An error occurred.

Try watching this video on www.youtube.com, or enable JavaScript if it is disabled in your browser.

 

  

„Благословената Русия“.

Филм 2. Част 2. Елена Ивановна Рьорих

В този брой представяме продължение на филма „Благословената Русия“, посветен на духовните подвизи на великите Светци и Посланици на руската земя.

В предишните серии ви запознахме с почитаните руски светци Сергий Радонежски, Серафим Саровски, Григорий Распутин, с царствения страстотерпец Николай Втори и великата сподвижница, основателката на Теософското учение Е.П. Блаватска.

В новата серия се разказва за основоположничката на Учението на Живата Етика Елена Ивановна Рьорих.

Автор на филма е Шиванг (Казахстан), автор-съставител на текста е Елена Илина (Русия).

 

Елена Ивановна Рьорих

 

 Елена Ивановна Рьорих, виден руски философ и учен, е известна преди всичко с това, че е записала няколко тома на Живата Етика – нова философска система, обединяваща западната теософия и езотеризма на Изтока. В Учението на Живата Етика се говори за настъпването на Новата Ера на огнените енергии и възможности, и се дават знания как да се подготви човека за приемането на тези енергии.

Елена е родена на 12 февруари 1879 г. в Санкт-Петербург в семейството на архитекта-академик Иван Иванович Шапошников и неговата жена Екатерина Василевна, по рождение Голенишчева-Кутузова, внучка на великия фелдмаршал.

Тя расте като живо и любознателно дете. Самостоятелността и целеустремеността позволявали на момичето още в детските си години да чете сериозни книги за „възрастни“: художествени, исторически, духовно-философски. На седмата си година тя говорела свободно на четири езика.

От най-ранните си години Елена имала дарбата да разпознава хората и да ги помирява по време на кавги. По свидетелство на нейни близки, тя по рождение била надарена със „свръхестествени“ способности.

На 16 годишна възраст Елена завършва Мариинската гимназия със златен медал и постъпва в Санкт-Петербургското музикално училище. Очаквала я блестяща кариера на пианистка, но животът се разпоредил другояче.

През 1899 г. Елена Ивановна се запознава с младия художник Николай Константинович Рьорих и още в 1901 г. те се оженват. Общността на възгледите, духовната близост, дълбоките взаимни чувства направили този съюз необичано здрав. През 1902 г. им се ражда син Юрий, бъдещ световно известен учен-изтоковед, а през 1904 се ражда Святослав, бъдещ художник, мислител и обществен деец.

Елена Ивановна била сърцето, наставника и главната опора на семейство Рьорих. Мъжът и синовете високо ценили ролята на Елена Ивановна като светъл гений на семейството. В своите възпоменания Святослав Николаевич отбелязва: „За нас и за всички, които имаха близък контакт с нея, това духовно общуване беше като живо утвърждаване на най-висшите истини на предвечната истина“.

 

 

Елена Ивановна (отлява), Николай Константинович със синовете Святослав и Юри

 

Николай Константинович наричал жена си „вдъхновителка“ и „най-близка приятелка“. Той показвал първо на нея всяко ново произведение, било то картина или книга. Много картини на художника били създадени на основата на образи и мисли на Елена Ивановна. Творчеството на съпрузите било сливане на енергии на единомишленици. Святослав Рьорих свидетелства: „Сътрудничеството между Н[иколай] К[онстантинович] и Е[лена] И[вановна] беше много рядка комбинация на пълно съзвучие на всички планове. Допълвайки се един друг, те сякаш се сливаха в най-богата хармония на интелектуално и духовно изразяване“.

В детска и юношеска възраст Елена Ивановна имала проблясъци от спомени и сънища за духовна връзка с Учителя. В зрелите й години тази връзка се оформя и укрепва с помощта на ясновиждане и ясночуване. Точно по такъв начин е записано Учението на Живата Етика, или Агни Йога.

Рьорихови са имали немалко срещи с Махатмите на физически план.

Символично е, че първата среща с Учителите се случва в същия този лондонски Хадпарк, където Е.П.Блаватска за първи път среща своя Учител. Това се случва на 24 март 1920 г. Оттогава 24 март се отбелязва в средата на духовно търсещите хора като Ден на Учителя.

По указание на Учителите през есента на 1920 г. семейство Рьорих заминава за Ню-Йорк, където художникът имал планирани изложби в различни градове на САЩ.

В Америка под ръководството на Николай Константинович и при непосредственото участие на Елена Ивановна се разгръща широка културно-просветна дейност – създадени са редица учреждения (Музей на Николай Рьорих, Мастер-Институт на Обединените Изкуства, Международен художествен център „Corona Mundi“), които се превръщат в крупни културни международни центрове.

През 1923 г. в Париж Рьорихови получават от Учителите Камъка Чинтамани. Източните легенди го наричат „Съкровището на Мира“, „мислещият Камък“. Според преданията, метеоритът е изпратен на Земята от високоразвита цивилизация от съзвездието Орион и ляга в основата на земната страна Шамбала. Камъкът помага да се запазват вибрациите от далечните светове. И ако основният Камък се намира в Шамбала, то някои негови късове могат да се местят по света. Благодарение на адептите на Великото Бяло Братство къс от камъка се оказва на места, където е необходимо да се заложи основата на бъдещи прогресивни промени.

 

 

 Маршрутът на Централно-Азиатската експедиция. Е.И. Рьорих по време на експедицията

 

Със къс от Камъка Чинтамани през 1924-28 гг. Рьорихови тръгват на Централно-Азиатска експедиция, която преминава по маршрута: Индия – Китай – Алтай – Монголия – Тибет – Индия. Елена Ивановна е единствената жена, която изминава целия маршрут и разделя с останалите членове на експедицията несгодите и смъртните опасности. Николай Константинович пише: „Елена Ивановна е готова на всичко без да жали сили – да помогне, да ободри, да  разясни… <…> Заедно с нас Елена Ивановна  обходи на кон цяла Азия, мръзнеше и гладуваше в Тибет, но винаги първа даваше на кервана пример за бодрост. И колкото по-голяма беше опасността, толкова по-бодра, по-готова и по-радостна беше тя“.

Освен голямата научна ценност, експедицията отбелязва нова среща с Учителите, направляващи дейността на сътрудниците.

Както пише биографът на семейството Павел Беликов, „на среща в Дарджилинг били получени инструкции за това, което е необходимо да се направи в близките години по Плана на Владиците, включително конкретни задания за главната им мисия – пътуване до Съветския съюз и предаване там на „Послания на Махатмите“. В Посланията се предлагало наставничеството на Хималайските ръководители. За съжаление, ръководството на Съветския съюз не приема предложението на Владиците за сътрудничество.

Обширните научни материали, събрани по време на експедицията, изисквали систематизация и обработка. През 1928 г. Рьорихови основават в Индия Института за научни изследвания „Урусвати“, което в превод от санскрит означава „Светлината на утринната звезда“. Елена Ивановна става президент на „Урусвати“ и води обширна преписка с учени от цял свят. Институтът привлича за сътрудничество и обмен на информация десетки научни учреждения от Азия, Европа и Америка.

През 1920 г. в Лондон започва да записва текста на Учението на Живата Етика. Елена Ивановна върши тази работа до края на живота си. Тринадесетте книги на Учението са създадени от нея с помощта и под ръководството на Учителите от Великото Бяло Братство.

За целия си живот Елена Иванова написва огромен брой писма до приятели и сътрудници, в които просто и достъпно обяснява на своите кореспонденти сложни въпроси на битието. „Писмата“ са издадени в няколко тома.

В едно от януарските писма през 1933 г. Елена Ивановна пише: „Времето е грозно, времето е безпощадно, и ние сме длъжни с цялата сила на духа да се противопоставим на разрушението. Несъмнено, всички очакват някаква промяна, някакъв изход от безизходицата, но, както винаги, главната маса се стреми към механично разрешаване на проблемите на живота, забравяйки, че истинската промяна може да настъпи само с разширяване на съзнанието, с разбиране на духовното начало като водещо в живота.“

Написани почти преди един век, тези слова са все още актуални.

През 1929 г. в Париж под псевдонима Ж. Сент-Илер е издадена работата на Елена Рьорих „Криптограми на Изтока“. Тези съчинения предават легендарни събития от древността, разказвайки за неизвестни страни от живота на Великите Учители на човечеството – Будда, Христос, Аполоний Тиански, Сергий Радонежски. На образа на Сергий, пазител и застъпник за руската земя, Елена Ивановна посвещава отделна книга - „Преподобният Сергий Радонежски“, в която трепетната любов към сподвижника се свързва с дълбоко познаване и разбиране на историята.

Блестящото владеене на чужди езици и задълбочените знания по философия позволяват на Елена Рьорих да преведе на руски език два тома от „Тайната Доктрина“ на Елена Петровна Блаватска, а също и избрани писма на Махатмите, които са издадени под заглавието„Чашата на Изтока“. Възможността да се запознае рускоезичният читател с тези най-важни теософски произведения била насъщна необходимост, тъй като именно с Русия Владиците на Мъдростта свързват възраждането на духовността и нравствеността в обществото.

Самоотверженият живот и дейността на Елена Ивановна и на цялото семейство Рьорихови се явяват продължение на онази широка духовно-просветителска работа, която Владиците започват с помощта на Е.П. Блаватска. Мисията на семейство Рьорих била да подготвят съзнанието на човечеството за приближаващата се Нова Епоха, да заложат основата на светогледа на новата човешка Раса. Рьорихови показват на човечеството, че времето на Шамбала и Майтрейя е дошло и първи издигат над планетата Знамето на Мира – Знамето на Майтрейя.

  

Литература:

1.    Беликов П.Ф. Рерих. Опыт духовной биографии // Рериховская библиотека. – URL: https://roerich-lib.ru/index.php/belikov-rerikh-opyt-dukhovnoj-biografii/4813-belikov-p-f-rerikh-opyt-dukhovnoj-biografii.

2.    Легенда о Камне / Е.И. Рерих. Криптограммы Востока. – М.: Вече, 2020. – 416 с.

3.    Письма Е.И. Рерих. Т.1. – URL: https://roerich-lib.ru/e-roerich-m/107-e-i-rerikh/pisma-e-i-rerikh-v-9-ti-tomakh/pisma-e-i-rerikh-tom-i/1892-160-e-i-rerikh-l-a-ioganson-27-yanvarya-1933-g?ysclid=lr35tgydzt354213031.

4.    Рерих Н.К. Лада / Листы дневника. Т. II. – М.: Международный Центр Рерихов. – 2000.

5.    Рерих Елена Ивановна // Рериховская библиотека. – URL: https://roerich-lib.ru/e-i-rerikh/biografiya-eir.

6.    Тайны Великого Белого Братства / авт.-сост. Е.Ю. Ильина. – Омск: Издательский Дом «СириуС», 2021. – 166 с.

 

 

  

Филм 2

Част 2. Елена Ивановна Рьорих

Част 1. Елена Петровна Блаватска

Пролог. Николай Втори

 

Филм 1

Част 1. Сергий Радонежски

Част 2. Серафим Саровски

Част 3. Григорий Распутин

 

 

 

 

 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартненко

Мир, Светлина и Любов!

 

Сириус №4(1855), март 2024 год (sirius-ru.net)