СириуСText Box:     Брой № 1 (379)                                                              Март 2006

 

 

 

  

 

Скъпи приятели,

Възпитанието и образованието на децата и необходимостта от изменения и преобразования в тази област,  днес са едни от най-главните задачи. За тази толкова голяма необходимост говорят Владиците в своите диктовки.

Като участник в един от Учебните Класове  в Москва, посветени на Ученията на Възнесените Владици аз се запознах с метода на Монтесори, по който са работили с децата в училището в общината на Саммит  Лайтхауз създадена от Елизабет Профет[1], където подготвят децата за живота и им предават духовните знания давани от Учителите. За мен това беше откритие и аз реших, че трябва да науча повече за това учение защото  сякаш нещо гореше в мен  и не ми даваше покой. Намерих книги и започнах да чета, след това преминах един въвеждащ курс   в Москва и започнах да използвам основите на този метод в своята работа с децата.

Аз видях, че чрез този метод Владиците дават огромни възможности на децата.

Още от ранно детство принципите и ученията на Владиците, предавани чрез тази система, фактически подготвят детето за жизнения му път и става възможно неговото прохождане. Пътищата са с висока вероятностна степен. Дете, възпитано по тази система притежава големи възможности  за реализиране на вътрешния си  потенциал и за изпълнение на предназначението си, за което е дошло на Земята.

Целта на тази публикация е да ви запознае с този метод, да се направи обзор на някои моменти,  на общите принципи, на структурата.

Може някой от вас да почувства вътрешно желание да научи повече за този метод и да проникне в дълбочината и същността на дадената система, вътрешното учение на М. Монтесори, което стои зад една външна  структура. Може някой да се замисли за възможността да използва тази система в своя живот за работа с деца  или за възпитание на собствените си деца и да я вземе като основа и да започне да работи.

Предлагам ви чрез предстоящите издания на “Сириус” да се докоснете до метода, който е даден от Възнесените Владици чрез Мария Монтесори.

Благодарна съм за Вашето внимание и ще се радвам, ако дадената публикация открехне за вас нещо ново и то  стане импулс за по-нататъшните Ви действия.

  

                                                                                                                                                                                           Татяна Мартиненко

 

 

  

 

            “ Само правилното възпитание в детските години

може да донесе  скъпоценен плод в бъдеще.”

                                                                                                                                                                               

Преди повече от половин век  Възнесените Владици чрез италианския  педагог Мария Монтессори предадоха метод за възпитание на децата. Майка Мария е основателката на този метод, а Мария Монтессори, по настоящем Възнесена Владичица, го е въплътила и реализирала в живота. Този метод сега носи името  на Мария Монтессори.

               

                                        Защо избираме Монтесори

Всеки човек идва на този свят, за да изживее своя живот – два еднакви живота няма. Мария Монтесори смята  самореализирането като главна задача и цел на душата. Човек може да достигне своя максимум само по пътя на опита, чрез преживяването. Чрез опита на мислите, чувствата и действията. Ако човекът е лишен от възможността да действа, той никога не би могъл да се самоопознае, да открие своите възможности и способности, той никога не би станал това, което би могъл да стане. Неразделна  и много важна част от опита се явява избора.  Светът е така устроен, че човек във всеки миг от своя живот прави своя избор. И всеки избор води след себе си своите последици, това е неизбежно, това е закономерност. Да се живее и да не се преживеят последиците от собствения избор е невъзможно.

Въпросът е в това, как се отнасяме към тях и какъв е мотива за следващия избор. Определено може да се каже, че мотивите са два – страх и любов, всичко останало се намира между тях. Изборът, направен чрез любовта е продуктивен и именно той води до самореализация. Това може да бъде любовта към себе си, към обкръжаващите ни, към родителите ни, към самия процес, към света ... Изборът, продиктуван от страха е разрушителен, неефективен по отношение на главната цел. Разрушителен е всеки страх – страха от оценките, от грешките, страха да се загуби любовта на близките ни, страха от болката, страха от загубата на материални блага ...

Умението да се направи избор продиктуван от любовта е най-прекия път към свободата. Към най-голямата свобода – вътрешната. Изборът без страх е винаги най-добрия за самите нас и за обкръжаващите. Има се в предвид осъзнатия избор,  чиито последици човек е готов да приеме и да изживее. Това се нарича самодисциплина  - естествената готовност за приемане на резултата. Ако не ни харесва резултата, може просто да се измени избора.

От всичко това следва разбирането на възрастните за тяхната роля и техните задачи  по отношение на децата. С какво се занимаваме ние? Предаваме им нашия опит или им помагаме да придобият собствен? И възможно ли е въобще първото? Към какво “насочваме” децата си, какъв избор им осигуряваме и какъв избор очакваме? Може ли детето до нас да почувства безусловна любов и приемане и може ли то да не се ръководи от страха? Даваме ли му възможност да преживее последствията от осъзнатия избор или се опитваме ние да направим това вместо него? Действително ли вярваме на способностите на детето за саморазвитие и самообучение като резултат от опита? Готови ли сме да общуваме със деца освободени, които могат да направят своя самостоятелен избор?

Добре би било да се тестваме за най-главното: какво виждаме в детето – малкото слабо тяло или тези огромни вътрешни сили, които ръководят развитието на човека, това, което още се нарича душа. Всеки непрекъснато създава своята реалност и не може да не твори. Просто не всеки се замисля върху това.

Появата на стремеж към развитие, към получаване на опит, към осъзнаване на самите себе си при малките деца е очевидно. Може би е по-добре възрастният да не върви срещу природата, а напротив – да я следва, помагайки на детето да стане самото себе си. Мария Монтесори е намерила начина как да стане това и ни го е оставила в наследство.

 

 

 

 

В следващото издание: Основни принципи на педагогиката на Монтесори

В това издание са използвани материали от сайта: http://www.montessori.ru

 

 

 

 

Превод от официалното електронно издание на

 Посланика на Великото Бяло Братство

Татяна Микушина

Сайт http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко mtv757@yandex.ru

Мир вам, Свет и Любовь!

 



[1] Елизабет К.Профет – Посланник на Братството, духовен лидер на америкамската организация  Саммит Лайтхауз. С книгите на Елизабет и нейния съпруг Марк Профет може да се запознаете на сайта: http://www.prophet-rus.narod.ru