма да почувствате такова наслаждение, каквото очакват повечето хора, т.е. животинско чувство – грубо, тъпо, лишено от благородство, духовност и неконтролируемо. Благодарение на яснотата на мисълта вие ще можете да работите духовно и “оловото” ще се преобразува в чисто злато, във възхищение и възторг.

Удоволствието, наслаждението са актове, които се намират повече или по-малко в хармония с други субстанции, с други проявления. По такъв начин, ако някакъв акт се намира в хармония с божествения свят, тогава произтичащото от него наслаждение се разширява и умножава безкрайно. Трябва да се изпитва наслаждение, но толкова широко и фино, че да открива пред вас цялата вселена, да ви прави светли, красиви, изразителни, силни и полезни!... Такова наслаждение си заслужава да бъде изпитано и природата не ви лишава от него.

Ето, скъпи мои братя и сестри, не бива да се спира по пътя, трябва да се преодолее границата на наслаждението, не бива да засядате на това ниско ниво – трябва да се издигнете, да проникнете през облаците, за да съзерцавате слънцето, светлината. Не оставайте зад облаците, вложете във всички свои усилия светла цел. Не правете нищо само заради наслаждението. Човечеството се търкаля към пропастта именно защото позволява на удоволствието да го ръководи. Ще ми кажете: “Но ако не изпитвам никакво удоволствие от своите действия, тогава животът няма никакъв смисъл!” Не, има, всичко е взаимно свързано – щом възникнат светлина и топлина, т.е. разум и любов, удоволствието задължително ще се появи. Променя се само качеството на удоволствието, неговата природа, неговата интензивност. И така, медитирайте, размишлявайте и никога не забравяйте, че вашата любов трябва да ви води към светлина.

 

 


 


[i] За А.М. Айвънхов можетете да прочетете в „Сириус” № 7 от септември 2008г.   

 

 

 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко mtv757@yandex.ru

Мир, Светлина и Любов!