“Цел на обществената организация “Сириус” е използването на световния духовен потенциал и най-добрите човешки достижения в областта на изкуството, културата, науката и техниката за възраждане на нравствените основи на Руското общество, за възпитаване на хармонично развити хора, просвещаване на децата и възрастните върху основата на идеалите на духовността.”(Из Устава на МОО "Сириус")

 

В този брой публикуваме статията от омския вестник "В бъдещето". Статията е написана в 2002 година от Татяна Нарицина по материали от телевизионното предаване на Татяна Тарасова "Къде е началото на всички стълби?" 

 

 

 

Врагът, който се крие в нашето сърце

 

Гърмяха гръмотевици. Валеше силен дъжд. Бушуваше вятър. Мълнии разсичаха нощното небе. Хора и зверове се бяха изпокрили от страх пред лошото време. Дори капаците на прозорците бяха плътно затворени. В това време, без да го забележи никой, уважаемият брахман Билвамангала Тхакур излезе от дома си. Той бързаше за среща с проститутка. Като приближи до реката, брахманът видя, че тя е излязла от коритото си. Но това не спря завладения от силно желание Билвамангала и той се хвърли в бурния поток.

Познатата врата беше заключена. Тогава той се изкатери по високата стена и стигна до прозореца. Проститутката се учуди, че Билвамангала идва при нея в такава ужасна нощ и каза: „Да имаше към Бога поне капка от тази привързаност, която имаш към моето тленно тяло от коси, кожа, мазнина и кости!”

Тези думи поразиха Билвамангала право в сърцето. Силното му желание в миг го напусна и той замина за Вриндаван, едно свято място.

Веднъж той видя да върви по улицата необикновено красива жена. Не успявайки да се овладее, брахманът тръгна след нея. Най-после те стигнаха до вратите на нейния дом. Жената го попита какво иска. „Разпусни чудесната си коса” – каза Билвамангала. И вземайки фуркета от косата й, с думите „О, това ненавистно желание, което изгаря моето сърце! О, тези ненавистни очи, от които то струи!”, Билвамангала извади и двете си очи. Този удивителен случай е истински. Това се случило преди повече от 500 години и било записано в летописите на средновековна Индия за назидание на човечеството. Неговият смисъл се състои в това, че е много трудно да се победи похотта. Светите хора на всички времена са се подлагали на суров аскетизъм. Защото Писанията казват, че няма място за любов към Бога там, където живее похотливото желание.

„Но чакайте – ще каже читателят, – вие говорите за светите. Какво отношение има това към мен, аз не съм свят?”. Не бързайте с изводите. Това, за което ще стане дума, се отнася не само за големите аскети от миналото, но и за нас. В края на краищата това е една от най-актуалните теми в човешкото общество, ако не е и най-актуалната. Нали, да си кажем с ръка на сърцето, всеки от нас се вълнува от взаимоотношенията между половете. Не са ли свързани с това всички съвременни филми, всички песни, романи, повести? И така, най-интересната тема: мъжът и жената и тяхната привързаност един към друг. И още нещо в добавка - физическите и духовните последствия на тази привързаност.

Какво все пак мислят съвременните хора по този повод? Като правило, те виждат главния смисъл на взаимоотношенията в сексуалните удоволствия. По принципа “колкото повече, толкова по-добре”. Такъв е критерият. Дори лекарите свято вярват, че сексът е полезен, докато въздържанието е вредно за здравето.

Откъде е дошла тази идея? Изглежда от Фройд. А може да е от Дарвин, който смятал маймуната за свой изначален баща. Ами че маймуните, според някои данни, са много похотливи и обичат да правят секс, без да спазват някакви ограничения. Те нямат нито морал, нито философия, нито Свещени Писания. Дори дрехи нямат. Затова занимания от този род са напълно естествени за тях.

Ако някой е готов да признае маймуната за своя майка, какво пък, това си е негово право. Тогава той наистина няма друг избор, освен да следва примера на своята космата прародителка. Впрочем днес мнозина не са съгласни с Дарвин и доказват, че той е допускал грешка. И въпреки че безусловно има известна прилика между човека и маймуната, има и разлики, при това те са значително повече.

За цялата своя история човечеството е натрупало огромен запас от знания на практика във всички области на живота, в това число и в медицината. Индийската култура да речем е запазила много древния трактат по ведическа медицина (Аюрведа) - “Чарака-самхита”, която описва подробно строежа на човешкото тяло, причините за болестите и начините за лечение. Ако тази информация попаднеше в ръцете на нашите лекари, те щяха да спрат да гледат на хората от “маймунска” гледна точка и да вдъхновяват своите пациенти да се занимават със секс.

Впрочем някои медици вече са изучили тези древни текстове и могат да споделят своите впечатления. Андрей Голдвинов, дипломиран специалист по ведическа медицина, е точно такъв човек.

Кореспондент: В съвременния свят е прието да се смята, че сексът е полезен, но историята на религията е пълна с примери на съблюдаване на целибат, обет за безбрачие, от нейните последователи. Това не е ли оказвало влияние на тяхното здраве? Какво казва за това Аюрведа?

А.Г.: Безусловно, оказвало е. Ако човек прави това с правилна настройка на ума, неговото общо самочувствие се е подобрява. Защо? Аюрведа обяснява колко е важно да се съхранява семето, което се явява една от седемте тъкани на тялото и се образува от храната.

Това, което сме изяли постъпва в стомаха и смилайки се, се превръща в кръв, мускули, костен мозък, нервна тъкан и т.н. Най-накрая се получава семе – семенна течност при мъжете и секрет на бартолиновите жлези при жените.

Когато в тялото има достатъчно семе, под въздействието на същия онзи огън, проявен при храносмилането, се образува осмата тъкан. Ведическата медицина я нарича “оджас”. Тя е известна на съвременната наука като имунитет. Нейните признаци са светене около главата, сияние на очите, изпълващо ни чувство на щастие. “Чарака-самхита” казва, че оджасът има цвят на стопено масло, вкус на мед и аромат на рози.

Колкото повече семе съхранява човек, толкова имунитетът му е по-голям. Има още един плюс, освен здравето. Тъй като оджасът е много фина тъкан, с негова помощ ние възприемаме фините структури на заобикалящия ни свят. С други думи започваме да виждаме мистичните неща и пред нас се открива Истината.

Ведическата медицина казва, че няма смисъл да се прахосва семето, защото то дава имунитет, дава разум и способност на човека да различава какво е благоприятно за него и какво не. Целибатът е най-доброто средство за достигане на духовни цели.

Тъй като семето е последната от седемте тъкани, то се явява същината на всички тъкани преди него. Загубата на семе води до загуба на жизнените енергии на тялото, загуба на имунитет и изтощаване на тъканите, които се намират в тясна взаимовръзка. За образуването на една капка семе са необходими 60 капки кръв!

Кореспондент: И при жените ли е така?

А.Г.: Трябва да се отбележи, че семето не са сперматозоидите, както мнозина смятат. Съгласно Аюрведа семето е семенната течност, която се изработва при мъжете от простатата. Що се отнася до жените, при тях това е секретът, който отделят бартолиновите жлези, смазката, която се отделя при полово възбуждане. И в този момент жените също така губят семе както и мъжете.

Между впрочем, ето още една интересна подробност, неизвестна на съвременните хора, но описана в древните трактати. Не трябва да се смята, че загубата на семе става само физически. В действителност тя започва в ума.

Кореспондент: Да, това е факт. Половият акт става до голяма степен в ума.

А.Г.: Не мислете, че ако не сте изгубили семе физически, не сте го изгубили в ума. Първо разпиляваме семето в ума, а след това можем да го изгубим физически, например по време на сън. Или то просто постепенно ще си замине с урината. За това на първо място трябва да се контролира ума, което е много сложно.

Кореспондент: И как да се постигне това?

А.Г.: Първо трябва да се разбере механизмът, по който похотта се появява в ума. Подробно описание на този процес може да се намери на страниците на “Бхагаватгита”: “Колкото повече човек съзерцава обекта на своите чувства, толкова повече той се привързва към него. Привързаността поражда силно желание, а желанието поражда гняв. Гневът ще доведе до измама на чувствата, а измамата на чувствата обърква съзнанието. Когато съзнанието е помрачено, разумът е изгубен. Така човекът попада под влияние на обстоятелствата”.

Всичко започва със съзерцание на обекта на чувствата и завършва с пълна заблуда. Наказанието за нашата похотливост ще е това, че ние никога няма да можем да разберем Истината. Нещо повече, дори няма да ни дойде наум да се замислим за някакви си “високи материи”.

Кореспондент: Не е ли тази причината, поради която толкова малко хора днес си задават въпроса за смисъла на живота? А ако си го задават, като правило търсят отговорите не там, където трябва.

А.Г.: Освен духовното, да го наречем така, наказание за поощряването на похотта в себе си, съществува и физическа разплата. Това са различните болести. “Чарака-самхита” казва, че ако човек твърде много разпилява семето, той губи своя имунитет. Казано е също, че в общество, в което се пропагандира половата разпуснатост, ще има много инфекции и епидемии. Нещо повече, “Чарака-самхита” много преди нас, преди пет хиляди години, е описала болестта, известна сега като СПИН. Тогава са я наричали “джакшая” – катастрофална загуба на имунитет.

Виждаме кой обикновено боледува от СПИН. Рисковата група. Наркоманите, които разпиляват семето много силно и по този начин се лишават от имунитет.

В “Чарака-самхита” се споменава, че човек, който губи семе, ще губи и памет. При това не само физическа, но и духовна. Памет за това, че съществува живот след смъртта. За това, че материалното тяло е само дреха за нашата душа.

Още един любопитен факт, който потвърждава наблюденията. Ако човек прекомерно разпилява семето, той губи способността да обича. Ето такава е връзката. Ние свикнахме да наричаме любов половия акт. Сега дори много рядко може да се чуе думата “любов”. Казват повече “секс”. Може да се види до каква степен човек разпилява своето семе по умиротвореното и благостно възприемане на света.

По речта на човека може да се разбере за неговата съсредоточеност върху половите чувства. Ако често използва някакви  псувни, означаващи полови органи, мръсен полов живот, той е напълно съсредоточен върху това. Не е трудно да се забележи, че такива хора са много раздразнителни и не са способни да обичат.

Кореспондент: Артур Шопенхауер има интересно обяснение защо човек е раздразнителен, опитвайки се да се наслаждава без мяра. “Никакъв достижим обект на желанията не е в състояние да даде продължително удовлетворение, а само преходна наслада. Страстта продължава дълго. Исканията са безкрайни. А удовлетворението на чувствата са скоротечни.”

А.Г.: Не е възможно да се удовлетворят чувствата. Ведическите писания казват, че е невъзможно да се утоли жаждата със солена вода, както не може да се налива масло в огъня.

Колкото повече масло се налива в огъня, толкова по-ярко ще се разгаря той.  Също и материалните чувства. Колкото повече се опитваме да ги удовлетворим, толкова повече ще се разочароваме и скърбим. Защото обектите, към които сме привързани, притежават временна природа.

Кореспондент: Ние говорим сега за половата невъздържаност.  А как стои въпросът за семейния живот, за продължението на рода.

А.Г.: Няма нищо лошо в полов живот, воден в съответствие с религиозните принципи. Ако разпиляването на семето води до ужасни последствия, това не означава, че мъжът не трябва да се жени, а жената не трябва да се омъжва. За семейните хора целибатът означава, че сексът се използва само за зачеване на добри деца.

Виждаме какво става сега. Децата се зачеват както дойде, неясно в какво състояние. Писанията на древна Индия, Ведите, наричат такива деца “варна-санкара”, или тези, които ще донесат в обществото само беди и безпокойства.

Умствената настройка на родителите в момента на зачеването обуславя умствената настройка на детето, с което те ще вървят в живота. Много важен момент. Това също така означава, че ако в момента на зачеването родителите имат много добро, качествено  семе, ако не са го разпилели преди това, тогава детето ще има добро здраве и дълъг живот. Човек, заченат по правилен начин, в правилно състояние на съзнанието, получава от родителите си добър имунитет. Сърцето му ще бъде силно.

Ако пък родителите са разпилявали много семето, те самите са лишени от имунитет и детето ще има същия проблем. При това още от раждането си. Познавам деца, които още от ранна възраст са раздразнителни и ядосани на целия свят, тъй като са лишени от имунитет. И за това са виновни родителите, отнели здравето на детето с неограничените си полови връзки. Можем да видим нашите деца и да оценим в каква настройка на ума сме ги заченали по техния разум и умиротвореност.

Кореспондент: Мнозина мислят така: “Докато съм млад, трябва да поживея в удоволствие. Остарея ли, тогава ще почивам”.

А.Г.: Това е опасно заблуждение. Ако човек цял живот не е знаел мярка в сексуалните развлечения, когато остарее, желанието му няма да премине. Но семето ще бъде разпиляно. Той няма да има имунитет. Вижте старците. Съхранявайки в себе си желанието, но нямайки семе, те са постоянно раздразнени, тъй като не могат да удовлетворят своите полови желания. Отново стигаме до това, че контролирането на семето, контролирането на половото желание трябва да започне от ума.

Кореспондент: Но как да се пази целибат, когато всичко наоколо (вездесъщата реклама) е изградено върху възбуждането на чувства, провокиращи желания? Нещо повече, днес се продават препарати, които стимулират вече утихналото полово желание. Изтощеният организъм на човека вече не е в състояние да изработва семе, но лишените от разум хора изстискват от него последните сокове.

А.Г.:  “Бхагаватгита” описва чувствата и обектите на чувствата като магнит и желязо, които се притеглят едни други автоматично. Когато по улицата върви красива жена, мъжът автоматично я съпровожда с поглед.

Но над чувствата – слуха, зрението, обонянието и т.н – се намира умът. Той приема това, което е приятно за чувствата и отхвърля неприятното.

А над него, още по-горе, стои разумът, който е способен да обуздае чувствата и ума и да приеме неприятното и да отхвърли приятното, ако то отклонява човека от пътя към постигането на някаква цел. Например можем да принудим себе си да ставаме сутрин рано, да правим физзарядка и да вземем душ, ако разбираме, че сме стигнали до ръба с пасивния си начин на живот.

Или харесваме състоянието на алкохолно опиянение както и преди, но не посягаме към питиета, защото осъзнаваме пагубността на този навик.

Не е възможно да се спре дейността на чувствата, тъй като тяхната природа – да се изпитва наслаждение, е като природата на огъня – да изгаря. Не може просто да си затворим очите и да си запушим учите. Още при първата среща с обекта у нас ще възникне желание. Затова ведите ни препоръчват да привързваме своите чувства не към това, което изтощава организма, а към това, което ни напълва със знание, вечност и блаженство.

Кореспондент: Как изглежда това на практика?

А.Г.: Трябва да се научим да използваме своя ум и своите чувства за служене. Служене на Бога и на хората. Тази дейност ще ни освободи от похотта и ще ни даде добър имунитет, а значи и крепко здраве.

Когато човек е зает с безкористно служене, той започва да разбира, че това всъщност е любовта. Така може да се усети най-висшия вкус, вкуса на любовта и саможертвата. Вкус, който ще затъмни всичко останало.

Представете си, че към вас се приближава някакъв клошар, мръсен такъв, много брадясал и ви каже: “Елате с мен на помийната яма, ще си вземем одеколон за трима”. Вие ще откажете, защото вашият вкус е друг.

По същия начин у човека се ражда и истинското отричане, когато в неговото сърце се появи дълбокият духовен вкус, духовната радост. Сладост, както казва Серафим Серовски. Когато тази духовна сладост присъства в сърцето, вие просто няма да обърнете внимание на никакви други желания.

Знанието подразбира способност да се вижда всичко в истинска светлина. И ако притежаващият знание човек стигне до извода, че някои неща са абсолютно безполезни, той, разбира се ще се откаже от тях. Аюрведа, ведическата медицина, дава и някои съвети как да се запази семето. Има например такава поза в йога – брахмачари-асана. Трябва да седнете на пода с изпънати крака. Да изправите гърба и хващайки края на пръстите на краката, да се сгънете наполовина. И да лежите така известно време. Препоръчва се тази асана да се прави 3-5 пъти сутрин и вечер.

Аюрведа съветва също така да се ляга рано и рано да се става – най-добре преди 4 часа сутринта, да не се яде вечер, последното хранене трябва да бъде не по-късно от 5 часа след обяд. А утрото да се посвети за духовна практика, за настройване на духовна вълна.

Похотливостта не винаги се проявява в груба физическа форма. То има три скрити стадия. Това са желанието за почести, желанието за изгода и стремеж за отделяне от общата маса. Знаейки това, всеки от нас може сам да определи доколко е свободен от похотливостта – врагът, който се крие в нашето сърце.

 

 

 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко mtv757@yandex.ru

Мир, Светлина и Любов!