СириуСText Box:     Брой № 3 (409)                                                              Май 2006

 

 

Скъпи приятели,

Продължаваме темата за метода на Мария Монтесори за възпитанието на децата, която започнахме в изданията N1(379), N2(380) за м. март 2006 год.

 

В това издание:

Структура на метода на Мария Монтесори

 

Смисълът на метода на Монтесори е в това, да се стимулира детето към самовъзпитание, към самообучение, към саморазвитие. Молбата на детето към учителя “ ПОМОГНИ МИ ДА НАПРАВЯ ТОВА САМ” се явява символ на педагогиката на М. Монтесори.

Методът на М.Мотесори се състои от три основни части: детето, обкръжаваща го (подготвена) среда, учител.

Детето се учи и се развива под ръководството и водачеството на вътрешния си учител – Христос. Той интуитивно подбира в подготвената среда тези предмети, които спомагат за развитието на определени качества, които именно в този момент изискват своето развитие в това дете. Подготвената среда у Мария Монтесори е определена по особен начин и включва в себе си материали, с които децата работят самостоятелно. Учителят е в помощ на детето, винаги е до детето и го направлява в заобикалящата го среда. Но детето само избира материала за своята активност и прави с него това, което “му повелява неговия вътрешен творчески дух”.

 

Подготовката на средата и подготовката на учителя са

практическия фундамент на нашето възпитание

 

Подготвена среда

В училището на М.Монтесори се отдава голямо значение на организирането на специално подготвеното учебно пространство.

Детето, попадайки в нашия свят, го възприема като съвсем неподходящ за живота си: то е с лоша координация на движенията, не е уверено в себе си и не знае какво да прави с предметите, които са около него. В групите на Монтесори детето още в първите минути попада в така наречената “подготвена среда”, в която всички пособия са му достъпни и се намират на височината на детския ръст.

Предметите, които се намират децата, трябва да съответстват на техния ръст и сила: лека мебел, за да могат децата лесно да я местят; низки шкафчета, достъпни за ръста им; лесно отварящи се ключалки, подвижни кутии; леки врати, които детето може лесно да отваря и затваря; ниски закачалки за дрехи; четки колкото ръката му; сапун, който се вмества в дланта му; чашки за миене, толкова големи, че децата да могат сами да изливат съдържанието им; четки за под с къси гладки дръжки.”

Тази среда е подготвена защото тя има стройно логическо подреждане и е обмислено до най-малките подробности  съдържанието, което съответства на естествените психологически потребности на детето. Материалите, които се намират в тази среда са специално подбрани, такива, които са издържали изпитанието на времето: всички те са резултат от многогодишни наблюдения над децата и тези, към които децата не са проявявали интерес, са били отстранявани като ненужни.

Подготвената среда включва в себе си също така и атмосферата на помещението. Пространството около детето трябва да е уютно и комфортно, на детето трябва да му е хубаво в него. Съставна част са реда и чистотата и изискването за тяхната постоянна поддръжка.

Хигиената е важна за детето не само като фактор за запазване на здравето му, но и от гледна точка на неговото възпитание. Чистотата в стаята кара детето само да поддържа реда. Важно е детето постоянно да вижда всички неща да са на местата си. То попива всичко от средата, в която се намира и тази среда влияе при формирането на чувството му за ред. Въз основа на външния ред детето изгражда своя вътрешен ред. Това става в резултат на приобщаването, обръщането на външния ред във вътрешен. Може да се каже, че в по-нататъшния живот на човека вътрешния му ред – последователността от мисли, постъпки, степен на саморегулиране като цяло – ще бъде развит точно толкова, колкото е била подредена заобикалящата го среда в детството му. Голямо значение има естетическото оформяне на помещенията, красотата. Но думата красота тук се използва не в смисъл на украшения и разкош, а като хармония на линии и цветове, в смисъл на простота.

Подготвената среда се състои от пет зони на развитие, които детето последователно преминава за времето, когато е в групата.

Първата зона е тази, в която детето обикновено започва своята работа когато идва в групата –зона за упражнения за реалния живот. Упражненията с материалите, които се намират тук, помагат на детето да се грижи за себе си. Тук то се учи правилно да се закопчава, да си завързва обувките, да си мие ръцете и съдовете, да пере, да глади и още много други неща, които не му разрешават да върши в къщи, тъй като не всяка майка има търпението да гледа как нейното дете размазва мръсотията когато трие масата или с неопитните ръчички мие чашката. На майката е по-лесно да я измие сама.

В групата Монтесори учителят може и да я измие повторно след детето но отначало ще покаже как се прави това и ще даде на детето да опита.

 

Упражненията за реалния живот включват в себе си също и материали, които са свързани с преливане, пресипване, носене и сортировка на предмети – всичко това, което развива движението на ръцете и се явява подготвителен етап преди писането, четенето и математическата абстракция. Всички предмети, които детето ползва са истински, а не играчки. Тук има много красиви чупливи и леки предмети. Според Монтесори “...такива вещи със своята чупливост стават “възпитателен материал”. Ако детето счупи стъклената чашка или разлее вода на пода, - работи принципа на педагогиката на Монтесори – има автоматичен контрол на грешката – детето само вижда своята неловкост, то истински е разстроено и няма нужда да му се карат.

 

 

Следващата зона е зоната за сензорно развитие. Тук детето може да получи всички усещания, свързани с чувствата. С помощта на материалите, които се намират там то развива своето зрение, осезание, вкус, обоняние, слух, тренира се да различава тежестта на предметите, развива мускулна памет. Престоя на детето в тази зона го подготвя за навлизане в математическата зона.

Зоната за математическо развитие съдържа всички необходими материали, за да може детето да се научи да събира, изважда, да умножава и дели, да може да брои, да получи конкретни знания за връзката между количество и символ.

 

 

 

В езиковата зона детето получава възможност да разшири своя запас от думи, да се запознае с буквите, минавайки с пръстче върху грапавите букви и рисувайки върху грис, а също и да се научи да съставя думи с помощта на подвижна азбука.

 

 

 

 

 

 

Цялостна картина за света детето получава в космическата зона. Тук има материали за запознаване със заобикалящия го свят, с природата, с основите на естествените науки.

Във всяка зона материалите се разполагат като постепенно, от ляво на дясно, се увеличава сложността им . Всеки материал е в един единствен екземпляр.

Подготвената среда включва в себе си и социалните отношения. Тук детето се запознава с понятията за пространство, придобива съзнанието, че всеки има свое лично пространство, което не може да бъде нарушавано без разрешение. Това е свързано с работата на пода или на масата, където никое от децата и дори самият дори, не може да се намесва в работата без разрешение на детето. Наличието на един единствен екземпляр води до необходимостта от договаряне ако изведнъж на две деца едновременно им потрябва един и същи материал. В този случай децата получават безценните навици за общуване в социума, умението да се договарят и да се изслушват един друг. С цел да се усвоят навиците за социално общуване се налага и принципа на съставяне на групите по различни възрасти, където по-големите помагат на по-малките.

 

Монтесори - материали

Материалите, които се използват в Монтесори метода притежават свои собствени свойства. Те са привлекателни и прости по предназначение и притежават контрол за грешки. Това позволява да бъде реализиран принципа на самообучение. Детето, работещо с тях, може самостоятелно да открива и поправя своите грешки, развивайки по този начин волята и търпението си, наблюдателността и самодисциплина си, и придобива знания, чрез най-главното - като упражнява собствената си активност. Всеки материал е ключ към опознаване на света. Той се явява еталон, който в последствие, детето пренася в света, който го заобикаля . В света на материалите на Монтесори не може да има слон в розов цвят или пеперуда и слон еднакви по големина. Правилните пропорции, правилните цветове – това е еталона, който детето взима за основа. Трябва да се дадат правилните образци.

 

Учител

Учителят се явява част от подготвената среда. Той я изготвя и развива. Учителят определя зоните за последователно развитие на детето и му предлага да влиза там, да взима нов материал но решаващия избор е оставен да бъде направен от детето.

Учителят е слуга на духа на детето.

Учителят е готов винаги да помогне на детето, когато то действително се нуждае от тази помощ. Задачата на учителя е да предостави на детето защита и поддържаща помощ (одобрение, а не похвала). Той става колега, партньор, по-възрастния приятел на детето, който е готов в нужния момент да окаже необходимата помощ. Той доброжелателно и ненатрапчиво ръководи детето, като става посредник между него и подготвената среда.

Работата на новата учителка се състои в това – да направлява, т.е да ръководи използването на материала, да търси точните думи, да обяснява всяка работа и да я прави по-лека, да предпазва от загуба на енергия, при необходимост да възстановява липсващото равновесие. Ето защо тя предоставя необходимата помощ, която дава възможност уверено и бързо да се извършва движението напред в интелектуално отношение”. Изразявайки се образно, учителят не следва просто ”като кученце” детето, а се намира до него, внимателно го наблюдава и когато е необходимо е с една крачка пред него и му предоставя своята помощ и ръководство или отстъпва с една крачка назад и дава на детето възможността изцяло да се наслади на самостоятелната си дейност.

 

Монтесори в домашни условия

Може да се пренесе общата структура на метода в домашни условия и да се направи опит да бъде създадена за детето подходяща среда, която да съответства на изискванията на Монтесори. Необходимо е да се спрем специално на изискванията за спазването на ред. На детето му е жизнено необходим ред и особено в трите сфери: в обкръжаващата среда (в помещенията), във времето, в поведението на възрастните по отношение на него. Децата от 0 до 3 години възприемат по особен начин реда.

 

Редът в обкръжаващата среда

Заобикалящата детето среда(предметите в дома) е необходимо да се подреди така, че да съответства на основните закономерности в съотношенията между предметите: съдовете – в кухнята, обувките – в антрето, дрехите в гардероба, играчките – винаги да са по местата си в специална кутия; освен това, детето да спи и да яде на определено за това място , да има свой собствен ъгъл, да яде с личните си прибори и т.н. Т.е. създава се своеобразна “подготвена среда” (аналогична на тази, която се създава в Монтесори – училище).

Детето се радва много  ако отново и отново намира познатите си неща на едно и също място. Ето защо е необходимо, всяка сутрин да вижда, например, своите играчки внимателно подредени и на едно и също място – даже и да са били разхвърляни от вечерта. В тази възраст (до 3 годинки) е безсмислено да се изисква от детето да спазва реда, защото то едва започва да оформя собствената си представа за него. И в това могат да му помогнат родителите, поддържайки външния ред около детето.

Освен това, на детето в тази възраст му е много трудно да свикне при промяна в заобикалящата го среда (става дума за смяна на мястото за живеене, за отиване за първи път в детска градина и т.н.). Такъв стрес обикновено не минава безследно.

Не по-малко важно за детето е и отношението на хората към предметите.

Желателно е това отношение да е културно: действително, обикновено е прието на стола да се седи; на масата – да се яде, като се ползват приборите както подобава; вратата да се отваря с ръка, а не с крак; кафето да се пие в кухнята, а не в леглото и т.н.

За да се спазва този ред на родителите им се налага да следят действията си и да престанат да се обръщат фриволно с различните вещи и предмети от домакинството и да усвоят (понякога – отново) общоприетите начини за действие с тях, като постепенно станат “професионалисти” във възпитанието на собственото си дете.

 

Разпределение на времето

За детето е изключително важно да почувства ритъма на своя ден. За всеки този ритъм е различен и се определя обикновено през първата година от живота по пътя на съвместна активност и отстъпки от двете страни – от страна на детето и от страна на родителите: дневният режим трябва да е удобен за всички. След това задачата на родителите е да се поддържат този режим през втората и третата годинка на детето.

Да осъзнаеш собствения си ритъм означава, да пуснеш в ход “вътрешния си часовник”; да почувстваш, че съществува велик закон за времето, който е по-важен от субективните желания и капризи. Или по-конкретно, мама и татко, ако работят, не могат да дойдат по-рано от определеното време, колкото и да му се иска на детето, но от друга страна и детето има право да знае точното време на тяхното завръщане и да бъде уверено в тяхната точност.

Има още един аспект, който кореспондира със спазването на реда във времето – по-точно последователността на събитията. Например, последователността при четенето на известни приказки. В тази възраст детето е често недоволно ако разказвача прави грешки при промяна в реда на събитията, особено, ако нещо се измисля отново. Малчуганът не е против творчеството на възрастните въобще – той иска да има една устойчивост в света; и ако Червената Шапчица се държи винаги по един и същи начин – значи, може да бъде уверен в утрешния ден.

 

Последователност в поведението на възрастните по отношение на детето

Най-важно за детето в тази възраст е да почувства яснота в следните аспекти на поведение на възрастните по отношение на него:

  1. Изискванията, които отправят възрастните към детето трябва да бъдат постоянни /неизменни/ и да не зависят от настроението. Желателно е, те да са въз основа на здравия смисъл ( разбирането, че не трябва да се изисква от детето нещо, което поради възрастта си все още не може да направи).

  2. Изискванията към детето трябва да са конкретни (да се отнасят към точно определено нещо) и да имат определена последователност; в идеалния случай – да са единен алгоритъм. В последния случай след многократни повторения на една и съща последователност на действията (например, свързани с лягането: измиване, оправяне на леглото, събличане, внимателно оправяне и прибиране на дрехите и пр.) този алгоритъм става вътрешна същност на детето и е достатъчно възрастния да даде едно общо указание (“Готови ли сме за сън?”) за да може детето без да бъде подсещано с унизителни напомняния (то само знае какво трябва да се направи по нататък!) би могло да действа самостоятелно.

  3. Изискванията, които се отправят към детето трябва да се спазват и от възрастните, защото детето ще се научи на това, което вижда. Тази теза ще я оставим без каквито и да е психологически коментарии.

Един от основните критерии за готовност за Монтесори-детска градина или за детска градина изобщо се явява нивото на оформяне на “чувството за ред” у детето. Отговорността за това лежи на родителите: до колко те грамотно и пълно ще могат да удовлетворят (интуитивно или осъзнато) при създаване на заобикалящата среда , естествената потребност на детето към ред. Вече оформеният у детето на 3 годинки вътрешен образ за ред ще стане образец в по-нататъшния му живот. Струва ли си да се търсят, в последствие, някакви други причини за това, че в Монтесори-групата, детето, въпреки професионалната работа на учителя, много трудно, понякога с години, се учи да поддържа външен ред! Това е свързано с “вътрешния ред” (подреждането на мисли, постъпки и пр.).

 

Играчки

Необходимо е да се обърне внимание на играчките, които купуват родителите на своите деца. До колко тези играчки удовлетворяват изискването за развитие? Носят ли в себе си развиваща функция? До колко те помагат на малчугана да изгражда или развива някакви качества. И какви именно. Родителите трябва да се замислят: тези играчки насочват ли детето по пътя на хармонията и мира или развиват агресия и борба. Какви образи имат? Красиви, нежни , приятни или в тях има жестокост и грубост? Играчките нанасят определен отпечатък в съзнанието на детето. В днешно време пазара за детски играчки е наводнен от изкривени физиономии и разрушаващи детската душа играчки.

Много е важно възрастните да бъдат внимателни и точни към това, какво дават в ръцете на своето дете, важно е то да бъде предпазено от всичко това, което може в някаква степен да му навреди. Трябва сред морето от играчки да се избере това, което помага на детето, което е с правилни форми, пропорции, цветове, което може да стане еталон, който детето да вземе като образец за възвисяване на душата и ще възпита в него вътрешна красота.

Децата се стремят към самостоятелност и свобода от възрастните и в действителност тях малко ги привличат само играчките. Те ги взимат в ръце тогава, когато не намират наоколо предмети за конструктивно действие или когато възрастните им отнемат предмета за саморазвитие. Това може да бъде най-обикновено миене на пода, което детето се стреми да направи, гледайки как прави това мама. Или прибиране и подреждане на съдовете, или нещо друго, което възрастните смятат за ненужно или което биха направили по-добре, а в случая, на детето това му е необходимо, та нали в това време то развива в себе си определени качества или способности, то изгражда своята същност! Ето защо, то започва силно да плаче, когато му отнемат предмета на неговата дейност. Необходимо е да се види и разбере това и да се дава възможност на детето да изгражда себе си и да се развива по естествен начин. Това е по-сложно, отколкото да се даде на детето играчка. Но е по-важно и по-нужно за детето!

 

 

Литература за метода на Монтесори:

>Монтессори М. Помоги мне сделать ето самому – М: Издат. дом “Карапуз”,2000 – 272 с.

>Монтессори М. Дети – другие. – М: Издат. Дом “Карапуз”,2004 – 336

>Сумнительний К. Е. Как помочь ребенку построить себя? (Беседии о Монтессори-педагогике). – М., 1999

Сайтът на Монтесори- център: http://www.montessori-center.ru/

 

Съставител на материала: Татяна Мартиненко

 

 

 

 

Превод от официалното електронно издание на

 Посланика на Великото Бяло Братство

Татяна Микушина

Сайт http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко mtv757@yandex.ru

Мир вам, Свет и Любовь!