Величието на жертвата на Император Николай II

Татяна Микушина: „Иисус взе греховете на целия свят и с това даде възможност на света да живее.

А Николай II прие върху себе си греховете на Русия и позволи на Русия да живее“

 

 

„По-голямата част от народа на Русия не разбира тази жертва и продължава да „сипе кал“ върху човека, извършил този подвиг. Но, светлото бъдеще на Русия ще стане възможно сáмо, когато известна критична маса хора осъзнае цялото величие на подвига, извършен от Николай II. И когато това разбиране влезе в съзнанието на хората, когато хората осъзнаят цялата бездна на онзи грях, който сториха през 1918 г., като убиха помазаника Божий, едва тогава това ново осъзнаване ще доведе до покаяние и след покаянието ще се разкрие новото светло бъдеще за Русия“.

През 1917 година Николай II приема жертвата.

 

Каква е същността на неговата жертва?

Императорът имал възможност да събере армия или полк от преданите си хора и да продължи борбата. Но той избрал пътя на отказа от борба и насилие.

Царят реално можел да продължи да се бори за властта, но той не го направил. По каква причина? Той последвал учението на Христос: ако те ударят по лявата буза, подай дясната. Може да повтаряме, колкото искаме тези известни слова на Христос, а може да ги приложим в реалния живот: унижават те, а ти не отвръщаш. Трябва да имаш огромна вътрешна сила, за да постъпиш така!

Има много хора, които упреквали Николай II за това, че не се съпротивлявал. От гледна точка на обикновените хора, той би трябвало да отстоява своето право на престола; тъй като той е законният цар, той би трябвало да събере войска и да потопи в кръв тези метежи. Но той не го направил, той демонстрирал принципа на ненасилието в своя живот, в живота на своето семейство. Той повторил подвига на Христос.

Този принцип на ненасилието, който демонстрирал Николай II, бил основан на дълбоката вяра в Бога. Бог присъствал в него. Царят бил така дълбоко предан на Бога, че възприел случващото се с него точно така: удариха те по едната буза – подложи другата. Той възприел това като Волята Божия.

Човек може да пожертва само себе си – това е принципът на ненасилието. Той не може да пожертва никой друг. Ако Николай II беше събрал войска от предани хора и ги беше заставил да воюват за него, то той би пожертвал други хора. А царят пожертвал себе си. Ето защо хората не могат да разберат и досега това - как се е държал в онази ситуация. Това е такава висша саможертва, че те просто не могат да я разберат... Разглеждат решението на царя от гледна точка на обикновения ограничен човек, който живее според принципа „око за око, зъб за зъб“.

Другото положение е, че царят пожертвал не само себе си, но и своите близки. Хората недоумяват, защо той не е спасил своето семейство.

Да си спомним историята на Авраам. Бог решил да провери Авраам, доколко е предан на Волята на Бога: „Принеси в жертва своя син“. И Авраам се подчинил, вързал сина си и вече вдигнал ножа над него. Но Ангелът отклонил ръката му.

Царят можел да спаси жена си и децата си, но тъй като бил предан на Волята Божия, той разбирал, че всичко е в ръцете Божии. И ако така е нужно Богу, да загине цялото семейство, той пожертвал и семейството си. Но това те също не могат да разберат.

Обаче членовете на семейството на Николай II, също не били безропотни подвластни жертви. Цялото семейство осъзнато споделило кръста на Императора. За това може да се съди по писмата, записките в дневниците и свидетелствата на очевидците.

Трябва да се отбележи и подвигът на слугите, които запазили до края своята преданост към Императора и в същност, доброволно споделили участта на царското семейство.

Цели 16 години царят носел в себе си знанието за мъченическата смърт, своята и на семейството си! Той получил това знание от различни източници: от писмото с предсказанието на монаха-ясновидец Авел, което той прочел през 1901 г., от писмото на преп. Серафим Саровски с неговото пророчество „за последния цар“, от разговора с блажената Прасковя Саровска от Дивеево, а също и от предсказанията на други духовни ясновидци.

Тогава започнал Кръстният Път на Николай II, когато той узнал своята съдба и съдбата на своето семейство. Толкова години носил в себе знанието за трагичния край („до 18-та година не се страхувам от нищо“) и все пак продължавал да изпълнява дълга си. Всички негови действия се основавали не просто на чувството за дълг, в основата лежала любовта към Русия и любовта към Бога, „Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Мф., 11:30).

 

За какво е тази жертва?

За да спаси Русия.

Николай II, като помазаник Божий, като упълномощен от Висшите Сили владетел на Русия, разбира, че поверената му държава става неуправляема. Като капитан на кораба, той разбира, че корабът вече е неуправляем: вече няма платна, вече няма рул – корабът е обречен. И Николай II взема решение за саможертва.

„Ако за спасението на Русия е нужна изкупителна жертва, аз ще бъда тази жертва. Да бъде волята Божия!“ „Няма такава жертва, която не бих принесъл, за да се спаси Русия“.

И тази жертва била приета от Бога. Бог запазил Русия и я пази досега.

По-голямата част от народа на Русия и сега не разбира тази жертва и продължава да „сипе кал“ върху човека, извършил този подвиг. Обаче, светлото бъдеще на Русия ще се открие сáмо, когато известна критична маса хора осъзнае цялото величие на подвига, извършен от Николай II. И когато това разбиране влезе в съзнанието на хората, когато хората осъзнаят цялата бездна на онзи грях, който сториха през 1918 г., като убиха помазаника Божий, едва тогава това ново осъзнаване ще доведе до покаяние и след покаянието ще се разкрие новото светло бъдеще за Русия.

Ние убихме, ние извършихме този грях. И няма значение, че не сме живели в онова време. Нашите предци дали свещена клетва да бъдат верни към целия род Романови и „да Им служим, на нашите Владетели, с вяра и с правда, с целите си души и ум своими и головами" до вéка. Всеки жител на Русия, като представител на народа, приема родовото наследство от предците. Нарушението на клетвата може да бъде поправено само чрез покаяние. Длъжни сме да се покаем. И когато това искрено покаяние премине през сърцата на голям брой хора, именно то ще спаси Русия.

Само покаянието ще спаси Русия.

Иисус взе греховете на целия свят и с това даде възможност на света да живее. А Николай II прие греховете на Русия и позволи на Русия да живее.

След разпятието на Иисус се появили хора, които разбрали величието на Неговия подвиг. Те започнали да се наричат християни. Това разбиране осигурило много голям напредък в развитието на цивилизацията. Цялата европейска цивилизация е християнска и се основава на признанието на величието на подвига на Христос.

Русия също може да признае величието на подвига на своя последен Цар и благодарение на това, да сложи началото на нова руска цивилизация, изцяло нова, на друго ниво. Но за това е нужно покаяние. Ако се появят хора, които са способни да придобият това разбиране, тогава чрез съзнанието на тези хора, ще се измени всичко.

Покаянието ще спаси Русия.

Автор: Т.Н. Микушина

 

 

 

 

http://sirius-ru.net/

Редактор издания Татьяна Мартыненко

Мир вам, Свет и Любовь!