СириуСText Box:     Брой № 2 (380)                                                                               Март 2006

 

 

 

  

 

Скъпи приятели,

Продължаваме публикуването на материала, посветен на системата на Монтесори. В това издание ви предлагаме да се запознаете с основните принципи на педагогиката на Монтесори:

 

 

ДИСЦИПЛИНА В СВОБОДАТА – ето великия принцип, който трудно се разбира от привържениците на училищните методи. Как да oвладеем дисциплината в клас от свободни деца? Разбира се, понятието дисциплина в системата на Монтесори е доста по-различно от обикновеното й понятие. Веднъж основана върху свободата, дисциплината обезателно трябва да бъде дейна, активна. Това е по-различно от общоприетото понятие за дисциплинирано дете, когато то става мълчаливо, тихо т.е. пасивно и неподвижно.

В понятието дисциплина, Монтесори влага самообладанието като вътрешно умение да се намери баланса между това, кое е добро за теб и това, кое е добро за другите, т.е става дума за способността да се самоконтролираш. Такава активност, която се контролира и регулира от самото дете и предполага действия, които то определя само, а не които налага педагога.

На всички, които са били в истинските групи на Монтесори им прави впечатление, че децата в тях са не само самостоятелни, но и свободни. Те не само, че се движат в стаята на групата, но и ползват всички материали, които са по рафтовете. От друга страна, никой не бяга и не вика, всички работят много съсредоточено и след приключване на занятията, самостоятелно поставят всичко по местата им. Това поразително съчетание на дисциплина и свобода, появило се в групите на Монтесори е следствие от независимостта, която детето придобива в детските градини още от първите месеци. Тя дава възможност да бъдат отслабени социалните възли, които ограничават активността на детето. Получавайки навици за взаимодействие със света, детето открива пътя към вътрешната дисциплина. То подрежда своите волеви движения, учи се да се концентрира върху реалните предмети от обкръжаващата среда, от която се състои този дидактически материал и чрез специални уроци по вежливост се усвояват нормите на човешко поведение.

При това на детето не се налага типичния стереотип на възрастните, при който “добър” – означава да бъдеш тих, т.е. пасивен и “лошо” е да бъдеш активен, действен, а значи пречещ и дразнещ. В групите на Монтесори активността се поощрява и е необходима, но тя се степенува и насочва към осъзнато опознаване на действителността. В групата винаги има няколко прости правила, които помагат да се поддържа колективния ред. Всички деца са заинтересовани да има ред за нормалната работа.

За Монтесори свободата не е всепозволена, а се явява като защита правата на детето на индивидуалност, за приемане на самостоятелно решение. Детето се възприема като личност, имащо право на собствено мнение.

Посетителите на групите, работещи по системата на Монтесори се учудват най-много на реда в тях.

Посетителите се успокояват, когато пред очите им попада списъка от правила, които действат в групата.

В групата винаги има няколко правила, които помагат да се поддържа колективния ред. Правилата – това са законите на живота в групата. Но те са много по-различни от обикновените. Задачата на възпитателя е да насочи вниманието на детето в момента, когато правилото бъде нарушено. На детето не му налага да спазва правилата под заплахата от наказания. То само трябва да разбере, кое е лошото в това нарушение. И когато новопостъпило дете минава по чуждото килимче, където работи друго дете, възпитателя привиква детето и го пита: “Ако ти работеше на килима и някой минеше от там или по-лошо – беше разрушил твоята работа, на тебе би ли ти било приятно?”

До същността на правилата се стига заедно с детето. То започва да разбира, че правилото е това, което помага да се живее заедно. Постепенно правилата влизат в ежедневието и старшите в групата обучават новопристигналите: “ При нас това не е прието, дай да ти покажа как трябва”.

Всеки нов закон в живота на групата – това е един малък шедьовър на педагогическия и литературен талант на учителя. Той трябва да се предложи на детето в една много разбираема и позитивна форма. Любимите за възрастните думи като “ не трябва” и “недей” не замърсяват късите текстове.

В добрите групи е възможно да се види как учителя излиза за двадесет-тридесет минути. В групата нищо не се променя, всичко става така последователно и тихо както и при учител – децата работят съсредоточено, вътрешния ред и дисциплина се управляват от тях.

И все пак защо детето не изпуска своите емоции и не обръща всичко в групата с главата надолу?

За това трябва да се види, какво дава свобода на детето и какви ще бъдат плодовете.

Получавайки в групата на Монтесори свобода на избора на материала, с който работи детето, на партньора, с който може да взаимодейства, малчуганът пълноценно разкрива самоличността си. Проявява своите индивидуални качества и може да провери как другите свободни хора реагират на неговите действия и навици. Свободата на избора помага да се прояви това уникално разнообразие, което е присъщо на природата. Тя е като художник, който е така творчески продуктивен, че никога не се повтаря. Нейният разум е едно особено творение, което строи своята уникална система от знания. Всеки има индивидуални способности, свойства, начин за самоизразяване, свой собствен метод и организация на опита. Но, много често тези индивидуални характеристики се оказват замъглени, ако не и задраскани от това, което в нашето общество се нарича образование – вместо те да станат по-отчетливи. Първото нещо, което дава на детето свободата, е да се премахнат тези абсурдни ограничения.

Вторият подарък, който дава свободата на детето, това е способността към пълна, спонтанна концентрация, която се явява външния аспект на вътрешното развитие. Тази удивителна концентрация, толкова абсолютна, че детето не забелязва никакви други стимули около себе си, такива като хора, музика, шум – се основава на факта за свободния избор в съчетание с ненамесата на учителя. Никакъв учител не би могъл да способства за такова концентрирано внимание. Но, уви, той е достатъчно способен чрез излишна намеса да го разруши. Тази концентрация, фундаментална за развитието, идва отвътре и за да се повярва в нея, тя трябва да се види.

Освен това свободата, така както я тълкува Монтесори, е необходима за оформянето на съзнателно послушание, което се избира доброволно и не се налага. Именно, то по-нататък се преобразува в готовност да се следват разумните закони, която е и една от важните характеристики на цивилизования човек. Което води до следния извод: свободата тренира волята на детето.

Опонентите на Монтесори твърдели, че най-добрия начин да се направи детето послушно и прилежно е да се започне с подтискане на неговата воля. “ Но какво бихте си помислили за треньор, който започвайки да тренира младия спортист, най-напред му чупи крака за да го направи най-добрия бегач!” – ги питала Монтесори и с цялата си педагогическа практика им доказвала, че в действителност единственото нещо, което е необходимо на децата е – да не се пречупва тяхната воля, а напротив – тя да бъде укрепвана.

Силната воля и самоконтрола дават възможност да се говори за такава производна на свободата, като едно високо чувство на отговорност към себе си, към другите и към групата като цяло. Съвсем разбираемо е, че вече оформено това качество не ще пропадне извън групата и ще се проявява в тези качества на човека, които ние наричаме надеждност и порядъчност.

Следващите постижения на свободата са – трудолюбието и стремежа към самоусъвършенстване. Според Монтесори тези тенденции са генетично заложени във всеки човек. Разбира се, те могат да бъдат изцяло или частично подтискани но само не и в групите на Монтесори, където на децата не се налагат нито обектите, нито времето, нито ритъма на дейността. Добре известен е факта, че съзнателното усилие за концентриране на вниманието води до по-бързо изморяване, отколкото когато няма нужда за такова усилие. Работата избрана от децата и изпълнявана от тях без чужда намеса, има свои собствени закони. Децата, ако им бъде позволено да си свършат работния цикъл без да им се попречи, не се изморяват.

От друга страна, работа, която се върши по принуда – като задължение, води към апатия много по-бързо, отколкото тази, където движещия мотив се явява интереса. Никой не би отрекъл това, че като правило най-успяващите хора са тези, за които работата им има за тях най-голяма привлекателност.


 

САМОСТОЯТЕЛНОСТ. Човек не би могъл да се чувства свободен ако не е самостоятелен. Ето защо първите активни прояви на индивидуална свобода на детето трябва да бъдат направлявани така, че чрез тази активност да се гради неговата самостоятелност.

Традиционната съветска педагогика, в това число и предучилищната, каквото и да се стреми да ни доказва, все пак реално е тръгвала от това, че нейната задача се е явявала да оформя желаемо поведение у детето.

Предполага се, че поведението на детето е тъждествено с неговата същност. За да бъде детето здраво (а признаци за това се смятат неговата пълнота и розови бузки) трябва навреме да се храни и разхожда. За да се развива физически правилно, детето трябва да прави гимнастика и т.н. На детето непрекъснато му се натрапват чужд и не негов опит. Монтесори предлага да се даде на детето възможност за реализиране на неговата вътрешна програма. Да му се даде възможност да развие собствената си психика и интелект. Вече е известно, че деца, които са държани от родителите си дълго време в “кошарка”, се развиват по-лошо, в сравнение с деца, които активно опознават света около себе си. Какво става? Защо детето получило повече усещания, а значи и по-голям опит, изпреварва другите деца?

Монтессори предположила, че детето преминава през два ембрионални периода. Първият – когато се ражда неговото физическо тяло и втория – когато се заражда неговата психика. В този процес малчуганът придобива човешки способности, разум и езикови навици и не трябва да му се пречи. Той няма друга цел освен стремежа към самоподобрение. Никой не ще се адаптира към живота вместо него и именно за това детето развива своите възможности, решавайки възникналите пред него проблеми. Видимото противоречие се заключава в това, че за развитието е необходимо да се действа, а малчуганът в първите си години нищо не може да прави целенасочено и осъзнато, както например това прави възрастния. Това не означава, че са прави тези педагози, които смятат, че детето трябва да бъде оформяно по пътя на външното въздействие, което е чуждо на природата на детето. Монтесори е открила този механизъм с помощта на който детето само формира себе си и го е нарекла “поглъщащ ум”.

Детето несъзнателно отбира от средата около него това, което работи за неговото развитие. Така сред многото шумове, които са около него, детето без грешка отделя и усвоява човешката реч и още повече, езика на народа към който принадлежат неговите родители. Именно тези звуци детето възприема и възпроизвежда, говорейки своите първи думи и по-нататък развива своя език. Същото става и с другите впечатления, които се стоварват върху детето. То с цялото си същество ги поема и от една страна тези впечатления формират малчугана, а от друга, създават това огромно поле от избор, което определя човешката индивидуалност.

Поради това, Монтесори предлага на възрастния да наблюдава детето и да му помага да направи своя самостоятелен избор, като му даде възможност да се развива по най-близкия до неговата същност път. Ето най-обикновен битов пример, който добре илюстрира този принцип: детето съобщава, че няма лъжица за обяда. За възрастния е по-лесно да я подаде на детето, но може и искрено да се учуди, показвайки му своята готовност да му помогне, като остави решението да бъде взето от детето. Малчугана може:

Възможни са, навярно, и други варианти, но е важно, че е била поощрена самостоятелността на детето и му е било показано, че то може само да реши своите проблеми. На него му е било предоставена възможността за избор и то е използвало тази ситуация за това, да придобие нещо, което му е липсвало, да се научи на нещо ново.

 

***

Детето се развива по-бързо и по-добре ако може да действа самостоятелно от най-ранна възраст.

Родителите се смущават от две обстоятелства. Първо – че детето може нещо да развали или да се нарани. Второ – вечното бързане, в което днес ние живеем. Родителите нямат време да почакат детето им само да се облече. По-лесно е да го направят те вместо него. Те това и правят – обличат го и го водят в детската градина. А детето има съвсем друг житейски ритъм. Нашата работа не му се струва важна и спешна. Малчуганът живее с това, което става с него тук и сега.

Ако се влезе в най-обикновена група в една детска градина, може веднага да се забележи, че всичко, което може да се свърже с дейността на детето грижливо е прибрано по шкафовете. Възпитателят може да даде играчка на детето, а може и да не я даде. Практически не става дума за друго. И такъв ред е оправдан, защото в рамките на традиционните методики, за да се научи едно дете на ред са необходими твърди ограничения. Разбира се, добрият възпитател ще се заеме с детето като организира игра или му чете книжка, или научи детето да прави апликации или да лепи книжни играчки. За по-големите деца може да се организира и урок по математика или по руски език като се ползват чинове, като в училище. Много рядко някой пита детето дали то иска да прави това или просто му го налагат. То е дошло в детската градина за да играе или учи под ръководството на възпитателя. Развива ли всичко това самостоятелността и интелекта на детето или то слуша и действа по шаблон? Въпросът е риторически, но има ли друг начин? Та нали детето е толкова неловко и му е толкова трудно самостоятелно да се научи да действа правилно в една или друга ситуация.

Така или иначе в групите работещи по метода на Мария Монтесори много неща се решават по друг начин. Там децата перат и гладят, сами сервират закуската и даже чистят обувките. Децата не си играят на пране и гладене, а действително вършат тези забранени от майките им работи. Те имат истински легени за пране, разбира се малки, истински и изцапани салфетки от закуската и даже сапуна е истински. В тази група действа неотменния принцип: “Помогни ми да направя това сам”.

Важно е това, че изстисквайки парцала или като маже боята за обувки, детето придобива нови за себе си движения и връщайки се отново и отново към тази работа, то я върши все по-точно и уверено, подготвяйки ръката си за по-сложни движения и действия, които са необходими при писане. Детето не се страхува, че ще стане смешно, то се страхува, че възрастния ще го спре и грубо ще разруши работата му и ще премахне интереса към нея. А ако този страх го няма, то с времето у детето възниква интерес към самостоятелната работа, то придобива навика да избира и да я планира. У детето се появява вътрешния мотив към дейност и творчество.

Разбира се, с такова дете е по-трудно, то изисква уважение към себе си и към това, което прави. Трябва да му се обяснява достъпно всяко действие, защото то е готово да отстоява своето мнение като спори с възрастния.

Разбира се, с такова дете е и по-просто, защото то уважава не само себе си но и другите хора, които добре разбират какво правят. То е способно да прави поразяващи възрастните открития и да сътрудничи с тях.


 

Литература:

В следващото издание : Структура на метода на Мария Монтессори

 

 

 

 

 Превод от официалното електронно издание на

 Посланика на Великото Бяло Братство

Татяна Микушина

Сайт http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко mtv757@yandex.ru

Мир вам, Свет и Любовь!