An error occurred.

Try watching this video on www.youtube.com, or enable JavaScript if it is disabled in your browser.

 

  

„Благословената Русия“.

Втори филм. Част 1. Елена Петровна Блаватска

 

Филмът „Благословената Русия“ се посвещава на духовните подвизи на великите Светци и Посланици на земята на Русия.

Във вече се запознахме с почитаните руски светци Сергий Радонежски, Серафим Саровски, Григорий Распутин, а също с царствения страстотерпец Николай Втори.

 Новият филм разказва за основоположницата на Теософсковото учение Е.П. Блаватска.

Автор на филма е Шиванг (Казахстан), автор-съставител на текста е Елена Илина (Русия)

 

Елена Петровна Блаватска

 

Елена Петровна Блаватска е легендарна личност с удивителни способности. Тя става основоположник на Теософското учение и посвещава живота си на обединението на древните духовни истини на Изтока с традициите на Запада. Тя идва в този свят, за да покаже и защити Истината.

Елена Петровна Блаватска върви към своята мисията през целия си живот. Още в детството се проявява нейната връзка с Учителя, който заставал пред вътрешния й взор като величествен, с много висок ръст индус в бял тюрбан. Тя го нарича своя Хранител и казва, че той винаги я спасява от всякакви беди. Така, когато е на 13 години Елена е изхвърлена от седлото на изплашен кон и увисва, оплетена в стремената. През цялото време, докато спрат коня, тя чувствала, че нечии ръце поддържат тялото й.

Първата явна среща с Учителя се случва през 1850 г. в Англия. След една година, по време на втората среща, Учителят й говори за Теософското общество и казва, че иска да я види като негова основателка, но първо трябва да прекара три години в Тибет, за да се подготви за изпълнението на тази много трудна работа. След пътешестване из много страни Блаватска прекарва около три години (от 1868г. до 1870г.) в Малък Тибет, в дома на Учителя Кутхуми.

За това, защо именно Елена Петровна е избрана от Великото Бяло Братство за такава важна мисия, разказва нейният Учител Мория в писмо до А.П. Синет през февруари 1882 г.

По думите на Мория Блаватска „притежава чудесни и изключителни дарби. Едновременно с това тя има множество явни лични недостатъка, но дори и такава, каквато е, няма никой друг, който може да се сравни с нея по степен на пригодност за тази работа“.

Махатмите намират  помощник на Елена Петровна - Хенри Олкът. Както пише Учителят Мория, „той притежава огромно морално мъжество, не е егоистичен и има много други добри качества“. Полковник Олкът, знаменит адвокат от Ню Йорк, се славил със своята ерудиция, интелигентност и порядъчност. Той става най-близкият сътрудник на Елена Петровна, ученик и другар, с когото тя работи до края на живота си.

Блаватска запознава Олкът с четирима Учители, за които той пише следното в книгата си „Страници от стария дневник“: „…единият от тях е копт, другият е представител на Неоплатоническата школа, третият е височайш Учител, именуван Венецианеца, и последният е англичанин, философ, скрил се от приближените му хора, и който мнозина са смятали за умрял. Първият от тях стана мой Гуру, той беше човек на строгите правила и притежаваше мъжествен характер“.

Знаменателното събитие за основаването на Теософското общество се състояло на 17 ноември 1875 г. в Ню Йорк.

По повод създаването на Обществото Блаватска пише: „Обществото беше сформирано и постепенно в него бяха привнесени началата на Учението  от Тайната Доктрина – най-древната школа по Окултна Философия, която в миналото е била реформирана от Господ Гаутама. Това Учение не може да бъде предадено мигновено. То трябва да се влива постепенно, капка по капка“. Елена Петровна се занимава с тази нелека работа през целия си живот.

Групичка от най-близки ученици получава наставления от Учителите чрез Блаватска или във вид на лични писма, които по-късно са издадени под наименованието „Писма на Махатмите“. През 1880 г. в едно от тях Учителят Кутхуми пише: „Старшите Махатми желаят да бъде положено началото на „Братство на Човечеството“, истинско Всеобщо Братство, което трябва се прояви по целия свят и да привлече вниманието на най-великите умове“.

По такъв начин, към 1880 г. са формулирани три основни цели на Теософското Общество:

1.      Да постави основите на ядрото на Вселенско Братство на Човечеството без разлика на раса, вероизповедание, пол, каста или цвят на кожата.

2.      Да съдейства за изучаването на сравнителна религия, философия и наука.

3.      Да изследва необяснените закони на Природата и скритите сили на човека.

 

Дейността на Е.П. Блаватска не се ограничава до работата в Теософското общество.

Една от най-важните задачи на живота й става написването на изследователски научно-литературни трудове – книги и статии. Най-известни и значими са книгите „Разбулената Изида“ (1877 г. изд.) и „Тайната Доктрина“ (1888 г. изд.)

 

Полковник Олкът разказва за трудоспособността на Блаватска:

„Тя прекарваше всичкото си време над масата за писане, пишеше, пишеше. Пишеше основно през деня, а понякога и до късна нощ, работейки над огромната кореспонденция… Всеки ден тя изписваше със своя неравен почерк по двадесет и пет страници“.

 

Елена Петровна неведнъж е казвала, че няма задълбочените научни познания, необходими за създаването на толкова сериозни трудове, а Учителите й помагат да ги създаде. Тя описва на своите роднини начина, по който става предаването на информацията:

„Когато пишех „Изида“, тя ми се удаваше толкова лесно, че това не беше труд, а истинско удоволствие… Когато ми казват да пиша, аз се подчинявам и след това мога да пиша лесно почти за всичко – за метафизика, психология, философия на древните религии, зоология, естествени науки и за много други неща. Никога не си задавам въпроса: „Мога ли да пиша за това?“ или „Ще се справя ли с тази задача?“ Просто сядам и пиша. Защо? Защото ми диктува онзи, който знае всичко… Моят Учител…

Той ми дава възможност просто да преписвам от ръкописи, и дори от печатен материал, който се появява пред очите ми във въздуха и по време на което нито веднъж не съм била в безсъзнателно състояние. Именно осъзнаването на Неговото покровителство и вярата в Неговото могъщество ми позволиха да стана толкова силна умствено и духовно“.

 

Всички, които познават Блаватска, казват, че тя притежава необикновена душевна сила и свръхчовешко търпение, когато става въпрос за служение на идеята, за изпълнение на волята на Учителя. И също така единодушно отбелязват нейната поразителна искреност, която си личала във всяка проява на пламенната й душа.

Учителят пише за нея: „…Самотна, беззащитна, но непоколебима, тя ще се изправи и срещу най-големите опасности…“

 

Най-близките съратници и ученици говорят за Блаватска така:

Хенри Олкът: „В нея живееше душа на герой, и хората, които не притежаваха подобно душевно богатство, инстинктивно чувстваха тази титанична природа и мощ… Открита и наивна до непредпазливост и твърде искрена, за да подозира другите в лицемерие, тя често се оказваше обект на обвинения и нечестно хитруване от страна на враговете си… Поразително безстрашна, тя винаги беше пълна с жалост и нежност. И така беше във всичко, всеки недостатък на нейния характер се заместваше от стотици ярки достойнства“.

Анна Безант: „Нейната правдивост и чистотата на  нейните намерения бяха поразителни… Щедростта й беше наистина царска; всичко, което имаше: вещи, пари, дрехи – всичко даваше на първия срещнат, нуждаещ се от тях…

Тя винаги разсъждаваше от по-висока гледна точка, беше снизходителна и проявяваше търпимост към чуждите мисли и чуждия характер и не обръщаше внимание на външността на човека, ако вътре в него всичко беше в ред.“

Констанс Вахтмейстер: „Тя мигновено разпознаваше слабите страни в характера на всеки човек. …за много от нейните ученици процесът на самопознание не беше твърде привлекателен – на кого е приятно да се окаже лице в лице със собствените си слабости! Затова мнозина си тръгваха от нея. Но онези, които можеха да издържат на това изпитание и да й останат верни, намираха в себе си признаци на вътрешно развитие“

Елена Петровна има много последователи, но още повече са нейните враговете, както сред християнските ортодокси, така и сред атеистите. Първите се опълчват срещу нея за това, че ги упреква за неправилно тълкуване на Библията и другите свещени книги. Вторите не могат да й простят мистицизма, наричайки я шарлатанка.

Както и много подвижници и Посланици, носещи светлината на Истината, Елена Петровна преминава през много страдания. В последните години от живота й върху нея се изсипва лавина от клевети и тормоз. Предават я най-близките й хора. Тя страда, но до последната минута продължава да работи.

В писма до приятелите си тя пише:

„Когато умра и повече няма да ме има, хората може би ще въздадат дължимото на моите безкористни стремежи. Аз дадох клетва да помагам на хората по пътя към Истината, докато съм жива, - и ще удържа своята клетва. Нека ме хулят и оскърбяват. <…> Ще дойде ден, когато бъдещите поколения ще се научат по-добре да ме разбират“.

Учителят казва за своята любима ученичка: „Приятно е да се гледа и критикува мъченичеството, но най-трудно от всичко е да се изтърпи. Никога не е имало по-несправедливо обвинявана жена от Е.П.Б[лаватска]“.

През май 1891 г. Елена Петровна умира в работното си кресло, като истински воин на Духа, какъвто е била през целия си живот. И въпреки че главният труд на живота й остава незавършен, тя успява да изпълни главната задача, която са поставили пред нея Учителите – да даде мощен тласък на съзнанието на човечеството към постигане на Истината.

  

Литература:

1. Блаватская Е.П. Избранные статьи. Часть II. – М., 1996.

2. Блаватская Е.П. Письма друзьям и сотрудникам. Сборник / пер. с англ. Р. Ахунова. – М.: Сфера, 2002. – 784 с.

3. Елена Петровна Блаватская. – URL: https://nowimir.ru/DATA/030007.htm.

4. Крэнстон С. Е.П. Блаватская: Жизнь и творчество основательницы современного теософского движения. – М.-Рига, 1999.

5. Письма Махатм. – Самара, 1993.

6. Письма Учителей Мудрости. 1881-1888 / предисл. А. Безант. – М., 1997.

7. Тайны Великого Белого Братства / авт.-сост. Е.Ю. Ильина. – Омск: Издательский Дом «СириуС», 2021. – 166 с.

  

Филм "Благословената Русия".

Филм 2.

Част 1. Елена Петровна Блаватска

 

 

Филм 1

Часть 1. Сергий Радонежски

Часть 2. Серафим Саровски

Часть 3. Григорий Распутин

 

Филм 2

Пролог. Николай Втори

 

 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартненко

Мир, Светлина и Любов!

 

Сириус №1(1852), март 2024 год (sirius-ru.net)