An error occurred.

Try watching this video on www.youtube.com, or enable JavaScript if it is disabled in your browser.

 

 

Космическото образование, културата на поведението и науката за мира.

Изгубеното звено на педагогиката на Монтесори за юношеската възраст

 

Образованието, което ни завеща Мария Монтесори, получи названието космическо.

Този термин се появил по време на принудителното пребиваване на Мария Монтесори в Индия. Войната я принудила да напусне Европа, а пристигането й в Индия станало благодарение на покана, направена от Теософското общество.

Именно там и, видимо, неслучайно в средата на теософите, в света се появила концепцията за „космическото образование“, а в научните педагогически кръгове започнало да се говори за космическото предназначение на човека.

Едва ли ще сгрешим, ако кажем, че цялата педагогика на Монтесори води към това, човек да може да укрепи вътрешната си връзка със своята Божествена природа и да изпълни задачата, с която е дошъл на Земята. Във възрастта от 0 до 6 години, благодарение на специалната среда и материали, детето отработва способността да се концентрира и укрепва връзката си със своята Висша част. Във възрастта от 6 до 12 години се посяват семената на културата, извършва се съзнателно обръщане към концепцията за Космоса, ние разкриваме пред детето цялата Вселена. Във възрастта от 12 до 18 години детето става силно и пораснало, и като резултат към 18-та година, се появява човек, който има, първо, връзка със своята вътрешна Същност, второ – представа за пътищата на човечеството и развитието на Вселената, и трето – способност да действа ефективно в съвременните условия.

Всичко описано по-горе се случва, ако методът е реализиран в цялата му пълнота, ако в него присъстват всички „компоненти“ и главното – ако в него присъства Бог. Но… присъства ли?

 

За съжаление, в средата на Монтесори-педагозите рядко може да се чуе нещо за Бог по време на курсове и общуване. Понякога работата дори не е в това, че самите педагози не вярват в Бог. В повечето страни за да започнеш да говориш в училище за Бог, е необходимо да принадлежиш към някаква религиозна организация и да действаш от нейно име, в „светската държава“ не може по друг начин – държавата надежно разделя Бог и образованието. Какво да се прави?

За съжаление чести са случаите, когато се отварят Монтесори-училища за подрастващи, съществуват известно време и, без да се постигнали необходимия ефект, се затварят. И все пак има такива, които постигат успех. Под успех в тази статия се разбира наличието на дружба и сътрудничество между учениците, липса на тормоз, аутсайдери и неприемащи дружбата, наличие на уважителна атмосфера и стремеж към нещо повече от лична изгода.

По думите на директора на МАР (Montessori Adolescent Program), мексиканско Монтесори-училище за подрастващи, причината за техния успех е в ежедневната, неуморна и творческа грижа за културата на поведението. В училището действа конституция, приета от учениците единогласно и в нея има едно единствено правило: „Постъвай с другите така, както искаш другите да постъпват с теб“. За подрастващите това не е просто красива декларация. За 15 години е имало много трудни ситуации и именно Златното правило за нравственост е спасявало училището.

Културата също е вход в историята. На картинката е показан фрагмент от лента на времето, основен материал по Монтесори за учениците. Това е огромно платнище в мащаб 1метър:1000 години. То заема цяла стена и е винаги пред очите на учениците. Първоначално върху лентата са изобразени само ленти-периоди и техните наименования. След това, по време на презентации педагогът постепенно запълва лентата със събития и началната презентация и проектите по нея винаги са посветени на… не, не на моментите на завоеванията, началата на династиите или създаването на държавите – те са посветени на основателите на религии, на носителите на Висшата Нравственост: Кришна, Христос, Будда, Моисей, Мохамед и други. Учениците изследват духовните завети на различните религии и имат възможност самостоятелно да направят извод („Златното правило на нравствеността“ не случайно се е появило в тяхната Конституция).

Над културата на поведението се работи всеки ден. Това е като плетенето на дантела. Специално внимание се отделя на речта. Вежливото обръщение, тактичността, искрено изразените „бъди добър“, „благодаря!“, „моля, извинявай!“, „не мога да се съглася с твоето мнение, но, моля те, не мисли, че това е от неуважение към теб“, са норма на общуване. Сред тази публика няма място за грубост. Като мярка за наказание грубиянинът незабавно се изпраща в къщи, но не за да бъде изолиран, а… за да му стане скучно! И учениците наистина скучаят по своята общност.

Също така, всеки петък, в седмичен общ кръг, се отделя време, през което всеки ученик може да благодари за нещо на някого или да му изкаже възхищение. Това е много трогателен сърдечен момент. Всички го очакват с трепет, подготвят се, мечтаят. Това е прекрасен завършек на работната седмица. И това е практика записана в разписанието! Ние всички трябва прекрасно да разбираме ефекта от този замисъл.

На културата на поведението и науката за мира са посветени специални занятия. В гореспоменатото МАР всеки понеделник се провеждат форуми „Мирът и образованието“[1], по време на които подрастващите обсъждат същността на ненасилието, четат текстове, посветени на тази тема. Като правило, това са духовните завещания на хората, посветили живота си на мира на земята. Едни и същи текстове може да се четат всяка година и всеки път студентите откриват в тях нова дълбочина на смисъла.

Форумите за мира, както и повечето други занятия се провeждат под формата на Сократовски семинар, който по същество е основен и много ефективен инструмент на Монтесори-училищата за подрастващи. Той позволява на учениците не само да четат, но и да разбират в дълбочина написаното. Заслужава си да се опише подробно как преминава един Сократовски семинар.

Учениците влизат в специално подготвена зала. Тя е оформена красиво и много тържествено, - често това е свързано с темата на семинара (може да си представите Александрийската библиотека или Кръглият стол на крал Артур). В кръг са разположени статуи. Учениците заемат своите места, в ръката си всеки държи книга.

В семинара могат да участват само онези, които са прочели текста и са подготвили въпроси. Който не е готов – няма страшно, може да присъства, но без да говори – столът му се поставя във външния кръг и всичко, което му остава по време на семинара, е просто да слуша (а за подрастващия човек не е много лесно „просто да слуша“, за следващия семинар той ще направи всичко, за да се подготви!). След това някой от учениците се изказва пръв и говори за това, което го е развълнувало или не му е било напълно ясно, дава точна препратка към текста за този момент. Шумолят страници… Всички търсят нужния абзац, препрочитат го, пауза… и започва вълшебството!... Учениците един след друг споделят своите находки и откровения (и всичко е с препратки към текста, това е правило!). Не рефлексия, не дебати, а търсене, потапяне в интуитивен, при това напълно научен процес. Съзнанието на подрастващото дете има една чудна способност: дори някакво откритие да е било направено от него самостоятелно, но не е било споделено с другите – за него то губи смисъл. Съвместното преживяване на някакво откритие за подрастващите има силата на религиозно чувство! Получава се така, че Сократовския семинар работи отвътре навън, а задачата на педагога се свежда до удачен избор на текста.

Философията на Мария Монтесори се запазва и в училището за подрастващи – педагогът помага само в началния стадий, когато учениците още се учат да задават интерпретационни въпроси. След това той заема позиция на наблюдател, понякога може да подхваща изплъзващата се нишка на разсъжденията, но основно просто следи за времето и въвлечеността, защото обсъжданията по време на Сократовските семинари често могат да продължат безкрайно. Педагогът е длъжен да запазва стерилност на своето съзнание, за да не наруши с нищо, с никаква своя житейска постановка, крехкия процес – формирането на собственото мислене на подрастващото дете, произлизащо от неговата Висша природа.

Сократовският семинар е форма на работа, която може да се приложи във всеки проект, в който се изисква задълбочено разбиране на въпроса.

Още една специална тема за училищата-ферми – това е „супраприродата“[2] .

Борбата за екология неумишлено породи мисълта, че човекът е паразит, който постоянно оставя своята следа на планетата и би било по-добре него изобщо да го няма. За разлика от това, концепцията за супраприродата на Мария Монтесори утвърждава, че човекът е длъжен да остави своята следа, но тази следа трябва да бъде позитивна. На човека се полага да стане сътворец с Природата, като й помага да подобри своите качества. С други думи, учениците свикват да оценяват всяко свое действие от гледна точка на това, ще донесе ли то полза или ще навреди, съгласува ли се то със законите на живота и дали няма да наруши крехкия баланс в огромната природна система.

Децата от 12 – 15 години – това са „децата на Земята“, самата възраст ги привлича към корените и съсредоточава мисълта им към взаимната връзка с всяка частица живот. Няма по-удачно време от това за формиране на онова ниво на съзнание, което ще помогне на планетата да оцелее.

Във възпитанието на децата нас винаги ни интересува един въпрос: ако се е появило някакво негативно качество, може ли то да се поправи? За по-малките възрастови групи педагогиката на Монтесори отговаря: „Нормализация“. За подрастващите тъждественият процес е валоризацията.

Валоризацията се постига само посредством дейност, само в колектив и само ако тази дейност е доброволна. От никого не се изисква служение чрез сила. Ти действително „можеш да копаеш, а можеш и да не копаеш“ – никой няма да те осъди. Но някога настъпва момент, когато подрастващото дете започва да вярва в своите сили. Никой никога не може да предпише това в нито една програма, но училището-ферма само по себе си е устроено така, че всичката работа в него предоставя възможност за валоризация.

Ученикът среща ситуация, в която проявява способности, за които преди това не е подозирал. Той започва да усеща в себе си сила, да се грижи за себе си и за онези, които са до него. Той е полезен, той е значим, той е на своето място, той е способен, той дава своя принос! По най-естествен начин в главата на ученика възниква мисълта, че по-голям сред тях е този, който повече служи на другите. Като пример, в училището МАР подрастващите не обичат много думата „крал“, т.к. го свързват с онези, които живеят за сметка на другите и изискват специално отношение към себе си. В разсъжденията за това, какъв трябва да бъде управникът, те предлагат понятието „стюард“ – този, който помага на хората около себе си в голямото пътешествие по живота.

Както е известно, истината идва в света, без да иска разрешение. Тя се появява от сърцата на хората. Любовта към подрастващите помогна на педагозите да намерят ефективни инструменти и да създадат хармонични здрави общности. Те не са имали разгърнат план за работа, какъвто съществува за по-малките възрастови групи. Педагогиката при децата от 12 до18 е „експеримент в експеримента“.

Какво все пак, в такъв случай, биха могли да направят онези, които имат достъп до знанията, благодарение на които Монтесори образованието някога е получило наименованието „космическо“?

Младите души се досещат за много неща. Те жадуват да узнаят за своя източник и за причината на своето появяване. Те се намират в процес на трансформация, хаос, търсене. Те опипват и търсят координати. Говорят им за космическо предназначение, но не разкриват в какво се състои то, говорят за взимната връзка между всички неща, но не споменават, какво именно свързва тези неща. Отговорът е кратък до невъзможност, но се изписват томове хартия и минават епохи, за да се обясни на човечеството, че заради това не трябва да се воюва. Ние, както и преди, със всички сили се съсредоточаваме върху Драмата, вместо да превключим вниманието си към Режисьора.

Трябваше да изминат сто години от момента на публикуването на ключовия труд на Теософията, за да стане нейният смисъл достъпен за широк кръг читатели. За твърде много хора очакването приключи с отпечатването на книгата на Татяна Николаевна Микушина „Доброто и злото. Частен прочит на „Тайната доктрина“ на Е.П. Блаватска“. История на възникването на причините за всички разгръщащи се събития (включитело съвременните), предистория на земята и нейните цивилизации, единно минало, звучащо като отглас от страниците на великите епоси, застинало в немислимо древни артефакти и… примиряващо всички хора! Самата книга е написана в любимия за привържениците на Монтесори ключ – в нея са приведени първоизточниците, някои от тях – изцяло. Собствено, авторският текст е съвсем малко. Възможно ли е подобно съвпадение? Или в нашите ръце са попаднали ключовете към космическото образование и то също е чакало своя час, за да бъде разбрано?

Методът на Монтесори винаги е изисквал храброст от онези, които са следвали неговия дух, винаги непреднамерено ги е карал да плуват срещу течението. Точно сега цяло поколение млади хора жадува да намери извън себе си потвърждение на това, което им подсказва вътрешният глас.

Истината, която не се нуждае от догми, прораства в тишината на Природата. Възможно е, училището-ферма като манифестация на свободата, познанието и сътрудничеството, да е призвано да стане онова място, където мисълта на младото поколение ще се устреми не само към външния, но и към вътрешния Космос, Вечната Йерархия, Великата Жертва – истинската основа на науката за мира и изгубения смисъл на поразилата някога света идея за „космическото образование“.

Статията е съставена по материали от „Основен курс за педагози 12 – 18“ в руския институт Монтесори, лектор – Барбара Базанес, училище МАР, Мексико.

Съставител Олга Азанова.


 

[1] Наука за мира – това е още една област на знанията, която Мария Монтесови инициирала, насочвайки вниманието към това, че в света съществуват много на брой науки, посветени на войната и нито една - посветена на мира.

[2] „Първият стадий на цивилизацията това е стадият на трансформация на природата към по-високо ниво на красота и пълноценност на своите продукти, и използване по чуден начин  на тайните на природата. Това е наистина „супра-природа“, измислена от хората. Тази свръхприрода включва в себе си великият научен прогрес в биологията и химията, а също и последователният прогрес на следващите поколения, който ни кара да се удивляваме на величието на човека, а също и на величието на Бог. Мария Монтесори, Приложение А, От детството към юношеската възраст“.

 

 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко

Мир, Светлина и Любов!

 

https://r.sirius-ru.net/2021/2021-06-02.htm